Четвъртата книга от Аламанаха на сухопътните войски „Безсмъртните дивизии на България”, с която завършва поредицата „Българска пехота”, беше представена в Централния военен клуб.
Книгата се издава в чест на 140-та годишнина от Създаването на Българската армия и Сухопътните войски на България, поясни в словото си на премиерата генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков, автор и председател на Асоциацията на Сухопътните войски, чиято инициатива са изданията.
В „Безсмъртните дивизии на България” са представени 15 бойни пехотни дивизии, донесли свободата на Тракия, Македония, Родопите и Добруджа, победителите при Лозенград, Одрин, Булаир, Тутракан, Добрич, Кобадин, Дойран, Страцин, Стражин, Драва и Мур; на героите, прославили българското оръжие при Чаталджа, Кукуш, Лахна, Брегалница, Криволак, Калиманското плато, Каймакчалан, Кенали, Добро поле. Научен ръководител на книгата е акад. Георги Марков.
След Балканските войни веднага е разформировано Македоно-одринското опълчение, което също е било с ранг на дивизия – по искане на победителите. След Първата световна война, отново по тяхно искане, са разформировани 11-а пехотна Македонска дивизия и Плани
нската дивизия. Веднага след това се настоява и за разформироването на 9-а Плевенска дивизия и нейните прославени полкове.
В следвоенния период се извършва масова предислокация, преструктуриране и преименуване на съединения и части, като една от целите е да се заличи спомена за прославените във войните дивизии и полкове. Но
преднамерената забрава, на която са подложени
през тоталитаризма, не успява да изтрие в съзнанието на българина техните безсмъртни имена и бойна слава. „Затова ги нарекохме в книгата „безсмъртните дивизии на България”, защото имената им надживяха времето и останаха в съзнанието българско”, подчерта още генерал Цветков.
„Беше безкрайно трудно да вместим в рамките на една книга историята на тези дивизии, продължила повече от век. История, писана с кръв, възторг, болка, отчаяние и хиляди, хиляди съсипани човешки съдби, вдовишки забрадки и плач на сираци”, каза още той и допълни: „Не сме спестили нито победите, нито загубите, нито преднамераната забрава, на която бяха подложени дълго време. Защото дори в загубите и забравата те се докосват до безсмъртието с героичния си подвиг, със себеотрицанието и с готовността на своите войници да умрат за Отечеството. Но имената им изплуват от дълбините на времето и зоват нас, живите, да им отдадем заслуженото. И ние вярваме, че имената на тези безсмъртни дивизии и техните полкове, ще надживеят забравата на времето и
имената им ще засияят по улиците и площадите
на България. В тяхна чест Асоциацията на Сухопътните войски издига инициативата „Да назовем една улица в града на нашия полк и дивизия”.
Генерал Цветков разказа пред публиката за невъзможността да бъде представена в една книга 135-годишната история на 15 дивизии и за трудностите при намирането на материалите. За някои от дивизиите има цели периоди от 10-15 и повече години, когато не са постъпвали никакви материали в Централния военен архив във Велико Търново. Това е характерно за периода след Първата световна война и след 50-те години на миналия век.
Причините за това са различни, обективни и субективни, но липсата на архивни материали кара съставителите да прегледат десетки други книги и издания, за да открият макар и частица за участието на дивизиите във войните. Този труд им отнема две години, докато успеят да съберат отломъците от книгите и архивите и да съставят една по-стройна история за всяка дивизия.
В първата книга, дело на НВИМ, са генералите от пехотата и първите 12 славни пехотни полкове, които са в основата на пехотата на България. Във втората книга са представени следващите 24 пехотни полка, а в третата – останалите 53.
Алманахът на Сухопътните войски е плод на меморандум, подписан през 2010 г. между Военна академия „Г. С. Раковски” и НВИМ и двете военнородолюбиви организации – Асоциация на Сухопътните войски на България и Фондация Българско военно историческо наследство. Работата по книгите от Алманаха и Историята на СВ показва колко е важно да се съхранява историята, да има
институция или звено, което да събира и обработва този огромен архив
Сега с големи трудности се съставят списъците на командирите на дивизии и бригади в периода 1945-1990 г. Вече 50 години материалите, които постъпват в архива, са оскъдни, много справки се унищожават с изтичане на срока за съхранение. Необходимо е да се възстанови Института за военна история, да има отдел в щаба на отбраната, който да ръководи тази дейност и да надгражда историята на съединенията, частите и войските като цяло.
„Иначе ще останем без история”, категоричен бе на финала на словото си генерал Цветков.
Публикуваме информация, която липсва дори във Военния архив
– Г-н генерал, защо нито на поканата за премиерата, нито на корицата на Четвъртата книга от Алманаха на СВ не е посочен автор? Защото този том е плод на труда на много хора ли?
– Защото основно съм аз… От две години събирам и обработвам материалите. Помагат ми различни хора, който отнякъде намери нещо ми носи някакъв материал, аз просто ги обработвам и събирам. Неудобно ми е да си пиша името, затова и пиша, че е дело на Асоциацията на СВ.
– В момента не можем да се оплачем от липсата на исторически четива. Алманахът има ли претенции за всеобхватност?
– Да, защото съдържа в себе си историята на всичките 89 полка и 15 дивизии от СВ. Няма нито една книга, издадена досега, която да ги обединява. Има само няколко книги, които са написани за някои от дивизиите. Така че историографията е в дълг към българските пехотни дивизии и полкове. Има един сборник за тях на Георги Калайджиев, но в него се пренебрегва малко участието им в Междусъюзническата война, както и във Втората световна. Алманахът не е предназначен за военни историци, а за масовия читател.
-Тъй като военният език е по-специфичен, има си собствена терминология, трудно ли е да се пише за масовия читател, защото най-важното условие за такъв тип книги е да са интересни?
-На мен не ми беше никак трудно, защото това ми е на мен професията. Когато липсва информация за даден полк, аз я намирам веднага между редовете за съседните полкове, бил е на бойната линия, значи е подкрепял съседния полк или дивизия. Даже открих някои неща за някои дивизии, които досега никъде не са писани. Трябваше да прочета четирдесет и няколко архивни материала от Канцеларията на войната, които са качени онлайн, и оттам да измъкна тоя период, който липсва дори в ЦВА.
-А на какви родове войски ще бъдат посветени следващите Ви книги?
-За артилерията, за сапьорните части, за конницата и разузнавателните войски. Общо 14 книги са предвидени.
