Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.
Това, византийството, е голяма работа…

След като името вече е уточнено – Република Северна Македония, двамата премиери – Зоран Заев и Алексис Ципрас, трябва да убедят и обществата в държавите си в правотата на своята договореност 	Автор: Костадин Филипов

Това, което се случи около преговорите за името между Македония и Гърция, е христоматиен пример как политическата динамика изпреварва вестникарската технология. Но и пример за това, че макиавелизмът в международното общуване постига успех, дори тогава, когато около някоя договореност няма пълно съгласие. Утре премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас ще подпишат договора, според който новото име на Македония ще е Република Северна Македония. Ще го направят в района на Преспанските езера, но на гръцка територия. И оттам ще тръгне трудната и обвеяна с неизвестност съдба на Споразумението, което толкова години чакахме.

Който си мисли, че ще бъде леко, се лъже горчиво. Тепърва започва битката за новото име на държавата, която ние първи признахме като Република Македония. И в Гърция, и в Македония вече има ясни знаци за съпротива. Македонският президент Георге Иванов в обръщение към гражданите на страната заяви категоричния си отказ да подпише договора – бил частно споразумение между Заев и Ципрас. 
Лидерът на опозицията Християн Мицковски гневно каза, че на референдума през есента ще гласува против и че ще стори всичко и неговата ВМРО–ДПМНЕ да направи същото. Византийството си е византийство, макиавелизмът има корени и в съвременната политика по света и у нас, но в крайна сметка думата, надявам се, ще имат хората от двете съседни държави. 

Те ще преценят кое е по-важно за тях – да живеят в лъжлив патриотизъм или да имат добросъседство и европейска перспектива. Иначе паметникът в центъра на Скопие, наричан „Воинът на кон”, вече ще носи истинското си име Александър Македонски. Само че изрично под него ще пише, че той е част от елинистичното гръцко историческо и културно наследство. Да се знае. Защото и това изискване е записано в Договора, с който Зоран Заев се гордее. Византийство, не ли?

…Така си мисля тези дни във връзка с едни писания в едни медии в една наша южна съседка. Не, не става дума за писания по адрес на България и българите – тях и без това ги има достатъчно, и то достатъчно неприятни. Мисля си за византийството като политическа и медийна практика по отношение на една друга наша съседна държава, при това близка на повечето българи. А за мен – още повече. За Македония.    
А съдържанието на договора е такова, че окончателното му оформяне трябва наистина да става с кадифени ръкавици. Защото по своята същност въпросната рамка от действия предвижда 
доста повече задължения за Скопие, отколкото за Атина.

Ако рамката се задейства, гръцкият премиер ще има само две задължения. Първото, да изпрати писмо до ЕС и до НАТО, че Македония е приела съдържанието на договора, договорено от Козиас и Ципрас, в това число и най-вече за името, и че Атина няма нищо против на срещата на върха на ЕС в края на юни Македония да получи дата за преговори за членство в ЕС. Както и да получи покана за членство в Алианса в средата на юли, когато Съветът на НАТО се събира на сесия в Германия. Това ще означава членство в пакта за Македония по автоматизъм, както се договориха членките на НАТО през април 2008 г. в Букурещ. Тогава Македония  не получи покана заради ветото на Гърция въпреки обещанието на тогавашния американски президент Джордж Буш-младши. Тогава по инициатива на България бе прието, ако Скопие получи покана, да не преминава отново през цялата процедура, която вече е преминала, а да стане член директно. Второто задължение на Ципрас е към края на т.г., когато Македония ще е изпълнила своята част от задълженията си, да вкара договора в гръцкия парламент за ратификация.

Политическата програма на Заев във връзка с името е далеч по-обемна. Най-напред той трябваше да приеме варианта, за който Атина настоява – Република Северна Македония. След това да се срещнат с Ципрас в района на Преспа и да сложат подписите под него. Заев трябва да вкара текста и името в парламента, където да се гласува с просто мнозинство – 60 плюс 1 гласа. Заев ги има, а след правителствените промени и включването на нови коалиционни партньори в управлението парламентарната му подкрепа е увеличена. Още в предизборната си програма Заев бе обещал, че ако се стигне до промяна на името на държавата, а това е предстоящо, той ще го подложи на референдум.

Македонският премиер не се е отказал от тази идея и даже уточни, че питането до всички македонски граждани може да бъде организирано през септември или октомври. Това е рисков политически ход и за личната му кариера, но обещанието си е обещание. Вероятно се надява на успех на референдума, защото с дата за начало на преговори с ЕС и членство в НАТО може по-спокойно да посрещне всичко. След референдума новото име и договорът трябва да влязат отново в парламента, където според Конституцията те ще трябва да получат 2/3 от гласовете. Тоест – 80 плюс 1 гласа. Тежка задача, защото, както сочат информациите, все още неофициални, договорът предвижда и промяна на Конституцията на Македония с оглед на новото име на държавата и последствията от това за обществената практика. А къде е в цялата тази история византийството от заглавието? И как да го разбираме? Може и така – да приложиш вид коварство, за да засилиш някой процес или да го спреш. Палитрата е достатъчно цветна и разнообразна и докато гръцките медии наложиха впечатлението, че работата с името и с договора с Македония е опечена и само едно „ало” от Заев до Ципрас ги дели от крайния завършек, скоро стана ясно, че все още нищо не е сигурно. В Атина се надпреварваха да посочват дати, дори часове и минути от денонощието, в което македонският премиер ще вдигне слушалката, но никой, докато пишех този текст, не позна… Просто Заев мълчеше. Това мълчание откъм Вардар  изнерви медийните и политическите пророци в Атина и те решиха да постъпят „византийски”, като потърсят причината за македонското мълчание в някакви разногласия между външния министър Димитров и премиера Заев.
Да си спомним писанията, които предхождаха споразумяването между двамата премиери – Димитров бил човекът, който бил в „разкрачен стоеж” между желанието си да обере славата от успеха и страха, че един провал може да му струва политическата кариера.
Та, понеже не знаел къде „да застане мирно”, предпочитал да стои настрана и дори да блокира работата по договора за името. Че как така, нали той и Козияс го изработиха, нали те го внесоха при своите премиери за одобрение, как така сега бил против текста? Нещо такова написа и белградският „Курир”, който пък съвсем „спря” преговорния процес преди неговия финал – бил провален и нещата се връщали в началото. Няма нищо странно в тази реакция от Белград. Странна е само връзката, за която мълвата в цяла Сърбия говори, че тъкмо „Курир” е вестникът на президента Александър Вучич и че ако той иска да каже нещо на народа си, го прави най-често през това издание… 

А писанията в Атина за противоречията бяха съпроводени с жестове на загриженост – като почукване по циферблата на часовника, знак, че времето изтича и че ако в Скопие не се забързат, политическият пясъчен чиновник ще изтече преди срещите на ЕС и на НАТО. Малко византийска работа, коварна… Е, от Скопие официално отговориха, че в този разлом между Заев и Димитров няма нищо вярно, че позицията на правителството е цялостна и единна и че, за да бъде работата опечена, трябва време. На всичко отгоре в неделя Заев и Димитров заедно със съпругите си в неформална обстановка и в неформално облекло прекараха деня заедно в родния град на премиера Струмица. Снимка – тук, снимка – там на четиримата, хапване – тук, пийване – там,  няма дори и намек за това, че двамата са се „хванали за гушата” кой да сложи на врата си лавровия венец на победата.

Е, остава един горчив привкус на продължаваща игра на нерви, ама нали сме на Балканите….

Най-ново

Единична публикация

Избрани