При трофейния лов на сръндак има ясно изразена сезонност. Най-подходящото време за лов е в началото на сезона и през брачния период в края на юли и началото на август. През май и юни сръндаците са доста активни и може сравнително лесно да бъдат наблюдавани. През юли тревната растителност се вдига, изобилието от храна и летни горещини правят лова изключително труден. Със започването на сватбения период през август ловът става много вълнуващо преживяване. Най-често тогава се ловува чрез примамване на сръндаците, което изисква определено майсторство от ловния водач. През късното лято – септември и октомври, ловът също е труден, но пък може да се комбинира с отстрел на благороден елен, муфлон и глиган. В този период е разрешен и отстрелът на женски и приплоди, като се спазват правилата на селекционния подборен отстрел. Средното тегло на трофеите е между 250 и 350 г, но в някои райони не са рядкост и такива с тегло над 400 г.
Като едър дивеч ловът на сърна е много желан от много ловци. Това им доставя много морална наслада независимо от факта, че те се сдобиват с така желан трофей. Има и месо, и кожа, има и красиви спомени.
По същество методите на ловуване при сърната са няколко вида. Най-популярният е чрез чакане (засада, варда). Той се провежда обикновено сутрин или вечер, когато сърните излизат да се хранят или се прибират от паша. В районите, в които е осигурено спокойствието им, той може да се извършва по-продължително време, тъй като животните излизат по-рано привечер, а даже и следобед и се прибират сутрин по-късно.
От емоционална гледна точка този начин на ловуване има своите съществени предимства, защото при него проличават уменията и познанията на ловеца да избере правилното място за вардата, да прецени безпогрешно подлежащия на отстрел екземпляр и да го порази с точен и безкомпромисен изстрел.
Ловът чрез издебване също е индивидуален. Ловецът сам търси сърните и се стреми да ги доближи на изстрелно разстояние по най-безшумния начин. Ловът чрез примамване се използва само за отстрел на сръндаци по време на брачния период. Същността му се състои в примамване на мъжкаря чрез призивни звуци от любовен зов на женската сърна или чрез хормонален мирис на същата.
Ловът чрез примамване е особено привлекателен, защото изисква умения за имитиране на гласа на женската сърна, правилен избор на подходящо място за примамване, търпение при изчакването на сръндака и умение да се придвижва незабелязан и да се слива със заобикалящата го природна среда. Този метод е слабо познат сред нашите ловци.
Ловът чрез спокойна гонка може да бъде индивидуален или групов, като във втория участват един-двама стрелци и един-двама гоначи.
По сърните се стреля с леки куршуми и нарезно оръжие. Това обаче е възможно само при ловуването на варда, чрез издебване и чрез причакване. При ловуването чрез спокойна и класическа гонка, когато по сърните се стреля, докато са в движение, за предпочитане е да се отстрелват със сачми. Най-удачни са от 6/0 до 8/0. Не бива да се стреля на повече от 40–50 м разстояние.
Ако спазваме тези препоръки, похабяването и загубването на раненото животно ще бъде само в отделни и изолирани случаи.
