– Господин Томанов, пропускаме ли някои информации от службата ви в Българската армия?
– Може и шеговито да ви звучи, но съм бил цели 3 дни командир на Танкова дивизия. Когато бях заместник-командир на Танковата бригада в Казанлък (1988–1992 г.) в продължение на 4–5 месеца подготвяхме създаването на Танкова дивизия от танковите бригади в Карлово, Казанлък, Сливен и Айтос. Тя трябваше да има около 4000 танка. Бях назначен за командир на тази Танкова дивизия, но тя просъществува само 3 дни. Като началник на управление в Сухопътните войски успяхме да направим реформа на учебно-бойната дейност, за което се гордея. Това стана с подкрепата на началника на Главния щаб на Сухопътните войски генерал-лейтенант Кирил Цветков и най-вече на началника на Генералния щаб генерал Никола Колев. Структурната реформа вървеше доста години, а ние направихме учебна реформа за няколко месеца, нещо, което беше крещящо необходимо за малките звена – за взводовете и ротите. С тези корекции, които извършихме, отговорността вече падна в щабовете на бригадите и щабовете на батальони.
– Как и кога беше създаден Общобългарският граждански алианс?
– След службата си в армията с генерал-лейтенант Кирил Цветков формирахме Асоциацията на Сухопътните войски в България. Много опити правих да създам клон на тази асоциация в Пловдив, но не успях, явно на колегите не им се искаше да бъдат повече в такива структури. И тогава дойде идеята да направим нещо друго – да обединим всички военнородолюбиви съюзи. Но понеже влязоха и чисто граждански структури, решихме сдружението да е гражданско. Поканихме представители на Пловдивския университет, Техническия университет, Съюза на учените, Съюза на артистите, търсихме Съюзите на писателите и на художниците… Искахме да обединим интелекта на Пловдив. През 2009 г. Общобългарският граждански алианс (ОГА) тръгна с 26 граждански сдружения. В продължение на 2–3 години проведохме много разговори, беседи, срещи и т.н. Името на Алианса даде професор Огнян Сапарев. Голяма помощ ни оказа полковникът от запаса Дончо Дончев, в неговия офис правихме първите срещи. Тогава решихме, че в ОГА ще участват представители на всички родолюбиви движения. Сега останаха 12 граждански и 6 военнородолюбиви движения. Някои хора се оттеглиха постепенно, защото не виждаха перспектива на гражданското общество.
– По какви направления работите в ОГА?
– Ще спомена само някои от проектите, като система за електрозахранване на ел.-автомобилите по време на движение, осигуряване на пълна защита на хората при катастрофи със самолети или високоскоростни влакове, защита на авиацията от прахови частици при изригване на вулкани, машина за сепариране и балиране на смет и отпадъци на място за неколкократно намаляване на разходите за извозване им… Също така сме разработили проекти в областта на сигурността и отбраната, ефективното използване на човешките и националните ресурси, премахване на редица паразитни и извънредно раздути административни структури, пътища за спасяване от обезлюдяването на българските села и т.н. С реализацията на подобни идеи ние от гражданските сдружения се стремим да дадем своя принос за своевременното и бързо прилагане в Европа на върховните научно-технически постижения за подобряване на живота на хората. Много са въпросите, с които се сблъскваме. Ние, в Асоциацията, сме бедни финансово, но сме богати на идеи. Считаме, че сме отправили поглед поне с десетки години напред и ако проектите могат да бъдат реализирани, те ще бъдат само надграждани. Ще повторя мисълта: „Днес идеите се развиват със скоростта на светлината, а технологиите – със скоростта на звука”. В тази връзка повечето от предложените проекти и идейни разработки сме готови да предоставим за пилотна реализация от която и да било фирма или страна в рамките на ЕС. Ясно съзнаваме своето място в системата на управление на обществото въобще и разбираме до болка своята безпомощност, ако нашата кауза не е подкрепена от управляващите на местно, национално или европейско ниво.
– Успяхте обаче да организирате работна среща в залата на Областната администрация в Пловдив. Доволни ли сте от нейните резултати?
– Тази среща я подготвяхме 7 месеца. Темата бе: „Гражданското общество за развитието на област Пловдив, България и Европейския съюз”. Присъстваха областният управител Здравко Димитров и неговият заместник Петър Петров, представители на науката, изкуството, културата, на СОСЗР, на Съюза на учените, на Лекарския съюз, хора от Пловдив, Смолян, Хасково и Пазарджик. Имаше разисквания, дадени бяха нови предложения. Но нашето желание бе да присъстват и представители на европейските институции…
– Ясно е, че срещате много трудности в осъществяването на вашите идеи. Защо се заехте с всички тези проекти?
– Защото на всички ни е нужна достатъчна мъдрост, прозорливост и поглед далеч напред, за да осигурим едно добро бъдеще на всички нас. Въпрос на отговорност, дръзновение, прозорливост и държавническа мъдрост е реализацията на тези проекти в живота на хората и не само за област Пловдив и България, но и за Европейския съюз като цяло. Искаме нещо да оставим на този свят, на децата, на внуците си. Дядо ми, той живя 102 години, не спираше да говори и казваше – тази мъдрост, натрупана през годините, няма да я нося в гроба си, искам да я предам на вас.
В началото разработката е за градска среда и системата е наречена „Компютърно-сензорна транспортна система”, като първа част от един общ проект с името „Многоетажна електрифицирана компютърно-управляема транспортна система” или „Многоетажна дигитална транспортна система”.
Първата част, преди повече от десетина години, е дискутирана на различни национални и международни форуми сред научна и академична общност, поставяна е на обсъждане на широката общественост чрез средствата за масово осведомяване, включително е предлагана за реализация в Пловдив.
Трафикът в големите ни градове създава все по-големи икономически, социални, екологични и др. проблеми, не само за конкретен град, но и в глобален мащаб. Практиката и преди, и сега, показва, че тяхното решаване не става само с нормативни изменения, апели, забрани, ограничения, обучение, възпитание и т.н. Наложително е, крещящо е, въвеждането на най-съвременните научно-технически и технологични постижения и то веднага, за да се спечели войната по пътищата, като се дигитализира транспортната инфраструктура.
Като първа стъпка, предложението чрез Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”, е да се проведе подробно обсъждане на проекта с учени, изследователи и специалисти в областта на транспорта, на автомобилостроенето, на енергетиката, на екологията и климата, и на Европейската инвестиционна банка. След внасянето на необходимите корекции и допълнения, ако се наложат такива, да се започне пилотно изпълнението на проекта по определен план-график, където и да е в ЕС.
На второ място – наложително е, като близка и непосредствена задача, незабавно да се приемат в ЕС единни норми и стандарти по отношение производителите и вносителите на автомобилна техника, която на този етап да гарантира почти на 100% безопасност при експлоатацията й.
Разработката се отнася за Етажна транспортна система за превоз на пътници и леки товари в планински условия. В случая, конкретното предложение е за планинския път в направление Пловдив – Смолян. Това предложение в известна степен е технологично свързано с предишния проект.
По изчисления на разработчиците, реализирането на един километър по предложения идеен проект ще струва около 350-400 хиляди евро, а ако се прави подобряване на маршрута, което в съвсем близко бъдеще ще се наложи, пак за един километър, ще струва около 3,5-4 милиона евро.
Или, общо за целия маршрут (100 км) ще са необходими около 350 -400 милиона евро. След това, последователно тази система може да се развие и приложи и по други планински направления, и не само в България.
Проектът се отнася за изграждане и използване на Мобилен медико-рехабилитационен център. Целта е осъществяването на извънболничната и рехабилитационна дейност, предимно за отдалечени селски и крайградски райони, в това число, за използване и при тежки екологични катастрофи. Разработката е съвместна с ръководството, учени и специалисти от университетска болница „Свети Георги” – Пловдив.
В зависимост от териториалния обхват на приложението му (за община, област или регион, в това число и за трансгранично сътрудничество) ще струва от 3-4 до 45-50 милиона евро.
За да се увеличи обхватът на специализираната медицинска помощ, профилактичната и рехабилитационната дейност, екипът е разработил и предлага част от тези функции да се поемат и изпълняват от оборудвани с подходяща медицинска апаратура мобилни средства. Концепцията на проекта се изразява в осъществяване на радикални промени във философията, организацията, подхода и медико-технологичния ред за здравното обслужване на населението от селските райони и райони отдалечени от големите медицински центрове.
За територията на България ще са необходими 4-5 такива центъра, като могат да обхванат и населението от пограничните райони на съседните страни. По своята същност, проектът е и един от начините за задържане или за спомагане на завръщането на работоспособно население в селата.
Т
ози проект се отнася за провеждане на научно- изследователска, конструкторска и опитно- експериментална дейност до създаване на работен прототип за масово производство с работно заглавие „Управляемо противопожарно поле”. Предназначен е преди всичко за планински и труднодостъпни райони, както и за гъсто населени места или сгради с височина над 50-60 метра и трудно достъпни за конвенционалната противопожарна техника. По разчет на разработчиците, само с едно излитане и изстрелване на една касета с изделия, съдържащи специално гасително вещество, за около 15-20 минути може да се погаси пожар на фронт от 500 до 1500 метра.
От проучването, през експериментирането, до изработването на работните прототипи, след актуализирането на финансовите разчети, ще са необходими от 1,5 до 2 милиона евро. Проектът е обсъждан с учени и специалисти от катедра „Пожарна безопасност” на Академията на МВР и от ГД „ Пожарна безопасност и защита на населението”, като специална подкрепа е получена и от учени и специалисти от БАН. Обсъждан е със специалисти от ВВС и Агенцията по горите. Стигнато е до сключване на договор за съвместна дейност с държавна фирма, произвеждаща изделия със специално предназначение. Всички те са изразявали категоричното си становище за изключително важното значение от прилагането на подобен метод и средства на защитата на хората и природата от това унищожително и страшно бедствие, където и когато и да се случи.
