Бронзовата къща се превърна в ябълка на раздора между политическите сили в Столичния общински съвет, където за боксова круша е използван авторът на проекта Пламен Деянофф. Не е спазен срокът за нейното издигане според договора между автора и общината. Което от страна на председателя Калоян Паргов на групата общински съветници социалисти в СОС е страшно престъпление и те поискаха оставката на зам.-кмета Тодор Чобанов и на председателя на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие Малина Едрева. От страна на общината становището е, че всички задължения са изпълнени, а вината за закъснението е у автора. Това заяви зам.-кметът Тодор Чобанов и добави, че ако не бъде спазен срокът за монтиране, общината ще развали договора.
Гвоздеят на неразборията и при двете групи в общината е в това, че като се просрочи договорът, гостите от европредседателството няма да могат да видят новото художествено чудо на столицата. Мотиви, изцяло политически. Но нека се запитаме – ако гостите от европредседателството не видят творбата на Деянофф, по-малко ценна ли ще стане в художествено отношение тя? Тя или е произведение, което съдържа внушение на изкуството с достатъчна значимост, или не. И двете страни не се ангажират да се произнесат за художествената стойност на творбата. Но ако е така, какъв е смисълът на битката? Дали тази скулптура се прави единствено, за да покажем културен престиж пред група евродепутати и емисари или е истински адресирана към жителите на града? Смисълът на изкуството в един град трябва да е прицелен най-вече в атмосферата и творческите предизвикателства на самите му обитатели, а не към политически екшъни, които са моментни гримаси в събитийното лице на града.
Да, трябва да се изясни разходът на тези 95 хил. лв., които общината е гласувала и похарчила – дали за плочата фундамент, дали за хонорар на автора, безспорно всичко трябва да бъде прозрачно. Но нека отчетем и творческата специфика за автора, като си припомним колко пъти големите личности на Ренесанса – и Леонардо, и Микеланджело, са бавели и пресрочвали договори за платени поръчки. А някои дори не са осъществили въпреки получените хонорари.
Без да се произнасям колко е ценна тази творба на съвременното изкуство върху такова символно място като Мавзолея, ще напомня – нейната стойност не се променя от просрочването на един договор. И ако вече са похарчени едни пари, за да се осъществи този проект, ще е лудост да се прекрати построяването й само защото не е спазен някакъв срок за европредседателството – и то вероятно с броени дни.
Видяхме, авторът е на обекта с 5–6 работници, а и самият той с каска помага за монтирането на Бронзовата къща. Нека не връщаме тодорживковските времена, когато в името на събитието всичко се правеше на юруш през последните 20 минути. Разпадът на паметника „13 века България” е достатъчен некролог за това, как подобна културна стратегия нанася непоправими щети в художествения имидж на столицата.
