Един от най-разпространените видове риби у нас е каракудата. Макар че се води плевелна, напоследък вниманието към нея все повече нараства. Във времената, когато водоемите у нас са били пълни с шаран, каракудата със сигурност не е била желан гост на кукичките. Днес на този вид риба вече се гледа с добро око, а тънкостите в улова й не са никак малко.
Въпреки че е считана за сравнително глупава риба, каракудата изобщо не трябва да бъде подценявана като съперник. Ако искаме да я ловим целенасочено, трябва да направим специална подготовка, що се касае за такъми, стръв и захранка.
Каракудата търси подводна растителност, папури или изсъхнали дървета. Не трябва да търсим дълбочина, по-голяма от 1,5–2 м. Всичко това предполага да заложим на стационарната плувка като най-ефективен метод на риболов.
В повечето случаи се изисква прецизно замятане в близост до укритията на рибите. Най-много кълване ще имаме, ако се стремим да докараме примамката в непосредствена близост до потопените дървета.
Големината на плувката зависи от далечината, на която ще ловим, но за препоръчване е да заложим на възможно по-фин такъм. Номерата на куката варират между №10 и №16 в зависимост от използваната стръв.
Доста важна при риболова на каракуда е и захранката. Тази риба обича ароматите на кафе, ванилия, канела, кюспе. Изключително ефикасно е да добавите към сместа варено жито и конопено семе. В някои случаи и сладката царевица върши страхотна работа. Тези добавки могат да се използват и като примамка, закачена на куката.
Друга успешна стръв за каракудата е торният червей. Краят му се оставя да виси, което е неустоим деликатес за рибите. Накълцан торен червей може да се добави и в захранката. Ако нито една от тези примамки не привлече апетита на каракудата, тогава заложете на троха. Почти винаги това носи отлични резултати.
