Датата 14 май е на път да отбележи нов вододел в отношенията между израелци и палестинци. На тази дата през 1948 година се появява суверенната държава Израел, а денят след това – 15 май се отбелязва от палестинците като Накба (катастрофата). Тогава повече от 700 000 палестинци бягат от страната или са прогонени от домовете си. Точно 70 години по-късно с тържествена церемония, на която присъстваха дъщерята и зетят на американския президент Доналд Тръмп, САЩ преместиха посолството си в Ерусалим. С този символичен акт Вашингтон на практика призна древния град за изцяло израелски.
Последваха очаквани протести в ивицата Газа, на границата с Израел, в които се включиха над 35 хиляди палестинци, обяви израелската армия. Срещу демонстрантите бяха използвани зашеметяващи гранати и сълзотворен газ, разпространяван с дронове, но и стрелба с бойни муниции в отговор на хвърлени камъни и запалителни бомби. Палестинските власти от Западния бряг обвиниха Израел в извършването на „ужасно клане“. Загинаха близо 60 души, а ранените са над 2000. Палестинските протести продължиха и на следващия ден, отбелязван от самите тях като Накба.
Реакциите
Именно защото Ерусалим не е признат за столица на Израел и приятели, и врагове не одобриха хода на американския президент. Великобритания заяви, че докато с преговори не се постигне споразумение за статута на Ерусалим, няма да последва американския пример. Париж дори обвини Тръмп, че нарушава международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
Русия се отнася отрицателно към откриването на посолството на САЩ в Ерусалим, заяви Сергей Лавров. „Всички въпроси по уреждането на израелско-палестинския въпрос могат да се решават единствено чрез преки преговори между лидерите на страните в конфликта и Москва потвърждава тази позиция във всичките си контакти с израелското държавно ръководство”, каза Лавров.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могеринии призова всички към най-голяма сдържаност. От българското Външно министерство изразиха дълбоко убеждение, че „решение на въпроса за статута на Йерусалим и на останалите спорни въпроси следва да се търси единствено по пътя на преките преговори между израелската и палестинската страна в рамките на Близкоизточния мирен процес”.
Имаше и поддръжници на решението. Чешкият премиер Андрей Бабиш съобщи в Туитър, че Чехия скоро ще отвори в Ерусалим свое почетно консулство и информационно-културен център „Чешки дом“. В сряда Гватемала стигна по-далеч като последва САЩ и премести посолството си в Ерусалим. На церемонията по откриването на посолството на Гватемала присъстваха президентът на страната Джими Моралес и израелският премиер Бенямин Нетаняху.
Ердоган и Нетаняху
се атакуваха взаимно
Най-яростна беше реакцията на Турция. „Америка избра да бъде част от близкоизточния проблем, а не решение“, заяви турският президент Реджеп Ердоган. Той каза, че американският президент Доналд Тръмп се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми, като премества посолството, „опитва се да скрие пожара вътре като подпалва пожари отвън“.
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху нападна президента на Турция Реджеп Ердоган, пише „Таймс оф Израел“. „Ердоган е сред най-големите поддръжници на Хамас, така че няма съмнение, че той знае за терора и кланетата“, отговори министър-председателят на критика на турския лидер. „Предлагам да не ни учи на морал“, допълни той.
В отговор президентът на Турция Реджеп Ердоган написа в „Туитър“, че „Нетаняху е премиер на държава на апартейда, която е окупирала земята на беззащитни хора повече от 60 г. в нарушение на резолюциите на ООН. Нетаняху има по ръцете си кръвта на палестинци и не може да прикрие престъпленията с атака срещу Турция „.
Междувременно Израел нареди на турския посланик да напусне страната за неопределен период от време, заявиха от външното министерство на страната. Това е в отговор на по
-ранните действия на Анкара – да извика израелския посланик в страната си и го помоли да напусне временно. Турция, изявен критик на насилието в Газа и преместването на американското посолство в Йерусалим, свика извънредна среща на Организацията за ислямско сътрудничество.
Блокиране в Съвета
за сигурност
Съветът за сигурност на ООН проведе извънредна среща относно насилието в Газа, като Кувейт подготвя проект за резолюция за защита на палестинските граждани, но до консенсус не се стигна.
Преговорите започнаха с едноминутно мълчание в памет на 60-те палестинци, загинали в понеделник. Арабските посланици единодушно призоваха за разследване на „престъпленията“ на Израел и за защита на палестинския народ. Кувейт, единствената арабска държава, която е непостоянна част от Съвета за сигурност, заяви, че ще разпространи проекторезолюция за „предоставяне на международна защита на палестинския народ“. Великобритания и Германия са сред страните, които подкрепят независимо разследване, докато САЩ блокираха изявление на ООН, което би призовало за независимо разследване.
Във вторник американският посланик Ники Хейли започна яростна атака срещу иранската агресия в Близкия изток, опровергайки „двойния стандарт“, осъждайки провокацията на „Хамас“ и каза, че Израел е действал сдържано.
Министърът на отбраната на Израел Авигдор Либерман също обвини „Хамас” за жертвите. Той нарече лидерите на организацията „канибали, които използват децата си като оръжия”.
Взаимните обвинения засега не водят до намаляване на напрежението. Повечето държави смятат, че окончателното решение за статута на Ерусалим трябва да се вземе след преговори между израелците и палестинците по формулата „две държави”. действията на САЩ обаче затрудняват сериозно този процес и връщат ситуацията назад.
Чий е Ерусалим?
И израелците, и палестинците претендират за Ерусалим като столица на своята държава. В наши дни градът е изцяло под контрола на Израел, макар международноправният му статут си остава неизяснен. Ако зависеше от решенията на международната общност, Ерусалим би трябвало да бъде под контрола на ООН, тъй като по решение на световната организация през 1947 г. градът е отделен като самостоятелна административна единица. С резолюция №181 от 1947 г. ООН решава да подели Палестина на една израелска и една арабска държава, като Ерусалим не бива да принадлежи нито на едната, нито на другата страна. Планът от 1947 година предвижда градът да бъде демилитаризиран и поставен под международен контрол.
Планът на ООН среща съпротива както от израелска, така и от арабска страна. След оповестяването на решението, в Палестина се стига до ескалация на насилието между еврейски и арабски групировки. А след като на 14 май 1948 година Израел обявява своята независимост, войските на Йордания, Египет, Сирия, Ирак и Ливан нападат новата държава. В резултат Ерусалим е разделен: Източен Ерусалим остана под контрола на Йордания, а Западен Ерусалим – под контрола на Израел.
През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. в Шестдневната война анексира и източната част на града, която дотогава е под контрола на Йордания. Оттогава насам там са в сила израелските закони. През 1980 година Кнесетът обяви целия град за неделима столица на държавата Израел. Съветът за сигурност на ООН реагира с позиция, която оттогава насам многократно потвърждава – резолюция №478 разглежда анексията като невалидна.
