Александър Александров е български космонавт, летял от 7 юни до 17 юни 1988 г. на борда на Орбиталният комплекс ‚ „Мир” и съветските космически кораби „Съюз ТМ-5” и „Съюз ТМ-4”. Той е българинът, прекарал най-много време в Космоса – 9 дни, 20 часа и 10 минути, първият и единствен български космонавт, изпълнил изцяло програмата на космическия си полет. Александров е роден на 1 декември 1951 г. в град Омуртаг. Завършва ВВВУ „Г. Бенковски” в Долна Митрополия и служи във ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1978-79 и 1987-88 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти край Москва.
Корабът на Александров и другите двама от неговия екипаж – командира Анатолий Соловьов и бордовия инженер Виктор Савиних, успешно се скачва с Орбиталния комплекс „Мир”. Там те изпълняват уникалната и огромна за краткото време научна програма „Шипка”. Александров е генерал-майор от резерва, асоц. професор, заслужил летец и летец-космонавт на Република България. Герой на Република България и Герой на Съветския съюз. Представител на РСК МиГ у нас.
– Г-н Александров, имате ли понякога усещането, че сте в кабината на „Съюз ТМ-5”, жива ли е у вас още емоцията от полета преди 30 години?
– Да. Независимо от годините, емоцията е жива. Неусетно се изнизаха тези 30 години, все едно, че вчера беше… Но радостното е, че много от хората, които са съпричастни с тези събития, все още са емоционално свързани, възторжени, постоянно се обаждат по всякакъв повод, свързан с Космоса, с космическите изследвания. Така че тази емоция, до която се докоснах преди 30 години, е като неугасващ въглен.
– С вашия полет България стана страна с двама космонавти. Колко държави тогава можеха да се похвалят с повече от един космонавт?
– Само Съветският съюз и САЩ. С нашия полет България стана третата държава в света с повече от един космонавт. Освен това с полета на Георги Иванов (на когото тогава Александър Александров беше дубльор само на 27 години – б. р.) България стана и шестата космическа държава в света.
– Тоест, България тогава застана редом с големите.
– За съжаление, обаче, много от големите го забравят…
– Кои са най-силните ви спомени от подготовката и от самия полет? За нас, хората на Земята, той протече наглед гладко, по план…
– На пръв поглед така изглеждаше. Но в действителност всеки полет има своите особености. Всеки полет е експериментален. Носи своите рискове и проблеми. По принцип нашата единствена цел тогава беше да се стиковаме със станцията. И когато се откачи антената за стиковка, и получвахме информация на екрана периодично, моментно, по инструкция трябваше да се върнем на Земята. Но решихме, че тъй или иначе трябва да се скачим със станцията. И реално, когато ни търсеха от Земята, не отговаряхме, все едно радиостанцията е изключена. Поехме риска и проведохме нещата докрай, защото иначе щеше да стане много символично (полетът на първия български космонавт Георги Иванов през 1979 г. е прекратен преждевременно, преди скачването със станцията, заради технически проблем – б. р.).
– Това на какво разстояние от станцията се случи?
– Някъде около километър и половина.
– Но нали и без друго скачването се извършва ръчно?
– Да, но нямахме пълната информация, която ни трябва. Просто за момент данните се появяват на екрана и веднага изчезват. Пак се появяват, пак изчезват. Антената, която се беше откачила, заради безтегловността се отваряше и затваряше. В един момент пада към корпуса. Удря се и тръгва назад да се отваря. Тогава получаваме информация. После данните пак изчезват. И така много пъти… По инструкция трябваше да се върнем, защото в такъв случай самото скачване става доста рисковано. Можеше да ударим станцията и да я повредим.
– Кога съобщихте на Центъра за управление на полета за този проблем, когато се скачихте ли?
– Даже и тогава не го казахме (през смях).
– Но въпреки това успешно се скачихте?
– Да. И успяхме да изпълним цялата научна програма. За първи път реално бяхме компютризирали извършването на всички експерименти. Ако други екипажи, с такава продължителност на полета, изпълняваха около 10-15 експеримента, ние осъществихме над 56. Мисията беше най-модерната за времето си. За първи път преносим компютър, лаптоп, беше качен на борда.
– Имаше ли българско участие в тази компютризация и експериментите?
– Всичко беше българско. Компютърът се използваше, за да обслужва експериментите. Успявахме да изпълним в реално време експеримента и достигахме до резултата в реално време. Ако не се получаваше това, което теоретично се предполагаше да се получи, можехме да повторим, да потретим експеримента, докато получим близки параметри, до тези, които са набелязани на Земята.
– Как протече разговорът с първия ръководител на държавата Тодор Живков, с когото имахте видеовръзка по време на полета?
– Той ни гледаше и виждаше всичко цветно. А ние не виждахме нищо, само чувахме, защото тогава нямахме комуникации, позволяващи двустранна видеовръзка – ние да гледаме и той да ни гледа. Ние само слушахме. Беше все пак едно внимание към нас, защото ръководителят на държавата се интересуваше от мисията ни. Не е както сега – никой да не се интересува.
– Кои бяха основните постижения в научната програма на полета?
– Абсолютно всички експерименти бяха на световно ниво! Те бяха насочени в четири основни направления – дистанционно изследване на Земята от Космоса, космически технологии, космическа медицина и биология, космическа физика и астрофизика. Всички експерименти реално бяха провеждани за пръв път в световната практика. Всичките девет прибора бяха разработени тук, в България. Много важен експеримент беше „Сън-ка” – сънят на космонавта. Защото сънят какво е? Възстановяване на човешкия организъм. Една седмица да не спиш, ще умреш… Изпълнявахме го месец преди полета, по време на полета и месец след полета. Това беше много важен експеримент, за да се види, дали космонавтите ще могат да се възстановяват по време на полет, да речем, до Марс или до други далечни планети. Американците бяха правили такъв експеримент, но той беше неуспешен. Техният астронавт не беше успял да спи и не успяха да получат някакви резултати. При нас, слава богу, резултатите показаха, че космонавтът може да се възстанови по време на сън и може да се планират продължителни експедиции за далечни полети. Всеки експеримент дава нещо ново на науката, нови възможности пред човечеството. И другите експерименти реално бяха по същество нови.
– А след полета резултатите бяха ли използвани, получиха ли развитие на Земята?
– Не, абсолютно никой повече не се поинтересува от тях. Например имаше експеримент, в който успяхме да получим интересен материал. От него реално можеше да се правят акумулатори с размерите на кибритена кутийка, които да заменят автомобилните, тракторните, абсолютно всички акумулатори. Но след това в държавата нямаше никакъв интерес към тази технология. Единствено апаратурата „Плевен” беше внедрена в медицинските комисии за изследване на оперативната способност на летци, шофьори, дежурни на атомни централи. Иначе Институтът за космически изследвания продължава да се бори и работи по големи космически проекти. Една от апаратурите за измерване на радиацията в Космоса, (а радиацията е нещо, с което все още не можем да се преборим), летя на орбиталния комплекс „Мир” и продължава да лети на Международната космическа станция, като се използва активно от всички космонавти и в индивидуален план.
– По време на полета на станцията „Мир” и при връщането на Земята имахте ли трудности?
– Да, след разделянето на самия кораб на три части – спускаем апарат, битов отсек и приборно-агрегатен отсек. Тези части падат самостоятелно. За да бъде устойчиво приземяването, има двигатели по периферията на спускаемия апарат, които го развъртат с 13 градуса в секунда. Така той се върти като куршум, за да бъде устойчив, да не се премята. Изолиращият щит е на дъното и спускаемият апарат трябва с него напред да навлезе в атмосферата, когато пламъкът обгръща цялата капсула. Най-висока е температурата именно отпред, върху щита – около 3000 градуса, а вътре в пламъка тя е по-ниска. Така че с въртенето се получава устойчиво движение на спускаемия апарат. При нас отказа разврътката на капсулата и беше доста проблематично как ще влезем в атмосферата – дали с щита напред или откъм люка, което можеше да го завари и стопи.
– Как овладяхте положението?
– Там се надяваш на господ. Но слава богу, влязохме в атмосферата… След като парашутът се отвори, разклащането беше много голямо, люлеенето на спускаемия апарат беше почти на 90 градуса. В един момент виждаш Земята, в следващия миг виждаш небето. Заради силното люлеене се появи и друга опасност. Капсулата има 16 ракетни двигателя на дъното, които автоматично сработват на един метър от земята. И ако подминем допустимите 7 градуса разклащане, те буквално можеше да ни изстрелят обратно към небето и да ни забият с главата надолу в земята. Бяхме на границата на тези 7 градуса, когато двигателите сработиха. Буквално се ударихме в земята косо, целият спускаем апарат се изкриви.
– Как понесохте това кацане?
– Ами, малко друсаше (през смях). Реално след това наземните екипи доста се мъчиха отвън, а и ние – отвътре, докато отворим люка. Той беше деформиран, тъй като бяхме изкопали с удара в сухата пустинна земя 1,5-2 м дълга бразда. Това в космонавтиката наричаме „меко кацане”.
– Какво е нужно, за да върне България позициите си на космическа сила и да мисли за трети космонавт?
– Преди всичко трябва да има желание от политиците, от правителството, да има и виждане за бъдещето. Другите държави планират дългосрочно, поне за 10-20-30 години напред, за да могат да получат крайния ефект. Най-голямата ни грешка е, че няма приемственост.
– Как оценявате днешното равнище на космическите изследвания в света? Има ли затихване на интереса към Космоса?
– Затихване има в България и в главите на нашите политици и държавници. Иначе в световен мащаб дори се наблюдава бум в космическите изследвания. Освен Русия и САЩ, основни играчи стават Китай, Индия, Япония. Всяка страна се стреми да увеличава този отрасъл, тъй като той е много печеливш, не само за отделната държава, но и за цялото човечество. Навремето Съветският съюз за 6 месеца изпълняваше петгодишния си план по улов на риба. Защото отгоре се вижда къде е планктонът, а където е той, там е и рибата. Също и в селското стопанство от Космоса се вижда много добре това, което е посято, дали се е хванало. След това, когато зърното зрее е много важен моментът на жътвата. И от Космоса може да се информират съответните производители. Не напразно Русия сега е на първо място по производство на пшеница. Освен това в Космоса се получават много по-чисти лекарства, с много по-голям лечебен ефект.
Нов изтребител – според „чергата“ ни
„Проектът за нов изтребител за ВВС е изключително важен, но той има и политически, и финансов аспект. Считам, че всеки трябва да се разполага според чергата си. И аз искам да карам „Ламборджини”, но не става”, споделя Александров. Според него, от политиците ни зависи дали са послушковци и изпълняващи командите на по-големия, или имат собствено мнение, чест и достойнство. „Трябва най-вече да отстояваш своята позиция. След като ни накараха да унищожим новите си самолети, новите си ракети, би трябвало реципрочно да ги възстановят с техни, а не да ни карат да плащаме за стари „бракми” двойно и тройно, като за нови”, категоричен е космонавтът.
Като представител на РСК „МИГ” той посочва, че по отношение на възложената на РСК „МИГ” поддръжка на сегашните български изтребители през следващите години, ремонтите, които може да се правят в България, ще се правят тук. „Засега доставките на части, които са заявени, ще бъдат реализирани. По-нататък вече всичко ще е според исканията на Министерството на отбраната”, допълва Александров.
Мистиката е повече на Земята, отколкото в Космоса
На Земята има повече необясними явления, отколкото в Космоса, заявява Александров. И дава пример с една древна плоча в Перу, чието изображение прилича извъредно много на космонавт – със скафандъра, шлема, тръбопроводите, редукторите и всички други подробности. „Ако не си го видял, няма да можеш да го нарисуваш“, изтъква космонавтът.
Разказва и за друга находка с необясним произход. „В Индия има стълб, който е над два метра висок и с диаметър 30-40 см. Изработен е от чисто желязо, което не ръждясва. Такава технология и досега все още няма. А той стои там от 2000-3000 години“.
От същия мистичен порядък е и явление в Ирак. Там имало обществена баня, която се затопля с… една свещ. Англичаните камък по камък са я разглобили и сглобили, и ефектът е изчезнал. Друг загадъчен случай е джамия с две минарета, в която ходжата като пее на едното, двете се клатят в синхрон. Пак я разглобяват, но ефектът изчезва. После я възстановяват но ефектът вече го няма.
Той напомня, че в индийския епос е описана… ядрена война. „Богът пуснал стрелата, гръмнало, наоколо всичко изгоряло, било унищожено. Описани са точно и дегазация, дезактивация, почистване на дрехите, на конете“, заявява космонавтът.
Има толкова неща, които са необясними, според мен, цивилизацията е вървяла по една спирала, стигала е до някакво ниво, падала е до нулата, после пак се е възраждала, казва Александров. Но сега сме отново на етапа да загубим всичко, предупреждава той.
