Първи на срещата пристигна полковникът от запаса Цветан Рашков – последният командир на 95-и свързочен полк. Дори за миг не се усъмни в точността на останалите. Отговори лаконично на въпроса ми защо се събират сега, а не на датата на създаването на формированието: „Този път решихме да отбележим 10 години от закриването на полка”.
Малко преди уречения час дойдоха офицерите от запаса Димитър Янков и Георги Георгиев. След тях пристигнаха бившите им колеги Костя Бизев, Славчо Сарафски, Серьожа Иванчев, Валентин Траев, Петко Стоянов, бившата военна служителка Веска Стоянова… Организаторът на събитието – офицерът от запаса Васил Копринков беше предупредил, че ще закъснее поради уважителни причини, но когато оповестяването е направено точно, място за безпокойство нямаше. Скоро се събраха около петдесетина души. Настроението веднага повдигна с идването си старшина Веселин Кочев, който сега служи в 91-ви инженерен батальон. Общото мнение за него бе, че разбира от всичко, с каквото се захване, ще го направи като истински майстор. В същото военно формирование сега са капитан Димитър Чолаков и военният служител Михаил Митев. Много радушно бяха посрещнати майор Анелия Маркова и старшина Николай Тошков от 4-и артилерийски полк. Има още редица военнослужещи, които липсваха на срещата, тъй като служат в други гарнизони, но и за тях стана дума. А разговорите се въртяха все за отминали случки, за свързочни тренировки, за занятия, за незабравими преживявания. И макар, че поводът бе 10-годишнината от закриването на 95-и свързочен полк, това не бе помен, както се пошегуваха някои, а една вълнуваща среща, която завърши с пожелания за още много такива събития.
Историята на това легендарно военно формирование от Пловдив приключи на 1 юни 2008 г. През годините в него служиха стотици офицери, сержанти и войници, които изпълнява с достойнство нелеките си задачи. Високите антени на радиостанциите мериха ръст с професионализма на свързочниците.
Този полк, на който хиляди военнослужещи бяха посветили своята младост, дръзновение и надежди, не само взимаше, но и даваше. Да, той и даваше. Той каляваше характерите да устояват на изпитанията, учеше на твърдост и защита на честта и достойнството учеше на вяра в другарството и взаимопомощта, на уважение към приятелите и началниците, на снизхождение към по-слабите и преди всичко ни учеше да вярваме в себе си и да постигаме набелязаните цели, заяви при една среща бившият командир на полка полковникът от запаса Димитър Михов.
Всеки ден в това формирование протичаше трудно и продължително. Понякога офицерите и сержантите не бяха виждали със седмици Пловдив през деня, защото идваха в района на полка призори и си отивали по късни доби. Е, това мога да го потвърдя като пишещ тези редове, макар че в полка прекарах само една лейтенантска година. Но си спомням, че имаше и радиорелейчици, които пребиваваха на полето месеци наред, тъй като осигуряваха свръзката на други формирования.
Да припомним и историята на полка. Създаването му е обявено със заповед №460 от 30 ноември 1943 г. на министъра на войната на Царство България. Сформиран е на базата на 2-те дружини от 2-ри армейски инженерен полк и е включен в състава на 2-ра армия. Полкът взима участие в Първата фаза на Отечествената война, като осигурява свръзката на щаба на 2-ра армия с подчинените части в направлението Пирот, Ниш, Митровица, Нови пазар, Косово поле, с което спомага за разгрома на немската SS-дивизия „Принц Ойген”. С МЗ № 303 от 15 септември 1945 г. с ордени за храброст за проявени командирски качества и храброст във войната са наградени 48 офицери, двама кандидат-офицери, двама уредници и един чиновник.
През следвоенното си развитие формированието подобрява учебно-материалната си база. В него навлиза нова техника, която свързочниците усвояват. Провеждат се безброй тренировки, а класните специалисти постепенно увеличават броя си. През 1988 г. пристигат първите апаратни за автоматично засекретяване на телефонните и телеграфните разговори с гарантирана устойчивост, а също и радиостанции, снабдени с приставка за автоматично водене на радиолиниите. През 1999 г. на въоръжение са приети и първите носими радиостанции, които се използват от армиите на страните членки на НАТО. Полкът е неизменен участник в редица големи учения на Българската армия, а негови представители са защитавали престижа му в международни учения и мисии зад граница.
През годините формированието претърпява редица реорганизации. През ноември 1953 г. полкът е бил редуциран в батальон. И през следващата година, отново развърнат като 95-и армейски свързочен батальон. През 
1989 г. полкът бе съкратен до батальон. От 80 офицери останаха 20, от 140 сержанти – 20, от 520 войници – 100. Рязане на едро – с кръгли числа. Три години по-късно батальонът пак стана полк. През 1998 г. щатът му отново бе свит до батальон. От 14 юни 2002 г. свързочният батальон в Пловдив премина по нов щат и стана полк. Командирът му полковник Цветан Рашков се надяваше този път новият щат да е за по-дълго време. Но на 1 юни 2008 г. приключи историята на 95-и свързочен полк. Така на последния командир се паднаха последните задължения да сдаде знамето в Националния исторически музей.
Командирите
Полковник Джендо Тодоров 1943 г.
Полковник Тодор Остриков 1943 – 1944
Полковник Стефан Попов 1944 – 1946
Полковник Георги Георгиев 1946 – 1947
Капитан Петър Гърков 1948 – 1950
Майор Минчо Минчев 1950 – 1953
Майор Димитър Димитров 1953 – 1954
Майор Никола Пенчев 1955 – 1958
Майор Матей Христов 1958 – 1962
Полковник Павел Шишков 1962 – 1973
Полковник Атанас Стоенчев 1974 – 1977
Полковник Петър Динев 1977 – 1984
Подполковник Димитър Михов 1984 – 1989
Подполковник Христо Марков 1989 – 1996
Полковник Николай Колев 1996 – 1998
Полковник Цветан Рашков 1998 – 2008
