Автор: Димитър Илиев
Корупцията се хваща трудно, защото при нея и двете страни остават доволни. Инвеститорът, който получава общинска или държавна поръчка, дава парите и получава тлъст пай от обществените финанси. Заради подкупа успява да „открадне” по-голяма печалба заради по-слабия контрол над изграденото. Общинският служител си затваря очите също срещу солидна пачка, срещу луксозна екскурзия или дори… романтична връзка. Губещите при корупцията са данъкоплатците, които получават лошо изградена инфраструктура или санирани жилища, както и конкурентният бизнес, част от който се опитва да играе по правилата.
Затова не е странно, че и в двата шумни обявени случаи на „осветена” корупция със задържането на кметицата на район „Младост” Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова с 56 000 евро, както и на главния юрисконсулт на район „Подуяне” Лилия Геринска с 10 000 лв., „предателството” не идва от участниците в корупционната сделка. Сигналите идват или от посредниците, които се чувстват прецакани, или от хората, които са измислили корупционните схеми и които смятат, че трябва да се освободят от бремето на непослушната кметица, в случая Десислава Иванчева.
Кметицата на район „Младост” е предадена от любовника си Стефан Дичев, който години наред, от 2007 г. досега, управлява кметството, стоейки в сянка. Дичев „реди” кметицата любовница още от ноември, но натиска копчето, когато тя заминава на Великден на море с мъжа, с когото живее от години. Стефан Дичев е човекът, който измисля всички корупционни схеми на Иванчева. Срещу подписа и под строителни разрешения тя уж осигурява в полза на съгражданите си от „Младост” инвеститорите да строят детски площадки и паркови пространства. Малката подробност е, че изпълнител на всички подобни проекти е любовникът Стефан Дичев. Тя дори дава директно неговия телефон на инвеститора, за да знае към кого да се обърне и по чия сметка да преведе необходимите финансови средства, твърдят чиновници от районната администрация „Младост”. За година и половина той е спечелил най-малко половин милион от строителството на площадки, доставката на паркови пейки и кошчета за боклук. Същата схема Дичев прилага в почти всички райони на София.
С много пари, галантност и цветя Дичев успява да омотае в емоционалните си обятия най-малко 8 общински служителки в различни райони на столицата. Независимо от възрастта си те са му важни, за да му осигурят безоблачни договори за поддръжка на парковете, осигуряването им с пейки и кошчета за боклук, изграждане на детски площадки и доставката на съоръжения за тях.
Една от най-верните съратнички на Стефан Дичев е Красимира от район „Панчарево”, която си мисли, че е единствена негова изгора, твърдят запознати. Тя е правела всичко възможно, за да му осигури озеленяването в района и да строи детски площадки. В пипалата на Дичев са Снежана, вече бивша служителка на столичните пазари, която му осигурява договори за ремонти. В общинската дирекция „Зелена система”, която Стефан нарича „кокошарника”, са Гергана и Николета. Те са контрольорки на проектите на Дичев и от тях зависи дали ще му се изплатят парите в пълен размер.Чрез архитектката Милена Дичев успява да построи всички детски площадки в Банкя, като и в момента строи една на „Иванянско шосе”.
Оборудването на Северния парк Дичев успява да вземе чрез близките си отношения с бившата еколожка Ванина, която след това напуска и сега е в майчинство. Запознати твърдят, че, докато спечели поръчката, я лъжел, че ще се жени за нея, но след това спрял дори да я поздравява. Проектирането на парк „Заимов” и поддръжката на кошчетата и пейките в цяла София с проекта „Зелена София” – договор за над 1,2 млн. лв., Дичев успява да спечели благодарение на бившата вече зам.-кметица Мария Бояджийска. След като тя се маха от поста, бизнесменът става близък с новата зам.-кметица Йоана Христова. Причината е тривиална – тя му помага, за да не го санкционират за многомесечните закъснения на сроковете за изпълнение.
Например изпълнението на проекта „Зелена София” е забавено с 6 месеца, а проектирането на парка „Заимов” – с цели 9 месеца. Дичев участва в проектирането на повечето паркове в София като „Заимов”, „Северен парк” и „Въртопо” в Младост. Той прави проектите така, че след това безоблачно да спечели обществените поръчки за изграждането им. Поне половината от тези жени – съратнички на Дичев, са вече бивши служителки, а човек може само да се догажда дали той има пръст в отстраняването им. Защото схемата на Стефан Дичев е една и съща – той използва някого, а след това на практика го предава. Така прави с кмета Дюлгеров, така накрая прави и с Иванчева, казват запознати. Абсурдното в разкриването на подкупа на Десислава Иванчева е, че точно човекът, който е мозък на действията им, този път ще се яви като защитен свидетел на прокуратурата. Което единствено доказва, че борбата с нея е трудно дело, а когато дойде сгода, за да бъде разкрита, не трябва да се вглеждаме в детайлите. Защото съдебната практика показва, че най-добрите предатели са бившите любовници.
Данъчни служители са налазили фирмите на Стефан Дичев, става ясно от Търговския регистър. Поне в две от тях текат данъчни проверки, а на една от тях дори е наложен запор на сметките. Формално дружествата се водят на бащата на Стефан – Никола. Това са „План инвест консулт” и „Проект сити билд”, сочи Търговският регистър.
„Бедитон” ЕООД, която се води на името на близката му Победа Колчева, и е проверявана от данъчните, вече е продадена на Васил Борисов Малинов от кв. „Ботунец”. На името на малоимотния софиянец се водят общо 79 фирми, а в 82 той е вписан като управител. Според данъчните това е типична схема за ДДС-измами.
80 на сто от обвиненията за корупция стигат до затвор
Макар, че страната ни не може да се похвали с много осъдителни присъди за корупция сред високите нива на властта, все пак сме в топ 10 на Европейския съюз по друг показател. „80 на сто от обвиненията за корупция стигат до осъдителна присъда”, заяви бившият зам.-градски прокурор на София Роман Василев. Според него, ако имаме 100% осъдителни присъди, се превръщаме в тоталитарна държава. Статистиката показва, че повечето от присъдите са срещу представители от ниските нива на държавните институции – служители от държавната администрация, най-вече митниците, Агенция „Пътна инфраструктура”, както и „Пътна полиция”.
