Доброволците от батальона край Дьолерсхайм

На 8 септември 1944 г. България обявява война на Райха. Един ден след това във виенския хотел „Империал” се формира емигрантско българско правителство, ръководено от Александър Цанков, с бивши либерали, военни и цанковисти. Тук е и бившият почетен водач на Легионерското движение Никола Жеков. Малко по-късно се присъединява и тогавашният водач на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. Тези исторически събития припомни в свое изследване Димитър Митев. 

Българското правителство в изгнание залага на пропагандата. В средата на септември 1944 г. Александър Цанков прави свое радиообръщение, в което между другото заявява, че борбата за освобождението на България се намира в сигурни ръце. Българското национално правителство призовава към борба. Важна роля в тази борба ще изиграе Стефан Маринов, който още през лятото на 1944 г.  работи за контрапреврат  в София и масова мобилизация за участие във войната на страната на Германия. Кой е Маринов? Тогава е на 36 г., преди войната е бил журналист в София и личен приятел на професор Цанков. Като офицер служи в щаба на 5-а армия в Скопие. През 1944 г.  заедно с водача на „Ратник” професор Асен Кантарджиев се опитва да убеди командващия дислоцираната в Македония 5-а армия генерал Кочо Стоянов да предприеме марш към София и установи военно управление в страната. Това трябвало да бъде отговорът на армията срещу тогавашните опити 
да се скъсат връзките с оста Рим–Берлин–Токио.

Генерал Стоянов обаче се колебае и на 6 септември България официално скъсва отношенията си с Райха. Ден преди това Стефан Маринов дезертира от армията и се присъединява към немска част, движеща се на север. Междувременно водачът на „Ратник” – Кантарджиев, и професор Александър Цанков вече са във Виена. През декември 1944 г. Стефан Маринов, вече държавен секретар при вътрешния министър на Българското национално правителство в изгнание, пристъпва и 
към конкретни действия. Той е назначен като зондерфюрер в Унгария и фактически се изправя срещу части на българската отечественофронтовска армия, разположена между Драва и езерото Балатон. С агитационна кола, оборудвана с високоговорители, той разпръсква пропагандни материали сред българските части. Основен призив в листовките е преминаването на страната на германците. Кръгът около Александър Цанков все още разчита, че може да бъдат организирани национални български въоръжени части на страната на Германия. Хитлер скоро след изпадането на България от Тройната ос издава заповед, според която при пръв удобен случай трябва да бъде създадена Българска освободителна армия.
Виенското правителство на Цанков започва да търси доброволци сред намиращите се в Германия български студенти, работници и войници.

На 13 ноември 1944 г. Главната ръководна служба на SS нарежда да се мобилизират вербуваните дотогава българи. На учебния полигон в Дьолерсхайм е трябвало да се формира български гренадирски полк, който да послужи за основа на 
една българска Waffen SS дивизия.  През втората половина на ноември частта разполага с около 500 войници, 56 подофицери и 25 офицери – численост, която отговаряла само на батальон. През април 1945 г. група от двайсетина души около майор Коста Каранечев решава да избяга от Дьолерсхайм. Тяхното бягство е забелязано и започва преследване от смесена българско-немска част под командването на българския капитан от СС. Бегълците са настигнати, стига се до престрелка и трима са убити. Останалите, след като се предават, са разстреляни на място. Така завършва кратката история на българското Waffen SS подразделение. Малко по-късно спира да функционира и Българското национално правителство на Цанков. 

История на войнишката клетва
В Княжество България и по-късно в Царство България текстът на войнишката клетва е бил съобразен с религията на войника. В закона от 1880 г. и неговите допълнения от 1882 г. са приети следните текстове:

Военна клетва в Царство България за новобранци – християни:„Обещавам се и се кълна в името на Всемогущия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Негово Височество българский княз и отечеството, като изпълнявам точно и безпрекословно всичките му заповеди и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазване на порядъка и законността, тъй също и във война против враговете на моето Отечество. В свидетелство, на което целувам кръста, и думите на светото евангелие. Амин. Заклех се!“

Военна клетва в Царство България за новобранци – мюсюлмани: „Обещавам се и се кълна в Името на Всемогъщия Бог в присъствието на Високославния Коран, като произнасям клетвата: „валлахи-таллахи” в това, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското Княжество, ще слугувам честно и верно на Княза и Отечеството и нема да пожаля живота си както в мирно време за запазване на реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество – в свидетелство, на което целувам Преславния Коран. Амин!”

Военна клетва в Царство България за новобранци от израилево вероизповедание: „Обещавам се и се кълна във Всемогъщия Бог Израилев и в Неговите заповеди, за това, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и верно на Княза и Отечеството и нема да пожаля живота си както в мирно време за запазване на реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество – в свидетелствор на което целувам думите на Заповедите. Амин!”