С работата си водолази спестиха 5 млн. лв. от бюджета на Аспаруховия мост
Мъчен и невинаги с желан финал е двубоят с дълбочините. Много непредвидени беди се случват. Затова и има „полети” към морското дъно. И в язовири. И в мътилката на Дунава. Зная още от службата си във флота: на винта на боен кораб се е намотало въже, дебело като юмрук. Лейтенант Иван Генов Иванов и Коста Наумов са долу, за да му видят сметката. Но корабните въжета са яки и „хирургическата” намеса на водолазите трае повече от два часа. Или пък оная монтажна работа под вода, която свършиха под ръководството на капитан-лейтенант Лилян Янев…
Под тях и над тях – море. Монтирането на „ламарината”, а то си е тежък стоманен плот, иска здрави мишци и майсторлък. Но на палубата не са направили качествен възел и голямата хлабина на спусковото въже „изтърва” тежкия лист. Полита застрашително към матроса – водолаз.
Иван и Коста се вкопчват и подпират към корпуса на кораба тежкото стоманено парче с размери метър на метър и половина. Ръцете им са с дълбоки порезни рани, а от солената вода боли повече. Сам матросът едва ли би могъл да се предпази от най-лошото. Горе на палубата доктор Кръстев не само обработва – зашива зейналите рани.
Сигурно месец след това, още преди развиделяване и края на „стражата” – дежурството в дивизиона, ни завари с Иван Генов на чаша кафе на водолазния кораб „Юпитер”. Отсреща, по Аспарухов мост, още проблясваха светлините на преминаващите автомобили. Спомнихме си, че преди години при строителството му имаха сложни подводни работи и водолазите. За три седмици от сутрин да късно вечер се чуваха командите: „Дай кислород!”, „Дай ток!”, „Пускам елдържателя”, „Издърпай шланга!”, „Спри тока!”. Тогава военните водолази спестиха над 5 млн. лв. от бюджета на моста.
И сега си спомням настръхналите от студа и потъмнели лица на матросите Митев, Христов, Димов, Гочев, Милков и Демерджиев. А от няколко години във водещия водолазен разчет беше назначен и световният шампион по водно спасяване мичман Димитър Статев. 
Те изрязаха 23 отверстия (кесони) на дълбочина 8 м. Всеки кесон с диаметър 2 м. За да бъде излят бетонът за пилоните (колоните) на моста. Тук мъжете, които споменах, заедно с Константин и Иван Генов станаха и спасители на 18 граждани, които паднаха в ледените води, след като се обърна временният понтонен мост към Аспарухово.
Днес тази беда е позабравена. Четири или пет са почти безжизнените тела, които върнаха към живот Наумов, Иванов, Статев и техните разчети. За това спасяване и за още много други мъжки работи капитан-лейтенант Иван Генов беше награден с ордена „За гражданска доблест и заслуга”.
Питам Иван Генов за страха, за риска, налага ли се стъписване пред неизвестното. „Вярвам на осигуряващите на палубата. Бедата не идва сама, а нямаш ли доверие на мъжете горе – загубен си”…
„Трябваше да извършим взривяване в труден район с никаква видимост след четвъртия метър дълбочина. Взрива трябваше да постави Панайотов. Всичко беше нормално до мига, в който престана да отговаря на подръпванията на сигналното въже. Васил Петров беше дублиращ и скочи във водата. По въжето стига до островърха скала, по-надолу – до камък, в който се е омотало въжето. Освобождава го и с Панайотов излизат горе. Мисля, че пак в този район беше – поставихме взрива, корабът се оттегли, включихме електрическата верига, но взрив не се чу. Мина почти час. Трябваше някой от нас „да тръгне” по кабела от началото до края му, за да го провери. Риск си е това. Оказа се, че капсулдетонаторът не е в ред. Опасна е понякога работата ни – и моята, и на Ванката, и на всички водолази. Затова са нужни спокойствие, хладнокръвие и правилно да се оцени обстановката. И тогава да се действа…”
Иван ми казва следното за първия си командир Лилян Янев: „Още при първото спускане на водолазния полигон, след това на най-мъчната работа, когато трябваше да търсим „на опипване” по дъното на язовира удавник, Лилян ми помагаше така, че да не съм притеснен и да не ми пречи. Можех ли да сгреша? Да. Но този риск беше необходим. Иначе как се става специалист водолаз…”
С тях съм на зимно плаване. Под кила десетки метри студена вода, в която човек без специални доспехи не може да издържи и няколко минути. А на палубата са моряците, които ще бъдат долу часове.
Сред тях е и капитан-лейтенант Иван Генов. Зад борда водата „ври”. Иван внушава на моряците, че морето не прощава примитивизъм. На по-голяма дълбочина вероятността за „непрощаване” е сто процента.
В минути на почивка момчетата долу подхващат по някой рапан, обработват го, лакират го и пращат някъде из България на майка, брат или хубаво момиче: „Извадих го от дъното на Черно море. На 20 м дълбочина…” Тъй е било и ще бъде.
След първите спускания водолазите ще подаряват по нещо на желани девойки. И ще им разказват за подводния свят. И за неприятното усещане от съприкосновението с медузите или за малката черноморска акула, дето в разказите е двойно по-голяма. За делфините разговорите са по-приятни и дълги…
На моята „портретна” снимка Иван е старши лейтенант. Миналото лято бяхме заедно в нашия дивизион кораби, ходихме и до водолазната школа, спомнихме си съвместната служба в ОХРА (охрана на рейда). Спомнихме си есента на 1975 г. На дъното край Балчик откриха мина. Бях с Иван на кораба, когато „слезе”, за да я завърже.
С него бях, когато „потъна”, за да среже стоманено въже, блокирало котвата на кораб. Той беше сред спасителите на горящия танкер „Ерма”…
Вече четвърт век инженер-водолаз Иван Генов е с друга, или по-точно продължаваща и тежка отговорност. Някогашният флотски лейтенант, инструктор с екипаж, след това командир на повече екипажи и разчети, през 1994 г., вече офицер от резерва, създава своя „Хидроремонт ИГ”. Инициалите ИГ са – Иван Генов.
В началото извършва специализирани подводни ремонти. Тегли кредит и го влага в оборудване и екипировка. Каза, че почти във всички големи язовири на България е „пипнала” и неговата ръка. Тъй било впоследствие в тецове и вецове, които били в лошо хидротехническо състояние. С екипи, които още на петата година станали 12. „Имам и 2 кораба, приятелю. Обнових ги, вършат добра работа. Да ти кажа нещо: през ония години заедно с мен тръгна и мичман Димитър Статев. Нали помниш, че още като военен водолаз той гради няколко от подводните части на колоните на Аспарухов мост. Днес при нас е важен специалист.”
За действията на инженер Иванов и хората му за обследване дъното на голям язовир преди десетина години е тежък и неприятен спомен. Става дума за издирвателни действия след кражба на луксозен джип. Вероятно е било отмъщение докарването му на язовирната стена и „сгромолясването” по наклона към дълбокото. Екип от фирмата на Иван Генов се ангажира да помогне на следствената група. Техническите и помощните средства, роботът и по-малкият кораб към вечерта са на язовирната стена.
Започват работа под светлината на прожекторите. Роботът показва, а водолазите „опипват” луксозното возило и още две по-стари. До сутринта ги измъкват на брега.
Злоба, мъка, мъст и нечовешки действия личат в калните, покрити с тиня силуети на трите автомобила. Ще спомена само разказа на хора от друг екип на „Хидроремонт” за измъкнато от дъното на друг язовир рено с човешки останки в купето. Водолазите си свършили работата. Другата е на оперативно-следствените органи.
И тъй, на следващия ден след срещата ни в нашия дивизион Ванката каза, че отива да оцени как вървят подводните задачи на газовата платформа „Галата”, а през другата седмица му предстои организацията на ремонта на подводната част на варненския вълнолом. Спомена и за тежкия ремонт на фуги в двойния канал на АЕЦ „Козлодуй”. И за подводните снимки на важни обекти.
Обади ми се преди десетина дни с покана за нова варненска среща. Благодаря, че и днес сме заедно с капитан втори ранг от ония години, днес инженер Иван Генов Иванов.
Цвятко Дончев
