Липсата на мотивация е най-големият бич за службите за сигурност
Разстрелът на рецидивиста и беглец от правосъдието Владимир Пелов трябваше да донесе обществено спокойствие. Най-накрая един от най-симптоматичните убийци и обирджии на прехода с прякор Страшилището, който избяга от Централния софийския затвор преди 3 месеца, завърши живота си, като бе прострелян от друг криминално проявен в центъра на Ботевград. Но не би. Дори и след смъртта на втория участник в своеобразния пистолетен дуел Марио Панчев парадигмата „престъпниците се избиват един друг” не проработи. Дори напротив – на бял свят за пореден път лъсна демонстрираната от МВР неспособност да открива и задържа издирвани с години престъпници.
Прокуратурата и МВР тръгнаха да обясняват колко трудно било да открият Пелов, защото бил дегизиран с брада и носел суичър. Под булото на следствената тайна, наложена от държавното обвинение, МВР изглеждаше жалко и безсилно в опитите си да даде разумно обяснение как така е получавало десетки сигнали, че Владимир Пелов е в Ботевград, но не успява да се докопа до местонахождението му и да организира акция за задържането му.
Часове след смъртта на Пелов обаче полицията разкри къде се е крил Пелов заедно с другия избягал затворник Радослав Колев. Двамата повече от месец са живели в дома на вдовицата на друг убиец, който се самоубива в затвора. Там униформените намират взривни вещества. Всичко това означава само едно – че МВР е знаело за този апартамент предварително, но така и не се е стигнало до акция по задържането. Излязоха и други детайли – как момче влиза в къщата на родителите си високо в планината, дори говори с двамата и отива в участъка с баща си, за да им разкаже за откритието си. Според разказа полицаите не били облечени подходящо и нямали високопроходим автомобил, за да отидат до къщата и да ги задържат. Това се случва на следващия ден, когато от Пелов и Колев няма и следа.
Всичко това можеше да бъде разказано от самото МВР, а не от обикновените хора, които са помагали или са искали помощ от полицейските служители. Защото обяснението – знаем много, но няма как да кажем при липсата на видими действия по задържането на Пелов, звучат несериозно, дори в ушите на ученици от долния училищен клас.
Първият коментар на вътрешния министър Валентин Радев след завръщането му в България беше в Бургас, където той заяви буквално – „Ние сме го следили и сме били на крачка да го заловим, преди да стане това убийство. Tака се случва. Mалшанс сме имали да не сме ние. И се е получило убийство”. Проблемът е, че винаги така се получава.
Владимир Пелов и Радослав Колев бяха издирвани три месеца, преди да застрелят Пелов. Шесторният убиец от Нови Искър Росен Ангелов бе „издирван“ осем години заради влязла в сила присъда, но спокойно си живеел край Луково, водел малки момиченца на вилата и работел в София. Между тези два случая в МВР се предаде, но не беше заловен, Николай Георгиев, издирван с европейска заповед за арест от пет години заради влязла присъда от 2013 г. Георгиев щеше да бъде „издирван“ сигурно още три пъти по пет години, ако не беше прегазил хора на рали край Шумен.
В края на миналата седмица наркобосът Мартин Георгиев – Джито, се е предал сам в ГДБОП след 3-годишно издирване с червена бюлетина на Интерпол. Адвокатът му твърди, че Георгиев не е бягал в чужбина, а си е стоял у нас – в дома си.
Сега МВР трябва да търси над 1100 души, обявени за общонационално издирване. Защото на практика реално издирване на опасни престъпници в МВР няма, а всичко е само на хартия.
Причината за това безхаберие е само една. В МВР никой не иска да си сложи главата на пангара. Първо, полицаите нямат необходимото оборудване – каски и бронежилетки, и това ги кара да се чувстват като пушечно месо, когато се изправят срещу опасни и въоръжени бандити. Второ, случаят с Пелов извади на показ „обърнатата пирамида” в МВР – много вожд и малко индианец. В света за най-лош вид корупция се смята непотизмът. Назначаването на роднини в полицейската система. Точно заради подобни назначения скоро след разформироването на Дирекция „Оперативно издирване“ – ДОИ–МВР през 2008 г. и създаването на сектор „Издирване“ в „Криминална полиция“ в ГД „Национална полиция” опитните и обучени кадри напуснаха МВР и дори не си помислиха да се прехвърлят на друга работа в системата за сигурност.
Затова сега никой не търси издирвани бандити – издирването се е превърнало в лека, ненатоварваща административна работа. Попълват се документи, изпращат се до регионалните дирекции на МВР и СДВР. И с това тежката работа приключва. Чака се някой участъков да свърши работата. На него пък не му пука, защото това е само една двайсета част от задълженията. И защо, като се търси опасен и издирван от Интерпол престъпник, той да се меси? Защото, когато знаеш само част от истината, обикновено ставаш част от нечия друга схема и накрая си заминаваш – или като пушечно месо, или те уволняват като нечие изкупление. Затова в МВР с 50 000 души кадрови потенциал само определени хора могат да издирват и залавят ефективно. Хора, които имат височайша гаранция, че изпълнят ли си задачата, няма да се превърнат в нечия мишена. А за това се искат солидна подготовка, екипировка, отговорност и особен вид психологическа настройка. В дъното на която стои някакъв вид екипност, която в МВР отдавна не съществува.
Подозират, че и Колев е бил с
двамата по време на разстрела
МВР подозира, че и вторият избягал затворник Радослав Колев е бил до Владимир Пелов по време на стрелбата със сутеньора Марио Панчев в Ботевград на 6 юни. Това обяснява светкавичната операция на следващия ден след убийството на Пелов в дома, където Владимир и Радослав се крият. По време на огледа униформените откриват не два, а три пистолета, открити по време на огледа на местопрестъплението в Ботевград.
В дъното на конфликта между Пелов и Панчев, които преди години са били много близки, стои история отпреди 19 години. През 1997 г. Владимир Пелов извършва въоръжен грабеж на чейнджбюро в Пловдив , като пребива почти до смърт собственика му. Крие се почти две години около Ботевград, но през 1999 г. е заловен в столичния жк „Младост“. Издирвачи от тогавашната РДВР – София, засичат по оперативна информация, че беглецът се крие при приятелката си в столичния квартал. Твърди се, че агентът, който е подал информацията за местонахождението, е именно Марио Панчев. Заради тази история Пелов искал да отмъсти и да убие Панчев в Ботевград.
Янис Донков
