Преди време в редакцията на военния вестник ни попадна една малка книжка – „Църквата Св. Богородица“ от с. Стражица, сега град. Книжката е издадена по случай 100-годишния юбилей на храма през 1942 г. Докоснахме се до това издание благодарение на дъщерята на свещеник Раю Шишков – Лиляна, която дълги години беше директор на Централната армейска библиотека при тогавашното ЦДНА, днес Централен военен клуб в София. Помогнаха ни и спомените на Атанаска Шишкова от Стражица.
Именно на едно възвишение до църквата в Стражица, когато си играели като малки деца, Атанаска си спомни още преди години нещо твърде интересно. Докато се ровели в пръстта, децата откривали кости, които впоследствие разбрали, че са човешки. От това място дълги години хората добивали глина за битови нужди и поради това тук често се ровело и често се откривали такива артефакти. Предполага се, че това е много старо гробище, защото към 50-те години на ХХ век тук имаше все още запазени надгробни паметници, спомня си Атанаска Шишкова. По думите й това място за погребения е необичайно, защото стражичани са погребвали своите близки и сродници над местността „Лахналците“, на изток от селото. До Освобождението на България за гробище е служел просторният църковен двор, където дори са погребани и загиналите в Освободителната война от 1877–1878 г. Имало е дори и братска могила, която е разрушена във времето. От 1880 г. е определено и още едно място за погребения, на югозапад от селото в местността „Съкътикени“, при завоя на Голяма река.
Писаните спомени разказват как през 1897 г. именно на мястото, където си играели децата, на възвишението, могилата или каквото и да е това съоръжение, ако въобще е такова, били откривани човешки кости, но те били необичайно големи. При изкопни работи за полагане на новата жп линия от земята буквално се показвали грамадни скелети, сякаш не били на хора, а на великани. Това е записано като факт в църковната книга на църквата, както и във въпросната юбилейна брошура, като данните са от италиански майстори, които станали живи свидетели на тези, както те ги описват – „грамадни по ръст човешки скелети“.
Необичайното в случая е това, че досега никой не се е заел да изследва тези кости и скелети, ако те все още са запазени някъде, и да разбере какви са, откъде са и как са попаднали на това място. Поради заливане от реката с вода, гробището от местността „Съкътикени“ е преместено през 1919 г. в местността „Голушница“, но там не са открити такива скелети, както и на други места освен на споменатото възвишение. Това може да е някаква „цивилизационна могила“ или пък древно погребение. След толкова години обаче все още няма научен интерес към този феномен, за който местните хора все по-малко говорят, защото все по-малко от тях го помнят, времето покрива отново със забрава събитията и фактите и те отлежават в новата си, повторна „вечност“. И по римско време, и по турско време Стражица е била населена с т. нар. ерлийци – тоест, това са хора с нормални по размер скелети. Подобни свръхскелети обаче са намерени преди години в Родопите, те също са твърде големи спрямо нормалните размери на хората по тези земи.
Цялата история ни води, макар и легендарно, към атлантите, които според мълвата били именно толкова големи на ръст човешки, или получовешки и полубожествени същества. Древното гробище на Стражица все още крие своите тайни, а един ден, ако се направят нужните изследвания, кой знае, може пък нишката на Ариадна да ни отведе от гробището в Стражица до Родопите, а защо не и най-сетне до реални, материални следи от някогашната процъфтяваща и все още енигматична Атлантида.
