Военното свещенство като елемент на бойната подготовка

Гроздан Стоевски е ръководител на европейския екип на английската организация Military Ministry International /MMI/. Той е израснал в семейството на военен. Баща му е бил полковник от Сухопътни войски. Докато учи в Първа английска гимназия в София, той се запознава с протестантската традиция. Посещава беседи. Учителката му по литература за първи път води учениците в църквата „Св. Седмочисленици“. Започва да се интересува от темата. Започва да посещава една от най-старите протестантски евангелски църкви в София, това е Първа  баптиска църква. След няколко години започва да учи във военното училище във Велико Търново. 

    Като курсант Стоевски посещава в свободното си време Преображенския манастир, който е близо до Велико Търново. Игуменът му отваря манастирската библиотека. Там намира две стари книги, които силно го впечатляват. Едната е пълното издание на учебника по военна педагогика на Константин Кирков, който се изучава във военното училище, но в съкратен вариант. Има цяла глава за вярата на военнослужещия, която е извадена. След това намира сборник от проповеди и патриотични беседи на полкови свещеник от 15-ти пехотен македонски полк от 1915 г. 

Гроздан Стоевски завършва военното си образование с отличие и служи около една година като офицер в армията, в Първи армейски корпус. По това време му се отваря възможност да работи за неправителствена организация, която си поставя за цел да подпомогне възстановяването на военното свещенство в България. Посвещава се на тази дейност. С помощта на Military Ministry International(MMI) Великобритания, за първи път от 60 години организира конференция, с домакинство на военното училище и община Велико Търново. Това е „Евросеминар 2000“, под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. На форума участват военни свещеници от много държави, както и военнослужещи, които работят в тази сфера. Този форум излиза с декларация–препоръка да се възстанови военното свещенство. Въпросът с различността на вярата на военнослужещите може да се реши по примера на други държави. България всъщност е една от малкото държави в НАТО, която не е възстановила института на военното свещенство. Дори Сърбия, която не е член на НАТО и която има близката история на югославските войни, където има сблъсък на религиозна и етническа основа,  възстановява корпуса на военното свещенство през 2013-та, твърди Стоевски. От 10 военни свещеника, 8 са православни, един католик и един имам. 

Когато има военнослужещи, които имат различно изповедание от традиционното, в зависимост от съответното съотношение се назначава военен капелан в съответната традиция, който работи в тясно взаимодействие с останалите военни свещеници. Така може по-добре да се следи да не проникват във войската нерегламентирани учения и радикален ислям,  което е добре за националната сигурност, смята експертът. В Русия дори по родове войски имат главни военни свещеници. 
В Испания и Италия например, вярата в Бога и службата с униформа не е нищо странно. Ако човек няма вяра в Бога, това е по-странно в тези традиционно християнски държави. 

Преди седем години Стоевски започва работа като координатор  за цяла Европа на Military Ministry International, която е надконфесионална организация и работи с протестанти, католици и православни. Завършва и втора магистратура, по теология, в Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.Дейността на организацията, в която работи Гроздан Стоевски, е в две направления – взаимодействие с военните свещеници и подпомагане да се възстановят, там където ги няма, и взаимодействие с неформални сдружения на християни-военнослужещи. 

Професионалната подготовка
Подготовката на един военен свещеник е комплексна задача. От една страна трябва да е ръкоположен свещенослужител в съответната традиция. Задължително е обаче и да има военна подготовка и да познава структурата на войската, която да му помага да споделя и да разбира живота на военнослужещия, споделя Гроздан Стоевски. Военното свещенство има богата история, която може да се проследи от времето още на цар Симеон Велики, при освещаването на знамената, преди битката при Ахелой и това е една добра основа за бъдещето, смята експертът.

Човешкият и моралният фактор
По думите на Гроздан Стоевски, големи усилия се влагат в модернизацията на Българската армия и това е изключително важно. Моето наблюдение обаче е, че се пренебрегва човешкият и моралният фактор. В нашата военна история имаме много случаи, когато сме побеждавали превъзхождащ противник именно заради по-високия ни морален фактор.  В армията институтът на военното свещенство би трябвало да се разглежда като елемент на бойната подготовка на военнослужещия и елемент, който подържа и усилва бойния дух и по този начин подържа и националната сигурност, независимо, за коя вяра става дума.

Два специализирани форума
В България преди няколко години е била проведена първата международна православна консултация с любезното домакинство на Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Присъстват военни свещеници от Румъния, главният военен свещеник на Сухопътни войски на Гърция – архимандрит Мелетиус, главният военен свещеник на Армения епископ Въртан Абхарамян, протойерей Константин Татаринцев от Русия, протойерей Сергей от Беларус. 
Втората среща се провежда през ноември миналата година в Троянския манастир, с благословията на Светия Синод и личното участие на Негово Високопреосвещенство, Великотърновски митрополит Григорий. Три дни участниците беседват и изследват опита на православните военни свещеници в различните държави и разглеждат възможността за възстановяване на института им в България. 
В резултат на първата православна консултация се издава и православен, камуфлажен Нов завет, с одобрението на Софийската митрополия. Добавят молитва на войника от 1937 г., която откриват в стар молитвеник. Това се осъществява с помощта на Българско библейско дружество, което издава Библията във всички преводи, които са налични в България.
Този Нов завет е бил подарен на целия личен състав на Националната гвардейска част в деня, когато се освещава и параклис в района на формированието. През годините MMI е подпомагала издаването на камуфлажна Библия и за няколко български контингенти, изпращани на мисия в Ирак и Афганистан.
Въпрос на политическа воля е възстановяването на капеланството ни. Български военнослужещи, в много случаи, поради липсата на военен свещеник, но от духовна потребност, отиват в параклиса на чужди контингенти, твърди Стоевски.