Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов
Оръжейниците от бившия СССР не останали безучастни към тези тенденции и за кратко време успели да разработят и изпитат 14 различни опитни образци картечни пистолети. Техните разработки се базирали на пистолетния патрон с обозначение „7,62-мм пистолетный патрон обр. 1930 г.”, който бил разработен на базата на патрона „7,63х25 Mauser”. Този патрон, предназначен за пистолетите ТТ имал висока поразяваща способност, тъй като куршумът му се изстрелвал с начална скорост в границите 420–500 м/сек и получавал дулна енергия от 500 до 700 джаула в зависимост от масата на куршума и дължината на цевта, от която е изстрелян. Отличните балистични качества на куршума му осигурявали запазване на поразяващата способност на разстояние до 800 м.
В края на 1929 г. военното ръководство обявило, че „картечният пистолет е мощно автоматично оръжие за близък бой” и в близко време ще бъде внедрено в армията. Решено било основното оръжие на пехотата да бъде самозарядна пушка, а картечният пистолет да бъде спомагателен. Това обаче не оказало влияние върху дейността на оръжейниците. През 1929 г. се появил опитен образец на конструктора Василий Алексеевич Дегтярьов с калибър 7,62 мм. Той бил подложен на изпитване през юни 1930 г. на специалния научноизпитателен оръжеен полигон, но не получил необходимото одобрение от комисията.
Неговият създател бил роден на 02.01.1879 г. в гр. Тула в семейството на потомствени оръжейници. Още 11-годишен Василий Дегтярьов започнал работа в една от заводските работилници, където бързо усвоил оръжейния занаят. През 1901 г. постъпил на военна служба, като му била поверена работилницата към офицерската стрелкова школа. След уволнението си останал като волнонаемен служител в Ораниенбаум, където работил под ръководството на видния оръжеен теоретик Владимир Григориевич Фьодоров. Заедно с него внедрявали първия руски автомат „Фьодоров обр. 1918 г.”
Картечният пистолет на Дегтярьов бил основан на принципа на използването на отката на свободния затвор. Заключването на затвора към цевта при изстрел се осъществявало за сметка на масата на затвора и силата на възвратната пружина. Този принцип на работа предполагал опростена конструкция, но в същото време бил свързан с възникването на голяма откатна сила, която се поемала единствено от рамото на стрелеца. Освен това разсейването на попаденията било значително. Проведените изпитвания показали, че на разстояние 100 м при водене на единичен огън разсейването на попаденията било в кръг с диаметър 11 см, а при автоматичен огън на къси редове разсейването било в кръг с диаметър 14 см. На разстояние 200 м разсейването било в кръг с диаметър 23 см при единичен огън, а при стрелба на къси редове – в кръг с диаметър 35 см. Ударно-спусковият механизъм на картечния пистолет допускал воденето както на единичен, така и на автоматичен огън.
Изборът на режим на огъня се осъществявало чрез лостче, намиращо се в предната дясна част на спусковата скоба. Темпът на стрелбата бил в границите 900–1000 изстр./мин. Той зависел силно от степента на замърсяване на подвижните части и от надежното им смазване.
Захранването с боеприпаси се осъществявало от двуреден кутиеобразен пълнител с вместимост 25 патрона. Мерните прибори били разграфени за водене на огън от 50 до 500 м. Всички части били монтирани на скъсена дървена ложа карабинен тип.
Общата дължина на картечния пистолет била 777 мм при дължина на цевта 273 мм. Масата му в незаредено състояние не надвишавала 3,75 кг. Ефективната далекобойност на ППД-34 била около 200 м, но добри стрелци могли да поразяват цели до 500 м. Картечният пистолет бил приет на въоръжение във войските нееднозначно. Отделни негови конструктивни недостатъци били използвани като аргументи против този тип автоматично оръжие. Това предизвикало нови войскови изпитания, вследствие на които били внесени някои изменения по закрепването и взаимозаменяемостта на пълнителя. Модернизираният вариант получил наименование „пистолет пулемет системы Дегтярева обр.1934/38 г”.
На заседанието, на което се обсъждало бъдещето на автоматичното оръжие, възникнали остри спорове. Представители на военната промишленост се постарали да докажат, че ППД-34 притежава добри тактико-технически показатели, съответстващи на нивото за това време. Изработването му било организирано в един от заводите, снабдени с модерна техника и технологично оборудване. Въпреки това военните били категорични. Верни на своя традиционен консерватизъм, те не успели да преценят
че само след две-три години картечните пистолети ще се превърнат не само в най-ефективното, но и в най-масовото стрелково оръжие на воюващите армии по фронтовете на Втората световна война.
Скоро започнала войната с Финландия. В планинските райони действали т.нар. „кукувици”. Тези финландски бойци, облечени в бели халати, скрити между заснежените борове и въоръжени с картечните пистолети SUOMI, създали много неприятности на своите противници, въоръжени с дългите пушки „Мосин” и леките картечници. Това било докладвано на Сталин. Вождът се убедил, че времето на нискоскорострелните пушки вече е отминало и заповядал незабавно да се организира производство на финландските картечни пистолети в съветските оръжейни заводи. Трудно било на специалистите да докажат, че ППД-34 по нищо не отстъпвал на финландския картечен пистолет. Наложило се двете оръжия да бъдат разглобени и сравнени в кабинета на Сталин.
Очевидните аргументи в полза на ППД-34 все пак оказали решаваща роля и Сталин дал указания за възобновяване на производството с пълно натоварване на цялото заводско оборудване. Някои от военните обаче продължавали да създават проблеми. Този път те „установили”, че от финландския картечен пистолет може да се произведе по-дълъг ред от този на ППД-34. Причината била вместимостта на пълнителя. Финландският SUOMI имал дисков пълнител с вместимост 71 патрона, т.е. събирал почти три пъти повече патрони от пълнителя на ППД-34. За сметка на това дисковите пълнители били тежки, обемисти и силно затруднявали стрелящия особено при придвижване. Освен това поради по-сложното им устройство при тях възниквали по-чести засечки. Те се сменяли и презареждали трудно, като се създавали редица неудобства при носене и използване.
Отново субективизмът на Сталин изкарал на преден план едно странно решение. Вождът решил, че на всяка цена руският картечен пистолет трябва да има пълнител с не по-малка вместимост от финландския. Това решение било съпътствано от трескава работа на конструкторите, които работели в условията на непрекъснати намеци за неблагоприятни последствия в случай на неизпълнение на задачата в срок. В крайна сметка бил създаден така бленуваният дисков пълнител с вместимост
72 патрона.
Сталин и обкръжението му били доволни. Войниците обаче били тези, които носели тежките и груби пълнители. Независимо от неправилното решение конструкторите и производителите изпълнили добре поставената им задача. За да се опрости финландският пълнител, Дегтярьов внесъл в него редица промени. Той премахнал гърловината, като към долната част на корпуса на картечния пистолет закрепил предния и задния упор. Това наложило ложата да бъде разделена на две части. Усъвършенстваният модел, пригоден за новия пълнител, получил наименование „пистолет-пулемет системы Дегтярева обр. 1940 г.”. Той бил с обща дължина 788 мм, при дължина на цевта 263 мм. Характерна особеност на ППД-40 била разделената на две дървена ложа. Дисковият му пълнител вече се прикрепвал директно към цевната кутия, а плоските кутиеобразни пълнители вече не могли да се употребяват. Променени били спусковата скоба и перфорацията на кожуха на цевта. През 1940 г. били изработени 81100 бр. ППД-40, а през 1941 г. още 5900 бр.
При опитите за завладяване на крепостта, немците били подложени на унищожителен автоматичен огън от извадените от складовете картечни пистолети ППД. Това е една от причините Брестката крепост да се задържи непревзета към края на юли 1941 г., когато нацистите са били вече на стотици километри навътре в СССР. Дори след вдигането на обсадата воините продължили още месеци да се сражават с картечните пистолети ППД, оставайки в подземията и задържайки значителни сили на немската армия. Производството на ППД 40 било възобновено в блокирания Ленинград, като за 1941–1942 г. били произведени общо 42 870 броя, наричани от войниците „блокадники“ и „блокаден випуск“. Те се отличавали с по-грубата обработка на външните повърхности.
