Информацията за загиналите и наградените е извлечена от 24 438 листа
Ако имате прадеди, загинали във войните на България за национално обединение, вече можете да проверите къде, кога и при какви обстоятелства са намерили смъртта си. Това става възможно чрез архивната колекция „Войните на България (1878–1945), инициирана от Държавна агенция „Архиви“ и създадена главно с труда на специалистите от Държавния военноисторически архив във Велико Търново.
В знак на преклонение пред паметта на стотиците хиляди българи, загинали в името на националния идеал по бойните полета, Държавна агенция „Архиви“ инициира създаването на общ тематичен сайт, осигуряващ интернет достъп до съхранените в държавните архиви документи с военноисторическа тематика. Целта на проекта е да популяризира и направи по-достъпни част от съхраняваните в българските държавни архиви документи за петте войни, които България води след Освобождението за постигане на национално обединение.
На сайта на Държавна агенция „Архиви“
в момента има отделни списъци на загиналите в Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война, както и списък на наградените в Първата световна война. Посетителите на сайта са улеснени от търсачка, с която могат да търсят данни по името на загиналия (наградения), по чин, войскова част, населено място, дата на смъртта и т.н.
Ето как изглежда един запис в списъка на загиналите в Първата световна война с пояснението, че „набор 1905“ обозначава годината, в която човекът е взет на военен отчет, а не годината на раждането му: Александър Гъргоров [Георгиев] Якимов, чин: редник, набор: 1905; част: 1-ви пехотен полк, 3-та рота; месторождение: Българска Бела/Мало Бабино, околия: Врачанска, сегашно название: Бели извор; дата на смъртта: 27 дек. 1917 г., къде е загинал: с. Служитори-Алботещи, 1-ви дивизионен лазарет; от какво е починал: починал от рани; къде е погребан: с. Служитори-Алботещи.
Освен тези данни редом с името на загиналия/наградения стои и съответният дигитализиран архивен документ, от който е извлечена информацията. Основен източник на базата данни са съхраняваните в Държавния военноисторически архив различни видове списъци на участниците във войните – наградени, загинали и др. Някои от тях са съставени в хода на бойните действия от оторизирани за целта служебни лица във войсковите части. Друга част са изготвени впоследствие от Министерството на войната със съдействието на Щаба на Действащата армия, общинските управления, обществени организации.
Всички документи съдържат основни лични данни за участниците във войните: име, презиме, фамилия, месторождение, чин, войскова част, набор. В зависимост от вида списък са включени и допълнителни сведения за: дата и място на смъртта, вид награда, основание за издаването. Предвижда се информацията в базата данни постоянно да се допълва
и коригира при съпоставка със сведения от други документи.
Базата данни е изградена на основата на съхраняваните в Държавния военноисторически архив типови списъци по войскови формирования от фонда на Отделението „Военни музеи, паметници и гробове“ при Министерството на войната – 423 архивни единици с общ обем от 24 438 листа. Част от списъците са съставяни в хода на войната от служебни лица, а други са създадени през 30-те години на ХХ в. по различни източници: санитарни книжки, общински списъци и др. И в двата вида документи има нанесени добавки и корекции от служители в Отделението „Военни музеи, паметници и гробове“, които са извършвали проверки по достоверността на информацията.
Наред с тази огромна работа, извършена от служителите на Централния военноисторически архив, ведомството продължава да изпълнява и текущите си задачи по приемане и обработка на нови документи обслужване на читатели, изпълняване на поръчки от различни държавни институции за събиране на информация, организиране на изложби и т.н. Това разказа за „Българска армия“ Петя Панчева, началник отдел „Формиране, съхраняване и опазване на архивните фондове“.
Сред читателите във военноисторическия архив са научни работници, преподаватели, докторанти, краеведи, но и обикновени граждани, които правят генеалогически изследвания за своите родове. Постоянен интерес към документите в архива имат и различни медии, най-вече телевизии за нуждите на техните репортажи и документални филми. През миналата година в читалнята на военноисторическия архив са работили 285 души, от които 26 чужденци – от съседните държави, но и от Русия, Япония, Франция, САЩ, Украйна. Огромната част от документите в архива са разсекретени, като за периода до 1945 г. всичко е със свободен достъп.
Основният масив документи, постъпващи във военноисторическия архив, са от Оперативния архив на българската армия, казва г-жа Петя Панчева. От личните фондове едно от последните ценни постъпления са документи на генерал-полковник Атанас Семерджиев – най-дългогодишният началник на Генералния щаб.
