След победата си на изборите в неделя турският президент Реджеп Тайип Ердоган се очаква да продължи войнствения си стил във външната политика на Анкара, макар наблюдателите да не изключват вероятността да потърси компромис. Месеците, предшестващи двойните избори – парламентарни и президентски, бяха белязани от силно напрежение между Анкара и западните страни, паралелно със сближаването между Ердоган и руския президент Владимир Путин. Ето петте основни предизвикателства, пред които ще се изправи Ердоган по време на новия си мандат:
Отношенията със Съединените щати
Отношенията със Съединените щати, двете страни с най-големи армии в НАТО, са сложни поради несъгласието по сирийския въпрос и съдбата на турския проповедник Фетхуллах Тюлен, живеещ в изгнание в Америка, за чието екстрадиране настоява Анкара поради предполагаемата му замесеност в провалилия се опит за преврат през юли 2016 г.
Подкрепата на Вашингтон за кюрдските Сили за защита на народа силно обтегнаха отношенията. Анкара вижда в тази въоръжена групировка „терористична“ организация, заплашваща нейните граници. Ердоган, който се нуждае от ултранационалистическите си съюзници, за да запази парламентарното си мнозинство, рискува да поддържа твърда линия по този въпрос, отбелязва Сонер Чагаптай, изследовател във вашингтонския Институт за близкоизточна политика. Анализаторите впрочем отбелязват, че САЩ са готови да направят отстъпки въпреки напрежението, като например доставката миналата седмица на първите изтребители Ф-35 на Турция.
Русия
Въпреки столетията дълбоко съперничество между турското и руското могъщество, Ердоган и Путин изковаха тесни лични отношения през последните години, превъзмогвайки тежката дипломатическа криза след свалянето на руски самолет от Анкара през 2015 г. Анкара и Москва сключиха споразумение за покупката от Турция на руски ракетни системи С-400, несъвместими с отбранителните системи на НАТО. Путин бе сред първите големи чуждестранни ръководители, които честитиха на турския президент преизбирането му. Но според Гарет Дженкинс, изследовател в програмата „Силк роуд стъдис“, „Ердоган ще трябва да избере между САЩ и Русия и да плати цената за избора, какъвто и да е той“.
Сирия
От началото на 2011 г. на кризата, разкъсваща съседна Сирия, Турция активно подкрепя опозицията, стремяща се да свали от власт Башар Асад, и отказва всякакъв пряк диалог с Дамаск.
Но изправен пред преливане на конфликта с притока на над три милиона бежанци и присъствието на въоръжени групи по границата си, Анкара днес се намесва военно в Сирия и иска да ускори завръщането на сирийците в страната им.
Арън Стейн от Атлантическия съвет подчерта, че Турция вече е намерила с режима на Асад „формула“, която минава през Москва и оставя настрана желанието си да подкрепи смяна на режима. Турците „приеха оставането на режима на власт, но са решени да установят своя собствена зона на влияние по дължината на границата, която да служи за буферна зона“, обясни той.
Европейският съюз
Отношенията между Турция и Европейския съюз са особено бурни след опита за преврат срещу Ердоган през юли 2016 г.: оттогава Анкара извършва безмилостни чистки, които предизвикват тревога в Брюксел.
Йоздем Санберк, ветеран на турската дипломация, е убеден, че идва време за компромис и че „отношенията трябва да се поставят на по-здрави основи“. През март 2016 г. Анкара и ЕС сключиха споразумение за мигрантите, което позволи да бъде намален драстично броят на мигрантите, заминаващи за Европа от Турция. Ердоган обаче, който не преговаря директно за това споразумение, многократно заплашва „да изпрати милиони“ мигранти в Европа.
Глобални амбиции
От няколко години Ердоган води разнопосочна външна политика и се стреми да се утвърди като шампион на палестинската кауза и защитник на мюсюлманските малцинства по света. Когато САЩ признаха Ерусалим за столица на Израел, Ердоган събра ръководителите на основните мюсюлмански страни в опит да дадат координиран отговор. Сред първите, които поздравиха Ердоган за преизбирането му, бяха венецуелецът Николас Мадуро и суданецът Омар Бешир, и двамата смятани за парии от Запада. Според Дженкинс Анкара рискува да направи грешни дипломатически стъпки. „Ердоган трябва да започне да назначава хора, които разбират от външна политика и са готови да му казват нещата такива, каквито са“.
Източник: в.“Стандарт“
