68,5 милиона са насилствено преселените лица по света към края на миналата година. Това е повече от населението на страна като Франция и представлява 1% от жителите на планетата. Голяма част от тях са бежанци в чужди държави, но някои спадат към категорията „вътрешно разселени лица“, т.е. – избягали от един в друг район на страната си. Половината от тях са под 18-годишна възраст, включително 173 800 деца, непридружени от родител. В световен мащаб всеки ден 44 400 души са принудени да напуснат домовете си.
55% от бежанците по света идват от три държави – Сирия, Афганистан и Южен Судан. Интересно е кои са страните, дали убежище на най-много разселени лица. Не, това не са богатите западни нации. 85% от бежанците са намерили убежище в развиващи се държави. Най-много са те в Турция – 3,5 милиона, Пакистан и Уганда – по 1,4 млн. Следват Ливан с 999 000 бежанци и Иран с 979 400.
Още по-ясна става тежестта на бежанското бреме, ако погледнем колко разселени лица се падат на 1000 души местно население в отделните държави. По този показател убедително на първо място е Ливан със 165 бежанци на всеки 1000 души, следвана от Йордания със 71 и Турция с 41. Огромната част от имигрантите в тези три държави са сирийци, бягащи от гражданската война в родината им. В Африка най-голямо бежанско бреме понася Уганда, където бежанците са 3% от цялото население на страната , следвана от Чад (2,7%) и Южен Судан (2,2%). В Европа най-много бежанци на глава от населението е приела Швеция, следвана от миниатюрната Малта.
Изводът е, че бежанската вълна се стоварва най-тежко върху африканските и азиатски страни, съседни на зоните на конфликт, а не върху Европа, придвижването до която е трудно, скъпо и опасно за лицата, прогонени от домовете си.
