Минохвъргачки стрелят за първи път

В началото на Първата световна война недостигът на стрелково оръжие в българската войска е значителен. На действащата българска армия са необходими 521 509 пушки и карабини, но тя разполага с 392 585. Довъоръжаването се извършва в хода на войната, като в периода 1915 – 1918 г. в частите са разпределени още 300 000 пушки и карабини – трофейни или доставени от съюзниците.
Личното офицерско оръжие в българската войска са сабята, образец 1905 г., и германският автоматичен пистолет „Парабелум“, обр. 1908 г. Недостигът на лично оръжие сред офицерския състав се покрива главно със стари револвери система „Смит и Уесън“, обр. 1869 г., руски модел, калибър 10,67 мм.

Най-ефективното огнево средство на въоръжение в пехотата по това време са тежките картечници. При мобилизацията в пехотните полкове се намират само по четири, но в хода войната броят им в полковете достига до 32. Това са главно картечници от германската система „Максим“, обр. 1909 г., калибър 8 мм. Картечницата е с водно охлаждане, поставена на лафет – тринога, с подвижна цев. Бойната й скорострелност е 450 изстрела в минута, началната скорост на куршума е 620 метра в секунда, масата на куршума е 15,8 грама, а далекобойността е до 4 000 метра. 
Тялото на картечницата тежи 22 кг, а лафетът – 24, 5. Предпазният щит е тежък 15 кг. Пълнителят на картечницата е платнена лента с 250 патрона. През 1916 г. в Австрия са поръчани и 200 тежки картечници система „Шварцлозе“, обр. 1907/1912 г. Те са предназначени главно за кавалерията. 
На въоръжение в пехотните части е и пушечната бомба, изстрелвана от старата еднозарядна германска пушка „Маузер“. Тя има стоманено цилиндрично тяло с надлъжен отвор по оста, достигащ до запалката с ударник, който се задейства от изстреляния куршум и разбива капачката на капсулата. Бомбата се изстрелва до разстояние 100 метра. 
През пролетта на 1916 г. е приета на въоръжение и българската сигнална пехотна ракета „Комета“. На изобретателя й Георги Будевски са поръчани 60 000 броя. Още 100 000 са заявени от Германия в края на годината.   
Новото оръжие, което получава българската пехота в тази война, е 
германската гранатохвъргачка 
обр. 1916 г. Тя изстрелва специална граната с тегло 1850 грама, като 250 г от тях са експлозив, на разстояние от 50 до 300 метра. Гранатата е набраздено чугунено тяло, с ударна запалка върху заострената носова част и с четири перки на опашката. Гранатата се изстрелва чрез капсула в кухата опашка, която се възпламенява от ударно-спускателен механизъм с променлив ъгъл на възвишение, монтиран върху чугунена платформа. Гранатохвъргачката тежи 40 кг, и изстрелва шест гранати в минута. Тъй като е тежка, постепенно е изместена от пушечната бомбохвъргачка, която има същата скорострелност. 
Пехотата е въоръжена и с ръчни бомби – отбранителни и нападателни. Отбранителната е тип „Одрин“ с набраздено чугунено тяло, запалка с месингова основа и капсул с ударно действие. Повече се използват германските отбранителни бомби с гладко цилиндрично чугунено тяло, с набразден изпъкнал  пръстен в средата, с капсул с ударно действие. 
Нападателните ръчни бомби са германски тип „бухалки“, с гладко цилиндрично ламаринено тяло, с дървена стругована дръжка, пробита надлъжно, през която минава канап за задействане. 
Българската пехота значително усилва огневата си мощ, когато на въоръжение идва новият род оръжие – минохвъргачката. Първото минохвъргачно подразделение в действащата армия е минохвъргачната дружина, придадена към инженерните войски. Тя е сформирана през есента на 1916 г. Въоръжена е със средни и леки германски минохвъргачки тип „Ерхард“, обр. 1916 г. Те действат със сгъстен въздух. 
Средната минохвъргачка е калибър 170 мм, далекобойност 1600 метра, а позицията теглото й е 53 кг, а в поход – 880, мината е тежка 50 кг, а на разпръсквателния снаряд – 17 кг. Скорострелност – 35 изстрела в час. 
Леката минохвъргачка е с калибър 76 мм, на позиция тежи 160 кг, в поход – 213. Мината тежи 4,5 кг, а зарядът – 0, 500 кг. Началната скорост е 60/120 метра в секунда, далекобойност – 1300 метра. Скорострелност – 15 изстрела в минута. 
Българското командване проявява интерес и към друг също нов тип оръжие – огнехвъргачката, което германците прилагат в боя за първи път при Вердюн през 1915 г. През 1916 г. за българската пехота са доставени 2 големи и 4 малки огнехвъргачки система „Фадлер“. Те обаче имат ограничен периметър и време на действие и остават в щурмовата дружина към инженерните войски, като не намират приложение в пехотните части.