Ке я биде ли „Северна Македония“?

Като заваляха шеги около новото име на Македония, та цяла неделя. Песента „Македонско девойче“ вече става „Северномакедонско девойче“, една популярна реклама вече ще звучи така: „Северномакедонска наденица. Ке умрам за нея“, а предвид голямото бързане на властите в Скопие да влязат в НАТО се обсъждало дали страната да не се прекръсти направо на Северноатлантическа Македония. Името „Северна Македония“ бе подпечатано на една отлично режисирана и добре изиграна церемония на брега на Преспанското езеро. Публиката видя красивата езерна шир, лодки, романтика, двамата премиери Заев и Ципрас – млади, хубави, добронамерени, разменящи си любезности и вратовръзки под благосклонния поглед на брюкселските шефове. И всичко това „случайно“ съвпадна с рождения ден на посредника в преговорите за името Матю Нимиц.

Зад тази фасада обаче започват проблемите около практическото прилагане на споразумението Ципрас–Заев. Както и можеше да се предположи, за постигането му повече отстъпки е направила македонската страна. На първо място това се отнася до формулата „ерга омнес”, т.е. новото име на Македония ще бъде за употреба не само на международен терен, но и вътре в страната. Освен това споразумението 

ампутира античната част от македонската национална идентичност 

която досега бе налагана от предходната управляваща партия в Скопие ВМРО–ДПМНЕ. Александър Македонски е признат за част от Древната история на Гърция. В такъв случай какво ще се случи с многобройните паметници в Скопие, свързани с историята на антична Македония? Не, няма да бъдат събаряни, а само ще им бъдат добавени указателни табели, препращащи към гръцката Античност. Това ще се случи с монумента в центъра на македонската столица, който сега се нарича „Воинот на конь”. Той става паметник на Александър Македонски с пояснение, че е част от античната гръцка история. 

Като своя главна победа Зоран Заев представя съгласието на Гърция да признае македонските национална идентичност и език. Наистина,  националността на жителите в бъдещата Северна Македония ще бъде обозначавана като „македонска”, но с добавката „жители на Северна Македония”. Езикът в страната ще се нарича македонски, но в споразумението с Гърция изрично е уточнено, че това е славянски език. Въобще член 7 от този документ вероятно е уникален в историята на международното право. Там се постулира, че двете държави ще разбират по различен начин термина „Македония” и ще влагат различен смисъл в него. На практика ще съществуват две македонски идентичности: едната – на гърците от Северна Гърция, базирана на античното историческо наследство и принадлежността на този регион към съвременната гръцка държава, а другата – за гражданите на сегашната Република Македония, която очевидно ще се основава само на славянското историческо наследство и говоримия в страната славянски език. Фактически чрез Преспанското споразумение Атина и Скопие се договарят, че тези две идентичности ще съществуват паралелно и мирно. 

От тук нататък Преспанското споразумение трябва да се превърне от договорка между двама държавни лидери в широко приета 

база за помирение между двата народа 

а и между техните елити. Точно това обаче е силно проблематично. В Гърция против споразумението са почти всички партии с изключение на управляващата „Сириза“. Скорошно социологическо проучване пък показа, че против договорката Ципрас–Заев са 68% от гърците, а 73% от тях въобще не са съгласни в името на северния им съсед да присъства думата „Македония”. Но моментната властова конфигурация в Атина дава шансове на премиера Ципрас да прокара Преспанското споразумение през парламента. Неговата „Сириза” има 145 депутати от общо 300. Коалиционният й партньор Панос Каменос от националистическата „Независими гърци” е категорично против споразумението, няколко депутати от „Сириза“ също се колебаят. Но Ципрас може да намери недостигащите му гласове от лявата партия ПАСОК или центристката „Потами”. Гласуването обаче трябва да се случи до средата на следващата година, защото през октомври 2019-а ще има редовни парламентарни избори, след които кормилото на държавното управление със сигурност ще поеме „Нова демокрация” – партия, която е против споразумението със Скопие. 

Още по-сложна е ситуацията край Вардар. Парламентът в Скопие вече успя светкавично да ратифицира Преспанското споразумение, след което следва референдум през септември и последваща промяна на конституцията, която да отчете всичко, което е договорено с Гърция. Процесът ще се препъне още на първата крачка, защото президентът на страната Георге Иванов вече заяви, че няма да подпише закона за ратификация на Преспанското споразумение. По закон след отхвърлянето на неговото вето той е длъжен да стори това, но явно е решен да направи нарушение. При това няма да му е за първи път – през пролетта парламентът отхвърли неговото вето върху закона за езиците, но Иванов така и не го валидира с подписа си и той не може да влезе в сила. Президентът не може да бъде отстранен, защото управляващата коалиция няма необходимото квалифицирано мнозинство в парламента, за да стартира процедура по импийчмънт. Той ще бъде сменен едва през пролетта на 2019 г., когато изтича мандатът му. 

Изходът от референдума през септември също е неясен. В Македония няма надеждни скорошни социологически проучвания, от които да съдим за настроенията на избирателите. Предполага се, че сред славяноезичното население на страната противниците на новото име и на помирението с Гърция са малко повече от привържениците. Но албанското малцинство, което е 25% от населението, подкрепя разрешаването на спора с Атина. Така че 

силите са изравнени

Но ако опозицията призове за бойкот на референдума, вероятността до урните да отидат повече от половината граждани на страната е много малка – все пак трябва да отчитаме и наличието на политически пасивни хора, които въобще не се интересуват от вота. Битката тепърва предстои и СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ ще агитират яростно за своята кауза. Изключително активни и все по-политизирани са и експертните среди в Скопие. За моя изненада през последните месеци забелязвам как някои от македонските ми колеги политолози и анализатори стават все по-радикални противници на смяната на името и се обединяват около Фейсбук хаштага „#ИметоНеГоДаваме”.

Ако референдумът се окаже успешен за Заев и партньорите му, все пак пред Преспанското споразумение има едно последно юридическо препятствие, което поне засега изглежда непреодолимо. 

Референдумът няма пряко действие 

резултатите му трябва да бъдат валидирани чрез промени в конституцията, гласувани от парламента. За това е необходимо мнозинство от две трети, с каквото управляващите не разполагат. ВМРО–ДМПНЕ има 50 от всичките 120 места в Собранието. Като се има предвид политическият манталитет на Балканите, много е вероятно върху някои депутати на опозицията да бъде оказан силен натиск да минат към мнозинството. Засега обаче има само един отцепник – лидерът на македонските роми Амди Байрам. 

В следващите седмици от решаваща важност ще бъдат и посланията от ЕС и НАТО към Македония. Ако страната получи дата за започване на преговори за членство в Евросъюза и проектодоговор за влизане в НАТО (па макар и под условие, докато приложи Преспанското споразумение), това ще бъде мощен вятър в платната на Зоран Заев. Ако обаче няма ясен сигнал за Македония от предстоящите срещи на върха на ЕС в края на този месец и на НАТО на 11 юли, опозицията с основание ще атакува с питането „Що ги ручахме жабетата?“ Изводът е, че Преспанското споразумение влиза в сложни политически водовъртежи и юридически лабиринти, в които може и да не оцелее.