Няма стари и нови вертолети, има поддържана и неподдържана техника
– Господин Белкинов, какви са впечатленията ви от службата на загиналите на 11 юни пилоти от 24-та авиобаза майорите Пламен Пантилеев и Стоян Неделчев?
– Какво да кажа – работливи, скромни, изпълняваха си много добре служебните задължения. Даже неслучайно тази година Стоян Неделчев участва като пилот на вертолет на парада на 6 май. Значи подготовката му е съответствала на поставената задача. Помня, когато Пламен Пантилеев пристигна от военното училище през 1994 г., тогава бях в ескадрилата. А когато Стоян Неделчев започна офицерската си служба през 1997 г., вече бях командир на ескадрила. Приехме ги като лейтенанти и до края бяха в ескадрилата. Майор Пламен Пантилеев е командир на авиационно звено, а майор Стоян Неделчев – щурман на вертолет.
– Участвали ли сте заедно в спасителни операции?
– С мен не са участвали. Практиката беше при по-големите пожари за втори пилоти да се взимат подготвени летци, за да се сменят с първия пилот. Задачата, която са изпълнявали при инцидента, е била тренировъчен полет за аварийно-спасителни работи.
–Тогава ли, при висене, вертолетът работи с най-голяма мощност?
– Вертолетът е неподвижен, няма скорост, няма обтичане, всичко е на мощта на двигателите…
– Летели ли сте точно на този вертолет Ми-17 с борден номер 417 ?
– Летял съм. Но аз се пенсионирах през август 2014 г., а се спомена, че вертолетът е бил на ремонт през 2016 г. в „Терем Летец” – София. Бих казал, че Ми-17 са много добри. Няма стари и нови вертолети. Има поддържана и неподдържана техника. Смея да твърдя, че в годините, в които бях във ВВС, летателната техника се поддържаше перфектно. Хората си знаеха работата и си я вършеха. Никой няма да пусне неизправна техника, дори да има и най-малкото съмнение. Говорим за съмнение, не за констатирана неизправност. За инцидента се чака решението на комисията. Здрава е системата за автоматично регистриране на параметрите на полета (САРПП-12), т. нар. „черна кутия”.
– Ще припомните ли какъв нальот имате?
– Летял съм във военното училище на самолетите Л-29, МиГ-15 и МиГ-17 – общо 300 летателни часа. 4000 часа имам на вертолетите Ми-24, Ми-2, Ми-17, БеЛ-206 и „Кугар”. Така че общо нальотът ми е 4300 часа.
– Как се постигат толкова летателни часа?
– През първите години на офицерската ми служба се летеше минимум по 100 ч на година. След това изпълнявах страшно много специални задачи. Политиката беше на тях да отиват само подготвени летци. Бил съм на всички пожари, включително тези на Витоша и на Рила, когато беше застрашен от опожаряване Рилският манастир, при наводненията в с. Бисер и Свиленград, при търсене на пострадили и загубени хора в Стара планина, Средна гора, Странджа… И още много нальот имам като инструктор.
– Изправна техника и гориво – това ли е необходимо за постигане на повече летателни часове?
– Първо, трябват пилоти, след това инструктори, техника, гориво. За желание не говоря, защото всички имат огромно желание да летят.
– Сега бихте ли се качили на вертолет?
– Веднага. Имам много опит, много нальот. Като се качиш в кабината, мислиш само за полета.
– Как се преодолява такъв инцидент от пилотите в авиобазата?
– Имахме подобен инцидент на 24 юли 2003 г. (На тази дата в местността „Баталовото” край Разлог загинаха при гасенето на пожар подполковник Милко Пейковски, майор Николай Радулов и младши лейтенант Бойко Панайотов от 24-та авиобаза и полковник Кирил Чамишки от РДВР в Благоевград – б.а.) Много тънък е моментът. Опитни хора са, ще се справят. Трябва точно да се прецени състоянието на състава, психологическата нагласа. Прекъсването не трябва да е много дълго, но не бива и да е много късо. Ще се види решението на комисията. Но трябва да се отива на полети, не може иначе, животът не може да спира.
Веселина Димова – сестра на майор Стоян Неделчев:
Брат ми Стоян Неделчев беше отзивчив, обичаше всички. И ние също го обичаме. Загубата е огромна. Това се нарича съдба. Това беше неговият живот, неговата мечта. Той не беше само пилот. Той беше спасител. Участвал е в мисии по спасяване, при гасене на пожари, при наводнения. Дори и последният му полет беше за затвърждаване на уменията по спасяване. Брат ми ще продължава да бъде част от нас.
Офицерът от запаса Румен Гочев – съсед и приятел на майор Пламен Пантилеев:
Със семейството на Пламен Пантилеев живеем в един вход. Големият му син имаше скоро абсолвентски бал. Малкият му син е в 10 клас. Ученолюбиви са децата му. Рожденият ден на Пламен е на 14 юни и той ми казваше, че е приготвил узото. Канехме се заедно да гледаме откриването на световното първенство по футбол. Но тази нелепа случайност…
За летците небето е дом
Безсилни сме да изразим болката си от загубата на двамата безупречни колеги и добри приятели. За летците небето е дом, а животът им е възход нагоре към висините. Ние скърбим заедно с вас, скъпи семейства, и даваме обет да пазим спомена за двамата майори и да подкрепяме семействата. Това каза командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков на военния ритуал на Централните гробища в Пловдив при прощаването със загиналите майори Пламен Пантилеев и Стоян Неделчев от 24-та авиобаза в тренировъчен полет с вертолет Ми-17 на 11 юни.
Своята съпричастност към скръбта на семействата на двамата пилоти, повишени посмъртно в звание, изразиха още министърът на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, командирът на СВ генерал-майор Михаил Попов, заместник-командващият на СКС генерал-майор Иван Лалов, заместник-командирът на ВВС бригаден генерал Петьо Мирчев, командирът на 24-та авиобаза бригаден генерал Димитър Иванов, военнослужещи и цивилни служители от Българската армия, много граждани. Заупокойна молитва отслужи Пловдивският митрополит Николай. Съболезнователни адреси до семействата на загиналите пилоти бяха получени от президента на България и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, от държавни институции и военни формирования.