Министър Каракачанов изпрати контингента с икона на Св. Георги

Преди седмица на централния площад „Възраждане“ пред Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” в Плевен  се състоя тържествената церемония по изпращане на 36-ия контингент от въоръжените сили за участие в мисията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа”. Гости на ритуала бяха министърът на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Пламен Атанасов и много граждани.

Контингентът е от 160 военнослужещи от Сухопътните войски (СВ) и 68-а бригада „Специални сили“. Той включва национален елемент, рота за охрана, екип от съветници и щабни офицери в щаба на мисията на НАТО.

Националният командир на контингента полковник Веселин Василев от Съвместното командване на силите (СКС) има опит от три мисии в Афганистан, както и от участие в операцията по стабилизиране и възстановяване на Ирак през 2004 и 2006 г. Ето думите му пред в. „Българска армия”:

– Не бих могъл да определя къде е по-опасно – в Кабул или Кандахар, макар че съм бил и на двете места. Личният състав е подготвен за всякаква ситуация. Задачите са оттренирани с желание и мотивация. Селекцията е по методика, където са важни резултатите от подготовката. Броят за участие в мисии също е критерий, но на по-заден план. Съставът е и с по-млади, и с по-стари военнослужещи – важното е да си подготвен, да си в добро здраве и добре мотивиран. Мисиите ни дават самочувствие, увереност, че нашите военнослужещи могат да изпълняват задачи като професионалисти наравно с всичките ни коалиционни партньори. 

Командир на ротата за охрана е майор Велин Кехайов от в. ф. 42800 – Плевен, също с опит от операцията на НАТО в Афганистан през 2011 г. Помощник-национален командир на контингента е подполковник Недялко Киров от в. ф. 52340. При изпращането присъстваха още командващият на СКС генерал-лейтенант Любчо Тодоров и командирът на СВ генерал-майор Михаил Попов.

В обръщението си министър Каракачанов каза: „Убеден съм, че знанията и уменията, които сте получили допълнително в Единния център за подготовка (ЕЦП), ще ви позволят да изпълните мисията си с чест и достойнство и да се върнете с вдигнато чело като български воини, изпълнили отговорно своя дълг… Там е по-горещо, трудностите са много повече. Ситуацията е размирна. Грешки на световни фактори са причината да сме там. Но изпълняваме съюзнически ангажимент. Помагайте си, дръжте се един за друг, носете достойно българската униформа” – каза в заключение министърът. 

По традиция министър Каракачанов подари на контингента икона на Св. Георги Победоносец и пожела на военнослужещите здраве и късмет и да се завърнат всички на родна земя при своите близки след успешно изпълнена мисия.

По време на церемонията бойното знаме на контингента беше осветено от свещеници от Плевенската епархия, които отслужиха и молебен за здравето на личния състав.

Трима участници в мисията: Станахме отличен екип

Сержант Николай Димитров е с 13 г. служба в БА – в Карлово и в Плевен. Бил е на 2 мисии – 2004 г. в Ирак и 2007 г. в Кабул, Афганистан:
Познато ми е – охранявахме външен периметър. Познавам и климата на Афганистан, но не и в Кандахар, където отивам. Не обичам рутината, нужно ми е разнообразие. А и искам да си купя жилище. Жена ми не е много съгласна, но се примирява с рисковете. 
По време на мисията в Ирак бях патрул, но тази мисия няма „външен периметър” и се надяваме да е по-спокойно. Това е една от най-добрите подготовки, които сме водили – 3 месеца. Хората около мен ми имат доверие, аз също имам тяхното доверие, станахме добър екип. А това е най-важното за там. Взводният и ротният имат опит и от други мисии. На офицерите може да се разчита абсолютно.
Военната професия я избрах от познат чрез приятел. В Луковит това се оказа единственото препитание. И заплатата, и условията, които ни дава армията, са доста по-добри от обичайните. Има и някаква сигурност. Но в мисията рискувам. Не съм хазартен тип. Не за пари. Но трябва да има адреналин, иначе животът е скучен. Патриотизмът го има у всеки българин. Дори да са заминали, у всеки се крие пламъче, което след време те обръща назад.

Ефрейтор Ивайло Иванов: 
 И аз съм бил 2 пъти на мисия. Първата – в Кандахар, бяхме под почти ежедневен обстрел от минохвъргачен огън. Знам какъв е рискът, осмислил съм го. Това ми е работата на военен – дава поле за развитие, опит, психическа устойчивост също. Професионализъм за мен е да си вършиш работата както трябва, не защото те карат, а защото ти идва отвътре. Част от трудностите, които ми предстоят, са непредсказуеми, но рискът си го има на всяко едно място. В професията съм от 12 години. Повикаха ме наборен войник и ми хареса, реших, че искам да остана.
Имам дете. Жена ми също е военнослужещ, добре ме разбира. Тревожи се естествено, но никога не ме е спирала. Служим на страната си, не сме избягали все още за чужбина. Фактът, че, въпреки че заплатите не са кой знае колко големи, говори, че обичаме страната си. Всяка мисия доизгражда черти в характера на войника и надгражда опита му. Командирите ни анализират – с каква логистика сме и с какво се сблъскваме там, от какво имаме нужда. От тях зависи дали това ще повлияе на реформата, на модернизацията у нас. При нашата практика се оказва, че логистиката е главен фактор. Въоръжението ни е достатъчно надеждно, бронежилетките са надеждни. Има и по-модерна екипировка, но за нивото на нашата армия, това, което имаме, е достатъчно добро. Командирите, които водят подготовката, също са били на мисия. Знаят с какво могат да се сблъскат, знаят как да ни подготвят. 

Редник Галя Димитрова:
И аз имам една мисия в Афганистан – в Кабул. Сега отивам в Кандахар. Там е по-опасно, но не се страхувам, защото имам опитни колеги край мен. Екипът ни е много добър. Хора, на които мога да разчитам абсолютно. Не само на тренировки, била съм с някои от тях и в Кабул – натренирани сме, уверени сме. Аз съм вече 11 години в армията. Дъщеря ми Кремена, е на 21 години. Ще и липсвам, трудно и е да си представи какво точно правим. Тя е студентка във Варна, следва мениджмънт  в икономическия университет. Всичко, което припечеля, ще е за нея – издръжка, разходи, бригади в чужбина. Другият ми близък човек е майка ми, нямам други близки. Притеснена е, естествено, но знае, че съм луда глава. Няма плач, забранила съм да се плаче. Не обичам да гледам сълзи. 
Изпълнявам функции и задължения като мъжете. В мисиите няма женска длъжност. В Кабул за нашия контингент беше спокойно, за другите не мога да кажа. Участието в мисия ми носи гордост, че мога, че съм там с колегите. Ставаме по-силни някак си. И по-уверени. 
Добра ни е екипировката, винаги може и да е по-добра, но засега сме доволни. В Кабул беше горещо, казват за Кандахар че ще е още по-горещо. Там ще се движим с бронежилетки, доста тежички са, но сме свикнали. Наравно сме с момчетата, не се отказваме – мъжки момичета сме. Една жилетка няма да ни попречи.