50 военнослужещи от 68-а бригада „Специални сили” в Пловдив ръкопляскаха импулсивно в сряда на съдиите от Военноапелативния съд в столицата, след като те пуснаха от ареста колегата им Ангел Желязков и му наложиха най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Всички те си бяха взели отпуск, за да дойдат в Съдебната палата в София и да подкрепят колегата си. Магистратите приеха, че Желязков, който е командир на отделение и има над 100 парашутни скока, е с прекрасно професионално поведение и няма опасност да се укрие. Разследването на смъртта на полицая Добромир Лазаров продължава. От детайлите зависи дали съдът ще приеме, че той е действал в пределите на неизбежната самоотбрана. „За да пуснат Желязков, най-вероятно съдиите са взели предвид, че в момента на намушкването военният е бил по-ниско от полицая и на колене, след като секунди по-рано е получил силен удар с юмрук”, коментира защитникът на командоса Красимир Елдъров.
Едва ли, когато Александър Дюма-баща пише фразата „Шерше ла фам” („Търсете жената”, б.а.) в романа си „Мохиканите на Париж” през далечната 1854 г., е знаел, че тя ще стане толкова широко обществено универсално приложима, цитирана и популярна. В дъното на кървавия любовен триъгълник в Пловдив, който завърши със смъртта на полицая от Сопот Добромир Лазаров на 20 май стои служителката на МВР Люба Алексова. Тя не намери сили да дойде и да подкрепи в съда мъжа, с когото живее заедно от години, Ангел Желязков. Точно от нея като основен свидетел на престъплението зависи присъдата на военните магистрати – дали те ще приемат, че Желязков е намушкал полицая, докато се е защитавал, или е действал несъразмерно спрямо опасността към него и Люба Алексова.
На 20 май около 23,30 ч полицаят Добромир Лазаров идва от Сопот в Пловдив и причаква Ангел Желязков пред блока, където живее с Люба Алексова. Той ги вижда, че слизат от колата на командоса. Изблъсква Алексова, която е пред Желязков. Жената пада в калта. След това
удря военния с юмрук и го поваля на земята
В този момент, докато е на колене, той се присяга за нож, който е в колата и успява да нанесе, както е полупаднал, един-единствен удар в сърцето на полицая. В момента на удара Лазаров е бил почти надвесен над Желязков, става ясно от свидетелските показания. „Какво направи, бе, човек, казва пронизаният от острието Лазаров. „Защо не послуша да не идваш. Сега опропасти живота ми”, отговаря командосът.
Двамата разговарят по телефона преди нападението. Лазаров успява да намери мобилния номер на военния от своя приятелка. Звъни и на телефона на военния, и на телефона на Люба Алексова. Заплашва го, че ще го убие и иска двамата да се разберат като мъже. „Ще те убия, педерастче малко“, заявява Лазаров на Желязков. „Къде си бе нещастник, къде си, да те намеря и да те претрепя“, продължил той със заплахите към служителя на реда. „Сега съм пил, не идвай, не съм в състояние да се бием”, отвърнал му командосът. Въпреки това Лазаров идва от Сопот в Пловдив, за да търси отмъщение за това, че Алексова се е върнала при Ангел и отново е заживяла с него.
Защитата на обвинения за убийство Ангел Желязков настоява, че смъртоносното промушване с нож е в условията на неизбежна отбрана. Според адвокат Красимир Елдъров решение на Върховния касационен съд от 1997 г. казва, че „нападнатият има право на активна защита, докато е обективно заплашен”. Според друго решение от 1994 г.
„отбраната е неизбежна и оправдана, докато продължава нападението”
„В момента на намушкването Лазаров е върху него и го напада. Затова ударът идва от долу на горе, а не обратното, ако двамата са изправени и Желязков напада”, твърдят от защитата на военния.
Всички тези обективни наблюдения и изводи от пронизването на полицая липсват в първоначалното определение на пловдивския военноокръжен съд. Напротив, в него военният съдия майор Величка Влашка работи по обвинение за умишлено убийство, извършено по особено жесток начин, за което присъдата е от 15 до 20 години, доживотен затвор и такъв без право на замяна. Според нея полицаят бил прободен два пъти, като Желязков намушква полицая веднъж, а след това успява да вкара ножа в същата дупка повторно, като я разширява. Така с мотива, че командосът бе оставен в ареста с мотива, че Желязков може да извърши друго престъпление, като освен това „има и данни не само за едно пробождане”. При такава фактологична обстановка въпросът за действие в пределите на неизбежната самоотбрана въобще не е засегнат в определението на съда. Не е засегнато и това, че Ангел Желязков е опитал да помогне на жертвата, съдействал е напълно на полицията, веднага е била извикана линейка и е
показал веднага ножа, хвърлен
на земята
Според Наказателния кодекс, за да действаш в рамките на неизбежната самоотбрана и да не ги превишиш, трябва нападнатият да използва контрамярка от същата степен. Ако те нападнат с нож, нямаш право да употребиш огнестрелно оръжие, ако те нападнат с юмруци, нямаш право да го намушкаш с нож, обясняват юристи.
В същото време обаче дискусионен остава въпросът кога започва и завършва нападението. В случая с Желязков военният би имал очакванията, че може да бъде нападнат с пистолет, защото полицаят притежава такъв по силата на служебното си положение. Впрочем следа от служебния пистолет на Желязков липсва – и досега не е ясно дали той стои в служебна каса в районното управление в Сопот, или в касата в дома му. Дали, ако го няма там, той не е бил на местопрестъплението в Пловдив, а някой „услужлив” колега на полицая не го е прибрал по време на огледа.
На този фон изглежда абсурдна позицията на пловдивския военен прокурор Ангел Узунов, който твърди, че не е работа на прокуратурата да търси пистолет!? Как така няма да се търси пистолетът, когато заплашват живота ти, нали не очакваш авторът на заканите да дойде с карамфил в ръка, учудва се Елдъров.
Затова пък емоциите не напускат военния съдия майор Величка Влашка. В определението си за мярката за неотклонение на Ангел Желязков тя, вместо да обоснове, че полицаят е дошъл от Сопот в Пловдив, за да търси възмездие, пише дословно – „Всеки може да разполага със свободното си време, както намери за добре”.
След това, ни в клин, ни в ръкав, разсъждава чисто литературно за убийството като акт с думите – „Никой няма право да лишава от живот, защото животът е изконно човешко право. Никой няма право на това, защото животът се дава, а не се отнема”. Но Влашка достига до висотите на
съдебните словесни бисери
с незнайно откъде взет цитат за любовта – „В живота да си желан от друг с желание, а не по задължение“. Според юристи литературата нахлува в един акт на съда, когато липсват юридически аргументи и мотиви.
„Много от първоначалните данни, записани в определението на съдия Влашка, започнаха да отпадат. Ножът на престъплението, купен от пазар в Афганистан от Лазаров, сега се оказа, че не е сувенирен, а тактически, каквото и да означава това. Първоначално съдия Влашка беше написала, че полицаят е нападнат с 2 бойни единици оръжие, все едно командосът се е въоръжил целенасочено с цял арсенал. След това се оказа, че ножът е сувенирен, а другият е малко джобно ножче”, заяви адвокат Красимир Елдъров. Според него разследването ще отсее легендите от истинските факти, за да вземе справедливо решение за престъплението.
Детайли решават неизбежната отбрана
Детайлите по фактологията са тези, които решават делата за убийство, в които е засегната неизбежната страна, смятат юристи. Делата са дълги, но последната инстанция – Върховният касационен съд, може да обърне всяко дело наопаки. Така стана с оправдателната присъда на 81-годишния дядо Велко Велиев, който е признат за невинен от Окръжния съд в Монтана и от Софийския апелативен съд.
Инцидентът с фатален завършек се случил през нощта на 16 юли 2013 г. в монтанското село Громшин. Дядото се разгневил, че съсед потропал на портата му да пита нещо със заплашителни викове. Той взел газовия си пистолет и произвел изстрел. По-късно простреляният в шията починал. Според върховните съдии от страна на пострадалия била предприета само и единствено вербална заплаха, осъществявана на разстояние от около два метра от подсъдимия Велиев. В конкретния случай подсъдимият стрелял по тялото на пострадалия от близко разстояние с оръжие, ясно съзнавал характера и естеството на извършваните от него действия и желаел или поне допускал настъпването на смърт. Затова касационните съдии преразглеждат делото, но окончателна присъда все още няма.
Другият публично известен случай е с д-р Иван Димитров в Пловдив, който изпразни цял пълнител от пистолет срещу крадеца Жоро Плъха, който влязъл в гаража да краде. Накрая обаче стана ясно, че крадецът не е влизал в жилището на доктора, там не са били жената и децата му, а лекарят направил опит да прикрие следите от престъплението си, като заедно със свой помагач укрили пистолета.
Историята с командоса Ангел Желязков е коренно различна, смятат магистрати.
