За трета поредна година бе честван празникът на Пловдивския гарнизон – 4 юли. След дълго забвение той бе възстановен през 2016 г. Това е добър повод да си припомним не само защо тази дата е влязла в славния летопис на Българската армия, но и как във времето е отбелязван празникът, как се е развивал гарнизонът през годините и кои са днешните военни формирования, които продължават историята на своите предшественици.
Защо за празник е обявен 4 юли?
Отговор на този въпрос даде в словото си командирът на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон бригаден генерал Явор Матеев. В кратката, но изключително кръвопролитна Междусъюзническа война през 1913 г. полковете на Втора пехотна Тракийска дивизия получават нелеката задача да настъпят и превземат силно укрепени сръбски позиции в Серка планина и Криволак. С изключително ожесточение се водят боевете на 20 и 21 юни (3 и 4 юли по нов стил). След жесток ръкопашен бой първоначално сърбите отстъпват, но скоро получават сериозни подкрепления и преминават в контраатака. Боят продължава през цялата нощ. С мощни атаки „На нож!” и под звуците на химна „Шуми Марица” воините от Тракийските полкове пречупват устрема на сърбите, като проявяват изключителна храброст и себеотрицание. И към 16,00 ч на 4 юли успяват да накарат противника да премине в паническо бягство и да предаде своите позиции. Защо все пак точно битката при Криволак и датата 4 юли е избрана и разпоредена за боен празник на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, нейните части и на Пловдивския гарнизон, след като в славната ни история има много бележити дати и събития. Защото именно битката при Криволак през 1913 г. е
най-сериозното колективно военно усилие на полковете от Тракийската дивизия. В злочастната за България война срещу бившите съюзници битката при Криволак заедно с последвалата победа в Калиманското сражение допринася за спасението на България в онзи решаващ момент. И поставя основите и жалоните за славни бъдещи победи на Българската войска. Това е една изключително стратегическа и ценна победа, при която е напълно разгромена Тимошката сръбска дивизия. Тази победа влиза в историята и в учебниците по военна история през следващите няколко години, напомни бригаден генерал Матеев.
През 1926 г. със специална заповед на министъра на войната, на базата на по-стара заповед – от 1915 г., се обявяват официалните бойни празници на гарнизоните на българската войска. С тази заповед 4 юли (21 юни по стар стил) е обявен за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. Несъмнено това решение е било изцяло насочено за повдигане на духа на войската и на народа след 
унизителните клаузи на Ньойския мирен договор, който превръща дивизиите в полкове, а полковете в дружини. В това нелеко време тогавашното ръководство на Министерството на войната се обръща към паметта и към скъпите в сърцето на всеки българин славни победи на армията ни. Вдигат се вярата в бъдещето, вярата във възстановяването и възраждането отново на българската държава, което е немислимо без силна боеспособна българска войска.
Полковете от гарнизон Пловдив участват в Първата световна война и постигат славни победи на Българската армия в битки и сражения като първата защита на Дойранската крепост, в кръвопролитните битки при Завоя на р. Черна, в боевете по време на Добруджанската епопея. По времето между Първата и Втората световна война в Пловдив се утвърждава традицията по отбелязването на празника на гарнизона. Това става с тържествени маршове, с паради, със заупокойна молитва и други военни ритуали. Особено паметно остава честването на празника през 1938 г., когато на полковете от Тракийската дивизия се връчват новите бойни знамена.
През Втората световна война 9-и похотен полк и славната Парашутна дружина спират настъплението на елитни германски части към Кюстендил и София. Малко по-късно те печелят изключително важни битки в кръвопролитни сражения при Гюешево, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово.
Защо е необходимо и днес да се чества празникът на гарнизон Пловдив? Защото на нас ни е необходим споменът на славните победи на българската войска. Защото почитайки миналото си, извличайки
поуки от грешките и успехите си ние трябва да се учим от историята си, за да можем по-уверено да градим настоящето си и да гледаме още по-стремително към бъдещето си. Защото именно родовата ни памет, воинските ни традиции, славните победи на Българската армия на бойното поле, православната ни вяра, християнските ни ценности и нашата славянска българска писменост и книжнина са тези, които са ни съхранили като род и родина и ще продължават да ни водят напред през вековете, каза в словото си началникът на Пловдивския гарнизон.
И допълни, че ние продължаваме да честваме тази традиция, защото и днес Българската армия е необходима на Родината. И днес живеем в нелеко време. Така, както са живели нашите деди. И днес предизвикателствата към националната ни сигурност се развиват изключително динамично. Бригаден генерал Матеев изрази своята убеденост, че и днес българският военнослужещ, с това, което разполага като ресурс, въоръжение и снаряжение, е готов, ако се наложи, да даде най-доброто от себе си, за да защити своя командир, своето семейство и своята Родина.
Днес формированията от Българската армия в гарнизон Пловдив с гордост носят военната служба за защита на териториалната цялост, сигурността и независимостта на нашето Отечество България. Славата и честта на България са нещо велико, изразяващо се в огромните усилия на един народ, прегърнал каузата за национално обединение и възраждане. Славата и честта на България, завърши бригаден генерал Матеев, намират своето реално измерение в обикновените съдби, подвига и героизма на онези, които загиваха, без да знаят, че днес ще ги наричаме герои, които, без да знаеха, правеха историята на Отечеството ни, но знаеха отлично как да воюват и как да умират за България.
Сегашните формирования
През годините бяха съкратени много формирования, дислоцирани в Пловдив и региона, но бяха създадени и нови. Гарнизонът обаче остава най-големият в страната. Ето някои формирования и структури, които сега са в рамките на гарнизон Пловдив:
*68-а бригада „Специални сили” с командир бригаден генерал Явор Матеев е военно формирование, пряко подчинено на началника на отбраната, което е с постоянна степен на бойна готовност, изпълнява задачи от пълния спектър специални операции, чрез носене на постоянно бойно дежурство, включително дежурство в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО. Бригадата се смята за наследник на Парашутната дружина. Нейното начало обаче е поставено през 1964 г., когато са създадени 68-а учебно-парашутна разузнавателна база и 86-а учебно-парашутна разузнавателна база в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк. От 15 декември 2000 г. тя носи сегашното си наименование – 68-а бригада „Специални сили”.
*3-та авиационна база „Граф Игнатиево” с командир бригаден генерал Димитър Петров осигурява надеждна защита и гарантиране на въздушния суверинитет на Република България в интегрираната система за ПВО на НАТО. Авиобазата има предшественици още от 1940 г., но съвременната й история започва от 17 март 1951 г. На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Air Policing.
* 24-та авиобаза с командир бригаден генерал Димитър Иванов носи дежурство с готовност за изпълнение на специфични задачи на територията не само на гарнизона, а и на цялата страна, като авирийно-спасителни дейности, наблюдение и участие в гасене на пожари, въздушно и химическо разузнаване. Наследник е на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в нейния състав влиза 16-а Транспортна авиобаза „Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.
* 110-и логистичен полк с командир полковник Иван Маламов извършва ремонти на различни видове техника и транспорт за нуждите на формированията на Сухопътните войски. Полкът съчетава идеята за единна и пълна логистична поддръжка. Създаден е на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване, която пък е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.
*91-ви инженерен батальон с командир подполковник Петко Петков взема активно участие в много операции по подпомагане на населението при ликвидиране на последствията от бедствия и аварии. Формированието води началото си от 1 април 2000 г. Тогава бе създаден 91-ви позиционен полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.
*182-ра група за контрол на придвижването с командир майор Добрин Крълев е военно формирование на тактическо ниво. Подчинено е на 30-и щаб за контрол на придвижването за организиране, управление и координиране на транспортното осигуряване на Въоръжените сили на Република България и съюзническите сили в заповяданите възли в зоната за отговорност. Формированието е създадено през 2005 г., тъй като възникват нови предизвикателства заради участието на Българската армия в мисии зад граница. Групата изпълнява не само задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но и с въздушния транспорт.
*2-ра зона за управление и наблюдение с командир подполковник Тодор Митров осигурява непрекъсната 24-часова комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на ВВС, както и наблюдение на радиолокационното разузнаване на въздушното пространство на цялата страна. Формированието е създадено на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН.
* Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност с началник подполковник Ангел Петров има зона за отговорност, включваща по-голямата част от Южна България до Черно море. Създадена е на 1 септември 1946 г. Осигурява военните формирования с материални ресурси, извършва контрол по състоянието на храните, съоръженията и съдовете с повишена опасност, мълниезащитата и пожарната безопасност. С изградена система от военни магазини осигурява с униформено и друго вещево доволствие по-голямата част от военнослужещите от Българската армия.
*Военна болница – Пловдив, с началник полковник д-р Ангел Пеев е лечебно заведение, осигуряващо непрекъснато изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително медицинска помощ при спешни състояния. Осигурява учения, подготовки и тренировки на военните формирования. Реално болницата съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е „Многопрофилна болница за активно лечение” (МБАЛ) – Пловдив, към ВМА – София.
*Регионална служба „Военна полиция” – Пловдив, с директор полковник Румен Тодоров извършва оперативноиздирвателна дейност за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления от общ характер, разследване на престъпления и техните извършители, разкриване на причини и условия, способстващи извършването на престъпни деяния и информиране на командирите за тяхното отстраняване. Важен елемент от дейността на службата е осъществяване на охраната на съоръженията на Българската армия, които се използват съвместно с войски от армията на НАТО.
*Военен съд – Пловдив, с председател полковник Асен Шопов е част от системата за национална сигурност, от която зависи военното правораздаване. Спазването на законите, високият професионализъм, обективността и независимостта на решенията са водещи фактори в дейността на Военния съд.
*Военноокръжна прокуратура – Пловдив, с административен ръководител полковник Димо Бъчваров отговаря за законността и реда във военните формирования и структури в областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Хасково.
*Военно окръжие – Пловдив, с началник полковник Лъчезар Демирев популяризира военната професия, като организира подготовката на учениците от 9-и и 10-и клас на средните училища, свързана с отбраната на страната. Провежда дейности по набиране на военнослужещи за Българската армия и изграждане на качествен доброволен резерв.
Останали в историята
Трудно е да се изброят военните формирования, които са били дислоцирани на територията на Пловдивския гарнизон. Едни отдавна са останали в историята, като 2-ра Тракийска дивизия и 9-и пехотен полк. Други – като щабът на 2-ра армия, авиобазата в Чешнегирово, зенитно-артилерийският полк, щабът на 2-ра зенитно-ракетна бригада, свързочният полк, химическият батальон, парашутният батальон, радиотехническият батальон, артилерийският разузнавателен дивизион, строителната дивизия и строителният полк, бяха закрити в последните 20–30 г. В тях служиха достойни български офицери, сержанти и войници, дали своите сили и своята младост за изграждането и поддържането на боеспособна армия. Да припомним също, че в продължение на 4 години в Пловдив бе щабът на многонационалната бригада „Югоизточна Европа”.
