Автори: Боряна Радева и Пламен Димитров
Какво е НАТО, за какво се бори и какво ще направи, за да постигне целите си. Това бяха въпросите, на които трябваше да даде отговор завършилата вчера среща на високо равнище на Северноатлантическия пакт. Очакванията бяха за сблъсък между американския президент Доналд Тръмп и европейските съюзници в Алианса по въпроса за увеличаването на военните разходи на държавите от НАТО. И наистина, още преди основното пленарно заседание на срещата, по време на закуска с генералния секеретар на Алианса Йенс Столтенберг Тръмп дръпна една тирада, в която обвини Германия, че не харчи достатъчно за отбрана, а в същото време купува руски газ и разчита на американците да я пазят. Впоследствие обаче американският президент стана по-сговорчив и в крайна сметка общото заявление на лидерите с резултатите от срещата е ярко потвърждение за съхранената солидарност в организацията, както и за споделените общи виждания за заплахите пред НАТО и начина, по който пактът трябва да се трансформира.
В заключителния документ, подписан от всички лидери на държавите от НАТО, се отбелязва, че Алиансът и занапред ще прилага т.нар. 360-градусов подход към сигурността, което означава наблюдение във всички посоки при изпълнението на трите основни задачи на организацията: колективната отбрана, управлението на кризи и сигурност на основата на сътрудничеството. НАТО е отбранителна организация, чиято основна мисия си остава да защитава и отбранява територията и населението на своите членки от нападение. В заявлението изрично се препотвърждават ангажиментите по ключовия член пети от Северноатлантическия договор, който предвижда нападението срещу една от съюзните държави да се разглежда като атака срещу всички тях.
Същевременно НАТО потвърждава задълженията за увеличаване на инвестициите в отбраната, поети на срещата в Уелс през 2014 г. С декларативен тон се отбелязва, че справедливото разпределение на бремето е фундамент за сплотеността, солидарността и надеждността на северноатлантическия съюз и неговите способности да изпълнява задълженията си в рамките на член трети и пети от Северноатлантическия договор. Посочено е, че две трети от членките на НАТО вече имат национални планове, предвиждащи увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. Освен това повече от половината страни от Алианса харчат над 20% от военните си бюджети за въоръжение и техника, в съответствие с националните планове до 2024 г. този процент ще бъде достигнат от 24 от 29-те държави в Алианса.
По отношение на предизвикателствата пред сигурността в северноатлантическото пространство документът с доста твърд тон посочва на първо място Русия, а също така международният тероризъм. Отбелязани са агресивните действия на Москва и в частност заплахата със сила и използването й за постигане на политически цели, което подрива евроатлантическата сигурност и основите на международния ред. Препотвърждават се решенията по отношение на Русия от срещите в Уелс и във Варшава. НАТО ще продължи да реагира на влошаването на условията за сигурност чрез укрепване на възможностите за сдържане и отбрана, включително чрез засилено военно присъствие на източния фланг на Алианса.
Подчертава се, че Пактът е прекратил всякакво практическо гражданско и военно сътрудничество с Москва, но оставя открита възможността за политически диалог. Това е т.нар. от анализаторите двупистов подход. Изключително подробно са изредени действията на Русия, които предизвикват тревога у евроатлантическата общност, и се призовава за изтегляне на руските войски от териториите на Украйна, Грузия и Молдова. Въпреки това съюзниците от Алианса приветстват възобновяването на заседанията на Съвета НАТО–Русия, който от 2016 г. досега е заседавал седем пъти на ниво посланици.
НАТО обръща особено внимание на военната мобилност и ще се стреми към укрепване на способността за развръщане и поддръжка на сили и военна техника на цялата територия на Северноатлантическия съюз, а също и отвъд неговите предели. Това трябва да бъде постигнато най-късно до 2024 г. Като за целта ще се изготвят национални планове, които ще се основават на междуведомствен подход и сътрудничество между военни и граждански структури. До края на 2018 г. трябва да бъдат определени главните и алтернативните маршрути за доставка, пригодни за военен транспорт. Освен това при бъдещите военни учения ще се набляга върху тренировки, показващи нивото на военна мобилност.
В заключителната декларация от срещата в Брюксел се казва, че НАТО ще адаптира своята командна структура в съответствие с новите заплахи за сигурността в северноатлантическото пространство и се конкретизират действията в тази насока. Център за кибероперации ще бъде създаден в Белгия с цел да обезпечи информираността за обстановката и да координира оперативната дейност на НАТО в киберпространството. Освен това в Германия ще има Обединено командване по тиловото осигуряване и логистика. То ще обезпечава бързото прехвърляне на войски и бойна техника във, през и извън Европа. Сега съществуващият Обединен щаб на Алианса в Норфолк, щата Вирджиния, ще се фокусира върху защитата на трансатлантическите комуникационни линии. НАТО ще постави силен акцент върху борбата с киберзаплахите и хибридната война. Алиансът е готов да окаже съдействие на всяка една от страните, засегнати от хибридна кампания. Нещо повече –
в случай на хибридна война Северноатлантическият съвет ще може да вземе решения за задействане на член пети от Вашингтонския договор, което досега бе възможно само в случай на пряко въоръжено нападение. НАТО възнамерява да създаде групи за борба с хибридните действия, които ще оказват целева подкрепа на държави от Алианса по тяхно искане.
Районът на Близкия изток и Северна Африка е сериозен източник на заплахи и затова ще остане във фокуса на вниманието на НАТО. На срещата в Брюксел бе обявено, че Регионалният център за Юга, разположен в Неапол, е достигнал своя пълен оперативен потенциал. Той ще координира действията на Алианса в южно направление и ще взаимодейства с партньорите. Един от най-важните резултати от срещата в Брюксел бе, че Република Македония получи покана за започване на преговори за присъединяване към НАТО. Те трябва да приключат с изготвяне на договор за присъединяване, подлежащ на ратификация от парламентите на всичките 29 членки на Алианса. Всичко това обаче е под условие – ако Скопие успее в следващите няколко месеца да приложи разпоредбите на Преспанското споразумение с Гърция и да промени конституцията си.
Извънредна среща решава за увеличаване на военните разходи
САЩ няма да напускат НАТО. Успяхме да убедим страните – членки на НАТО, да увеличат разходите за отбрана с 33 млрд. долара. Това съобщи президентът на САЩ Доналд Тръмп на извънредна пресконференция след срещата на върха на НАТО, пише „Гардиън”. По-рано в четвъртък стана ясно, че по настояване на американския президент лидерите на страните – членки на НАТО, са прекъснали редовния си график на срещата в Брюксел, за да проведат извънредна среща. Това е станало, след като Тръмп е втвърдил тона по въпросите за разходите за отбрана, като е набелязал конкретно Германия, Испания и Белгия на заседанието на закрити врата в Брюксел, разкриват два източника, цитирани от „Ройтерс”.
Нарушавайки предварително подготвения сценарий, който предвиждаше обсъждане на перспективите на Украйна и Грузия за членство в НАТО, Тръмп „насилствено повтори позицията си, че иска от членовете на НАТО да достигнат до 2 процента военни разходи в по-кратък срок от договорения”, разкриват източниците. Коментарите на Тръмп са принудили генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг незабавно да промени заседанието на НАТО в извънредна среща само на страните – членки на Алианса, като лидерите на Украйна и Грузия са били помолени да напуснат заседателната зала.
След срещата американският президент подчерта, че държавите са постигнали съгласие да увеличат разходите за отбрана. Днес НАТО постигна страхотен напредък, поясни той и каза, че допълнителни 33 млрд. долара ще бъдат отделени от държавите – членки на Алианса. Тръмп изтъкна, че генералният секретар Йенс Столтенберг вероятно ще потвърди информацията за увеличените разходи за отбрана на заключителната пресконференция. Крайното число може да бъде над 40 млрд. долара, съобщи той.
По-рано се появи информация, че Тръмп е заплашил да напусне Алианса, ако неговите членове не увеличат разходите си за отбрана. Някои медии посочиха, че американският президент е настоял за по-кратък от договорения период, в който разходите за отбрана да бъдат увеличени. В сряда, в първия ден от срещата на върха на НАТО в Брюксел, беше съобщено, че Тръмп е поискал от западния военен алианс да увеличи целта си за разходи за отбрана от 2 на 4 процента от БВП. Сега НАТО е „много по-силен”. Вярвам в НАТО, категоричен е държавният глава. Президентът заяви, че е можел да изтегли САЩ от НАТО, но сега не е нужно, тъй като съюзниците се съгласиха да увеличат парите. Хората плащат пари, което не се правеше преди, продължи той. На въпрос, дали получихте отстъпки от Германия, Тръмп отговори, че Берлин с по-бързи темпове ще увеличи парите за отбрана. Според него, ако отношенията с Русия се подобрят, „Северен поток-2” ще е по-малък проблем. Запитан какво е казал на хората, които твърдят, че действия в ущърб на НАТО са в полза на Владимир Путин, милиардерът отбеляза, че увеличаването на разходите за отбрана от страните членки не помага на Путин. Той смята, че Путин е „конкурент”, а не „враг”.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче потвърди, че 8 страни членки са се ангажирали да разходват 2 процента от своя БВП за отбрана през тази година, докато мнозинството от страните са обещали да достигнат целта от 2% до 2024 г.
Министър Каракачанов: Има добра основа за работа по стратегическите императиви
В рамките на Срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Брюксел министърът на отбраната Красимир Каракачанов участва в сряда вечерта в работна вечеря, посветена на съгласуваността на дейностите по възпиране и отбрана на Алианса. На нея министрите на отбраната на НАТО разгледаха конкретните инициативи по направление на дейностите по адаптация и трансформация на Алианса в следващите 10–15 г.
В изказването си министърът на отбраната Красимир Каракачанов подчерта постигнатите позитивни резултати в интегрирането на различните елементи от архитектурата на сигурността на Алианса. „Считам, че е изградена една солидна и кохерентна основа за по-нататъшна работа по усилването на трите стратегически императива – способност за отговор, готовност и усилване“, изтъкна той.
Министър Красимир Каракачанов отбеляза особеното значение на инициативата за повишаване на готовността на Алианса като неотменна част от способността за отговор. Той подчерта наличието на политическа воля в изпълнителната власт на Република България за национален принос, чиито конкретни измерения ще бъдат съобразени с темповете на изпълнение на проектите за модернизация на въоръжените ни сили.
Министър Каракачанов открои военната мобилност като един от важните компоненти на всестранното осигуряване, който следва да гарантираме с общите усилия на НАТО и ЕС. Той подчерта необходимостта от оптимизиране на бързото действие на системата за вземане на решения в колективен формат.
Вдетиняване
И на срещата на НАТО в Брюксел Доналд Тръмп показа, че се държи като дете, попаднало в пилотската кабина на самолет – пред него има множество копчета и ръчки с непонятно предназначение и то ги натиска и дърпа, за да види какво ще стане. Става дума обаче за пилотската кабина на американската външнополитическа машина, поради което тази детска игра е доста опасна. Първото избухване на Тръмп в Брюксел бе на закуската с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в четвъртък. Стопанинът на Белия дом се нахвърли с критика срещу Германия, която според него била на 60–70% зависима от руската енергия, а харчела твърде малко за военни цели. Това невярно твърдение бе изречено поне три пъти, явно мисълта на Тръмп се върти в кръг и той се повтаря многократно – недостатък, който отдавна е забелязан и във вътрешнополитическите му изказвания. В действителност Германия наистина внася газ от Русия, но половината от нуждите й от тази суровина се покриват чрез импорт от Норвегия, Холандия и чрез терминалите за втечнен газ. Освен това газът е източник на по-малко от една четвърт от енергията, консумирана в Германия, която използва също така нефт, въглища и възобновяеми енергийни ресурси.
Впечатляващо е и друго – Тръмп няма елементарна представа за исторически и геополитически контекст, в който се ситуира въпросът за германската военна мощ. Според думите на първия генерален секретар на НАТО лорд Исмей тази организация е създадена, за да държи „руснаците вън, американците – вътре, и германците – наведени“. Вярно, че германският националсоциализъм бе разгромен отдавна, но той все още създава комплекс на гражданите и политиците от най-голямата държава в ЕС, поради което тя се самоограничава във военната област и избягва да праща войски на мисии в чужбина. Като се има предвид размерът на германската икономика, ако Берлин вдигне рязко военните си разходи до 2% от БВП, то страната бързо ще стане не само политически и икономически, но и военен лидер на Европа – нещо, което може да възроди стари страхове и едва ли е желано от германските съседи.
След атаката срещу Меркел Тръмп изненадващо обяви, че всъщност целта на НАТО трябва да бъде военни разходи в размер на 4% от БВП за всички страни членки. Това абсурдно искане, естествено, бе подминато с мълчание от европейските съюзници. Тръмп продължи да усилва напрежението, като каза, че САЩ могат „да вървят сами“ по отношение на отбраната, което породи спекулации, че той може да изтегли страната си от Алианса. След това обаче стопанинът на Белия дом обърна плочата – каза, че вярва в НАТО и всички в стаята (държавните лидери от Алианса) му благодарили.
Редица западни медии коментираха, че с оттеглянето на държавния секретар Рекс Тилерсън и на съветника по националната сигурност генерал Макмастър в Белия дом вече не са останали „възрастни“, които да усмиряват детинщините на Тръмп. И наистина, макар че отдавна е достигнал пенсионната възраст, американският президент се държи толкова инфантилно на политическия терен, че светът се оглежда за други „възрастни“, които да го възпират. Засега тази роля успешно изпълнява Конгресът на САЩ, така че и малко вероятно ексцентризмът на Тръмп да доведе до земетресение в международната политика.
