Началото на края

През юни 1918 г. при завръщането си от Солунския фронт, след нападението при Яребична, командващият Действащата армия през Първата световна война генерал Никола Жеков известява цар Фердинанд за впечатленията си от българската войска. Той му пише, че духът и боеспособността на войските с малки изключения са запазени, но са необходими незабавни мерки за подобряване на положението. Както отбелязва Никола Станев в „История на нова България“, Фердинанд, който е добре информиран от германците, не е доволен от това откровение и връща на генерала една „сърдита“ телеграма, в която заявява: „Зная, че духът на войските е много лош и че те са съвършено заразени от разни престъпни агитации. Нещо, което считах за невъзможно, вече е станало печален и опасен факт: действащата армия е окончателно отровена от политически и партизански страсти. Затова не мога повече да разчитам, както по-напред, на нея. Катастрофалните последици на това грозно положение няма да закъснеят да турят край на моята дейност на Изток“. 

Генерал Жеков е силно засегнат от телеграмата на Фердинанд и на 13 юни пише до него доклад, в който подчертава, че „Войската е изложена на лишения поради неуредицата на вътрешното положение в България. Войниците живеят от днес за утре и са по-зле от германците. Некачественият хляб не може да задоволи тези, от които отечеството иска прекомерни усилия. Месо се дава едва веднъж седмично. Бедствието в облеклото е още по-голямо. Войниците са голи и боси. С боси нозе трябва да бягат по острите скали против врага. Вместо фуражки много от тях носят връзки от скъсани чувалчета за пръстите. А зимата иде… Гладният стомах и лошото облекло – ето кое създава лошия дух… Слуховете за кражби, за обогатяване на другите по домовете им дразни всички. Ние браним тука с кръвта си сигурността на държавата, а там вътре – те я ограбиха, продадоха и забогатяха. Правителствената система е бламирана. Сегашното правителство създаде това положение. Армията иска силно, здраво, честно и патриотично правителство, което със справедливост и безпристрастие да възстанови доверието на всички…“.

Най-сетне цар Фердинанд и д-р Радославов съзират целия ужас, до който са довели страната. Както отбелязва Станев, „пред прага на грозна буря, препълнена с градоносни облаци“ Радославов си подава оставката. На 21 юни 1918 г. коалиционно правителство начело с Александър Малинов поема управлението на България. По-късно това правителство е наречено „кабинетът Малинов – Костурков“.  Първата задача на новото правителство е да реши ще продължава ли войната, или ще я спре като война, която е обявена против волята на обществото и на страната и която исторически е чужда на копнежите на българския народ. Някои очакват, че кабинетът „Малинов–Костурков“, който е противогермански, ще потърси отделен мир със Съглашението. Но това не е възможно, защото войната може да се прекрати само с преврат, с отстраняване на цар Фердинанд с военна сила и с напускане на всички завзети земи. Кабинетът обаче не разполага с военна сила, а из България и край Дунав бродят много германски части, които биха могли да се притекат на помощ на Фердинанд. 

Затова Малинов решава България да остане в Централните сили и да поиска от съюзниците да спазят всичките си договорни задължения. В това отношение той е получил много тежко наследство от предишното правителство, защото то не е решило нито един спорен въпрос със съюзниците, както и нито един проблем вътре в страната. В същото време има намерение да облече, да нахрани и да стегне войската, след което „да сондира почвата“ дали не може България сама или с Австро-Унгария да сключи мир без големи сътресения и загуби от придобитите територии. Доверени хора на правителството са изпратени в Холандия и Швейцария да влязат предпазливо във връзка с чужденци, приятелски настроени към България, за да разберат от някои по-влиятелни фигури от Съглашението как би се посрещнало такова желание от българска страна. Мисията обаче не успява при френския премиер Жорж Клемансо, само американският президент Удроу Уилсън откликва благосклонно на това наше желание, и то благодарение на първия ни и отличен посланик в САЩ Стефан Панаретов. Уилсън поръчва на своя представител на Балканския полуостров Мърфи „да отиде в София, да следи отблизо събитията и да се явява в помощ на българския народ“. 

Правителството на Малинов прави всичко възможно доставките от храни и облекло от Германия да пристигнат бързо на фронта. През август петима български министри обикалят позициите на българската войска, за да видят какво е положението. Установяват, че храната и облеклото малко са се подобрили, но и установяват, че между войниците се води много усилена политическа пропаганда те да напуснат фронта и да се върнат по домовете си. Упорито се носи слух, че на новото правителство е отпуснат срок до септември, за да прекрати войната, в противен случай ще я прекратят самите войници. Още една зимна кампания вече не е възможна. В това време всички очакват ново нападение на Германия срещу Франция.

Действащата българска армия 

Главнокомандващ на армията е царят. Щабът на Действащата армия (ЩДА) и Министерството на войната (МВ) са подчинени на главнокомандващия. ЩДА ръководи бойните действия на войските, а МВ подготвя ресурси за попълнението им. ЩДА има право от името на главнокомандващия да отдава заповеди и разпореждания на военния министър. ЩДА е съставено от оперативно отделение, разделено на пет секции – оперативна, разузнавателна, цензурна, адютантска и комендантска. Освен това в ЩДА са управлението на инспектората на артилерията и управлението на инспектората на Инженерните войски. В Щаба има още санитарна инспекция и военно-съдебна част. През 1916 г. като орган за стратегическо ръководство на Централните сили е създадено Върховно командване. ЩДА осъществява стратегическото ръководство на балканския театър на военните действия върху всички войски, но решаващата роля е на германското командване. Поради тази причина генерал Жостов и генерал Тошев често влизат в конфликт с генерал-фелдмаршал Макензен. 
В състава на българските войски има три армии. Първа армия е мобилизирана през септември 1915 г. под командването на генерал Климент Бояджиев. В нея служат 2848 офицери, 313 чиновници, 192 659 подофицери и войници. Притежава 116 569 пушки и карабини, 108 картечници и 422 оръдия.
Втора армия е мобилизирана на 11 септември 1915 г. под командването на генерал Георги Тодоров. Под негово командване са 1402 офицери, 253 чиновници и 97 839 подофицери и войници. Армията е въоръжена с 53 145 пушки и карабини, 52 картечници, 3157 саби, 182 оръдия, 5 прожектора, 24 автомобила и 363 велосипеда.
Първа и Втора армия действат на Южния фронт.
Трета армия е сформирана на 17 септември 1912 г. с щаб в Русе. На 1 септември 1916 г. тя е под командването на генерал Стефан Тошев. 
Армията разполага с 2086 офицери, 193 лекари, 522 чиновници, 140 248 подофицери и войници, 88 753 пушки, 5720 карабини, 141 картечници, 30 815 коне, 19 462 вола и 13 556 коли. В началото на войната Трета армия прикрива  дунавската, добруджанската и черноморската граница, след това очиства цяла Северна Добруджа.