Независимо дали и до ден днешен ги считаме за велики хора, или пък за най-обикновени психопати, възползвали се от историческия си шанс да почернят съдбата на цели народи, включително и на собствените си, големите диктатори на ХХ век си остават неразгадана енигма, която буди любопитството на милиони хора по цял свят. Ако се доверим на вече поовехтялата теория на Зигмунд Фройд, детството и неговите кошмари са основен фактор за формиране на личността. Какви са били диктаторите като малки и дали първите години от живота им са повлияли върху съдбата им, преценете сами.
Бездарният художник Хитлер
Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 г. Той е четвъртото от шест деца в семейството. Расте щастливо и безгрижно, непрекъснато играе на каубои и индианци. Адолф учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от 11 век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи свастики. По-малкият му брат, Едмунд Хитлер, умира от дребна шарка на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на бъдещия диктатор, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче в непрекъснат конфликт с баща си. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата. Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, баща му го изпраща в техническо училище. Хитлер умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като таткото не се поддава, той си остава враждебно настроен към него.
След внезапната смърт на бащата, поведението на Адолф в училището става още по-лошо и той е изгонен. Записва се в държавното средно реално училище в Щайр. Там е сред най-добрите ученици до септември 1905 г. След края на срока, вече 16-годишен, по време на бурна пиянска нощ с приятели, Хитлер скъсва зрелостното си свидетелство и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище. Посрамен, дава клетва никога повече да не пие. В споменатото свидетелство знанията му по немски, френски, математика и стенография са оценени със „слаб“. Много добър и отличен има съответно по рисуване и гимнастика, а останалите предмети са с оценки „добър“ и „среден“.
Поезията на семинириста Сталин
Иосеб Джугашвили е роден в Гори, Тифлиска губерния на Руската империя, вероятно на 21 декември 1879 година. И двамата му родители са деца на крепостни селяни. През 60-те години баща му напуска родното си село и работи като обущар в Тифлис, а след това в новосъздадена обувна фабрика в Гори. Той се жени за Екатерина Геладзе и двамата имат три деца, но двамата по-големи братя на Иосеб умират рано. Още докато Иосеб е съвсем малък, баща му се пропива и напуска семейството. Майката на Иосеб иска той да стане свещеник и през 1886 година се опитва да го запише в подготвителните курсове на духовно училище в Гори, но не успява, тъй като той изобщо не говори руски език. През следващите месеци младежът усилено учи този език и след две години е приет, макар че до края на живота си ще говори руски със забележим акцент. През 1889 година е записан в редовните курсове на училището, което завършва с отличен успех през 1894 година, получавайки препоръки за постъпване в семинария. През 1894 година Иосеб Джугашвили е приет в Тифлиската духовна семинария, продължавайки подготовката си за свещеник. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания. През 1907 година едно от тях, посветено на княз Рафаел Еристави, е включено в антология на грузинската поезия.
Отличникът и ужасен адвокат Ленин
Владимир Улянов е роден на 22 април 1870. Кръстен е в Руската православна църква. Семейството има общо шест деца.
Когато Владимир е на 16, брат му Александър Улянов е арестуван и обесен заради участие в терористичен заговор за покушение срещу цар Александър III. Сестра му Анна Улянова, която е била заедно с брат си по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в семейното имение в Кокушкино край Казан. Тези събития повлияват силно на младия Ленин и според официалните му биографи изиграват основна роля за ориентирането му към радикална политическа дейност.
Ленин учи в Симбирската гимназия, която завършва със златен медал. Той е добър атлет и се занимава с плуване и фигурно пързаляне. Чете много и обича да играе шахмат. През август 1887 г. е приет в Казанския университет, където започва да учи право и се запознава с трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Присъединява се към студентските протести и бунтове, което води до арестуването му през декември същата година. Като брат на осъден терорист е изключен от университета, забранено му е да учи в други висши училища и е поставен под полицейски надзор.
През 1890 г. му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет, където завършва право с отличие. Упражнява професията юрист само три месеца като помощник адвокат, но не се справя с нито едно дело. Първите професионални изяви на младия Ленин са в обществено-политическата сфера като журналист и редактор.
Мусолини бяга от казармата в Швейцария
Бащата на Дучето е ковач със социалистически убеждения, а майка му благочестива католическа учителка. Малкият Бенито е кръстен по настояване на баща си на мексиканския ляв президент Бенито Хуарес.
Като момче, прекарва известно време като помощник в ковачницата. Ранните му политически възгледи са силно повлияни от баща му. През 1902 г., по случай годишнината от смъртта на Гарибалди, Мусолини произнася публична реч в похвала на републиканския националист. За разлика от повечето италианци, Мусолини не е кръстен в църква нито след раждането си, нито по-късно. Като компромис, неговият баща атеист позволява майка му да го изпрати в монашески интернат. Там Дучето постига добри оценки и се квалифицира като начален учител през 1901 г. През 1902 г. емигрира в Швейцария, за да избегне военната служба. Той работи за кратко като каменоделец в Женева, Фрибург и Берн, но не успява да намери постоянна работа.
Извънбрачното дете Фидел Кастро
Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба. Син е на Анхел Кастро, галисийски имигрант, който става относително заможен след умели инвестиции в захарната индустрия, и неговата прислужница Лина Гонсалес. През 1941 г. Анхел Кастро се развежда и се жени за майката на Фидел, а две години по-късно го признава официално за свой син.
Сведенията за образованието на Кастро са противоречиви. Според повечето сведения той учи в частни католически училища и завършва средното си образование в Йезуитското подготвително училище в Хавана. По-късно учи право в Хаванския университет, където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.
Венецуелският бейзболист Уго Чавес
Уго Чавес е роден на 28 юли 1954 г. в скромна тристайна къща. Той е син на бивш регионален директор по образованието и бивш член на консервативната социалхристиянска партия. Уго е второто от общо седем деца. Семейството живее в бедност, което кара родителите да изпратят две от децата си – Уго и Адан (най-възрастният син), да живеят при баба си.
Хобитата на малкия Уго са рисуване, живопис, бейзбол и история. Особено заинтригуван е от генерал Езекиел Замора, в чиято армия е служил неговият пра-пра-дядо.
Чавес започва обучението си във Венецуелската академия по военни науки в Каракас през 1971, на 17-годишна възраст. Докато живее в Каракас, Уго Чавес вижда бедността, с която се сблъсква работническата класа във Венецуела. Той се включва в местни дейности извън военното училище, играе бейзбол и софтбол с екипа на Criollitos de Venezuela. Развива и други свои хобита – пише множество стихотворения, разкази и театрални пиеси, живопис и изследва живота и политическата мисъл на революционера от 19-ти век в Южна Америка – Симон Боливар. Проявява интерес и към марксисткия революционер Че Гевара, след като е прочел мемоарите му.
