Преди седмица в НХГ – Двореца на пл. „Княз Александър I“ беше открита изложбата „Портрети от Златю Бояджиев”. Експозицията е част от богатата сбирка българско изкуство на колекционера Боян Радев.
Портретът присъства активно в творчеството на художника още през 30-те години от миналия век. Първите му модели са близките от семейството и приятелите, образите им оживяват върху платното с несвойствената за млад автор категоричност и зрялост на художествения възглед. Показани са „Дамски портрет“ (1932) и „Портрет на майката на художника“ (1936) – ярък пример за качествата му на живописец, но и на психолог, който улавя точно характера и състоянието на своя модел. Типичен за ранното творчество на Златю Бояджиев е изразителният рисунък на пластичната форма и цялостното графично звучене. 
Различни като пластично изпълнение са групата портрети, рисувани след 1951, когато художникът, след парализа на дясната ръка, започва да рисува с лявата. Почеркът му е с експресивно положени къси мазки в чист цвят. Ярката динамика на четката създава сложна живописна тъкан. В поредицата са експонирани портрети на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и други известни или непознати персонажи. Освен с безпогрешно „хващане“ на характера, творбите впечатляват с онзи присъщ за Златю Бояджиев лаконизъм на изразните средства. Усещаме топлото приятелско отношение на художника към модела и особения подход, с който той е интерпретиран.
Централно място в експозицията заема неизвестният за публиката портрет на Златю Бояджиев от неговия приятел, големия български живописец Давид Перец (1906 – 1982). Монументалното излъчване на образа неслучайно доминира над портретната галерия, за да припомни мощното присъствие на Златю Бояджиев в българското изкуство на ХХ век.
