Правителството на Бурмов създава Българската армия

Редовна българска армия, а не милиция, основана на принципа на временно обучавани запасни, каквато е имало в Източна Румелия! Това е една от основните задачи, която си поставя първото българско правителство, назначено на 5 юли 1879 г. с Указ № 1 на княз Александър I. Въпреки постановките на Берлинския конгрес, ограничаващи организирането на наборна армия, министър-председателят Тодор Бурмов си затваря очите пред параграфите и приема идеята на руската страна, с чиято помощ са положени основите на Българската армия. Дори същата година е открито Военното училище за обучение на родни офицери. Неслучайно и първият военен министър е руският генерал Пьотр Паренсов.

Руснаци са и всички други военни министри до 9 септември 1885 г. Тогава в знак на несъгласие с извършеното въпреки волята му Съединение император Александър III, синът на Царя Освободител Александър II, изтегля от България военния министър генерал княз Кантакузин и всички руски офицери, заемали дотогава най-важните командни длъжности в българската войска. 

Но благодарение на останалите след изтеглянето на освободителните войски у нас руски генерали и офицери Българската армия се създава и изгражда забележително бързо и само седем години след Освобождението, когато е изправена пред огромното изпитание на сръбската агресия, доказва, че един

свободен народ може да брани свободата си 

Но това е по-късно. В паметния 5 юли 1879 г. княз Александър I полага основите на цивилизованата българска държавност с назначаването на правителството начело с Тодор Бурмов. Ако го сравним с измеренията на днешното държавно управление, тогавашните първостроители са били повече от скромни. Министерствата са едва шест. А разходите за заплати – още по-малко, защото премиерът Бурмов се занимава и с вътрешните дела, и с народното просвещение. Заместник-министри няма, а чиновнците са твърде ограничени. Тъй като целият кабинет е разположен в една сграда, писарите и книговодителите са едва неколцина и обслужват всички министерства.   

Още тогава е обърнато сериозно внимание на външните работи, начело на които застава Марко Балабанов. Като държава, в която има доста население от различни етноси и вероизповедания, това министерство поема делата и на вероизповеданията. Като цивилизована страна България има като основно ведомство и Министерство на правосъдието начело с Димитър Греков. Изграждането на младата държава няма как да мине и без сериозно Министерство на финансите с ръководител Григор Начович.

Кабинетът управлява страната пет месеца, но успява да изгради 

основните структури на държавността

Приети са Привременни правила за общинско, градско и селско управление, организирана е митническата система по южната граница, която тогава минава по хребета на Стара планина и един от основните митнически пунктове е в Ихтиман. Взети са мерки за ликвидиране на разбойничеството, което все още е тревожело отделни райони, както става след всяка война. Санкциите срещу бандите били твърде решителни за днешните разбирания. Не се е стигало чак до крайности като набиване на кол, каквато традиция е имало по османско време, но бесилките за разбойниците са се вдигали твърде бързо след кратки и ясни съдебни процедури. Във външната политика основна цел е 
установяването на дипломатически отношения

Въпреки че Княжество България е васално на Османската империя, то има право на самостоятелна външна политика и свои представители. Назначени са дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии, които да защитават интересите на турското население в Княжеството. Правителството прави опит да откупи железопътната линия Русе–Варна от английския й собственик. Сделката се осуетява поради прекомерните финансови претенции на компанията. Това е първата жп линия на българска територия. Построена е по времето, когато Митхат паша е валия в Русе. Целта тогава оправдава средствата – осъществен е бърз и удобен транспорт между черноморското пристанище Варна и речния трафик по Дунав.

Правителството на Бурмов, въпреки че е създадено от членове на Консервативната партия, която се приема като по-умерена и склонна на съглашения и поддаване на натиск, отстоява твърдо 
генерални национални интереси

Въпреки натиска на Русия е отхвърлено предложението на руски банкери за построяване от тях на нова жп линия. Правителството се ориентира към запазване на национална независимост в транспорта. Така няколко години по-късно жп линията от София до Варна, преминаваща през Искърското дефиле, чието изграждане „дядо Йоцо гледа”, е построена от българско акционерно дружество. Заслугата за това вече е на Стефан Стамболов, но решителността на Бурмов и кабинета му да отстоява националния интерес прави възможно бъдещото независимо икономическо развитие на България.

От Габровските колиби до двореца

Тодор Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала, Габровско. Въпреки забележителния му човешки и политически път злите езици не спират да подхвърлят, че Бурмов е влязъл в княжеския дворец в София, за да поеме поста на първи министър-председател, като е тръгнал от Габровските колиби. 

През 1857 г. завършва Киевската духовна академия и се завръща в Габрово, където става учител. Едновременно с това започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „Цариградски вестник“ и списание „Български книжици“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“. На страниците на списанието поставя въпроса за църковната независимост. 

Въпреки че клони към Добродетелната дружина в Букурещ,  Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез революция, но главно с подкрепата и ролята на Русия. През 1867 г. постъпва в руската легация в Цариград като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност като кореспондент на вестниците „Московские ведомости“ и „Европа“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение.

Естествено за неговото лично и гражданско развитие, по време на Руско-турската освободителна война не е в редовете на Опълчението, а ковчежник на Канцелария за граждански дела към щаба на Руската армия. Спечелил доверието на руското гражданско управление, през 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на следващата година за – губернатор на София. Натрупаният от него солиден управленски  опит е главното основание на младия княз Александър I  да назначи Бурмов за първия министър-председател на България.

Злите езици подхвърлят, че не само политическият и общественият опит на Бурмов са спрели избора на княза върху него. Злонамерените говорят, че само в дома на бъдещия премиер младият владетел се чувствал приятно, защото подредбата била европейска и това била единствената къща в София, където имало дори ватер-клозет! Нищо чудно и така да е било, след като Иречек описва години по-късно невероятната софийска кал, в която си изгубил галошите между Университета и БАН. 
Няколко пъти след първия си мандат Тодор Бурмов е на високи държавни постове. През 1883 г. в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 г. той е управляващ министър на финансите. През 1884 г. напуска Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков. Оттегля се от политическия живот след 1886 г. и се отдава на публицистична и историко-изследователска дейност.
Умира на 25 октомври 1906 г. във влака на път от София за Цариград на 72-годишна възраст.