За обединяването на запасното войнство, социалните приоритети и нормативните промени
– Г-н генерал, поехте СОСЗР в края на миналата година, в какво състояние приехте организацията?
– Не мога да си позволя да Ви дам еднозначен отговор, защото по редица въпроси работихме съвместно с екипа на предишното ръководство. По други въпроси се подхождаше субективно, а по някои не се работеше въобще. Едноличните решения натрупаха голямо напрежение в част от областните организации на съюза и на 9-тия конгрес през септември 2017 г. беше избран нов председател. Недостатъчно се работеше по обединяването на запасното войнство, организационната сфера, социалната сфера, военнопатриотичната и военнородолюбивите дейности. Сериозни проблеми имаше и има в управлението на движимата и недвижимата собственост на съюза.
– Какво се промени от момента, в който приехте съюза до днес?
– След като колективният управителен орган – Централният съвет, в началото на октомври утвърди предложените от мен членове на изпълнителния орган – Управителния съвет, заместниците, главния секретар и секретаря на председателя, пролича, че у нашите колеги, членове на тези два съвета, има воля и желание за промени и извеждане на съюза от статуквото. Подобрихме отчетността на движимата и недвижимата собственост на съюза, както и събираемостта на финансовите средства от наемателите на нашите недвижими имоти. Променихме изцяло нашата организационна дейност с изваждането като първа и основна задача грижата за хората – нашите членове, както и изграждането на сайт на съюза в интернет.
– Докъде стигна идеята за обединяване на всички военнопатриотични съюзи в един?
– Нашата идея за обединяване на военнопатриотичните организации не съвпада напълно с вашия въпрос, защото през 1990–1991 г. са възстановени СЗО и СЗП в Съюз на офицери и сержанти от запаса и резерва, Съюз на ветераните от войните в България, Съюзът на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Тези четири съюза са признати от държавното ръководство след демократичните промени и с тях работим много добре. Съюзът на ветераните и Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите имат собствени закони. Проблемът е с асоциациите и конфедерациите, повечето от които са възникнали по субективни или партийни амбиции. Много от структурите след 1989 г. бяха разформировани, но нашите сънародници и колеги са живи и ние сме готови да ги приемем в съюза. Засега този процес върви добре и това ми вдъхва оптимизъм.
– Как виждате евентуалното обединение, кой ще ръководи една бъдеща мега-организация на ветерани, запасни и резервисти?
– Наскоро участвах в откриването на паметник на загиналите от гр. Раковски по време на войните на България и бях приятно изненадан, когато разбрах, че секретарят на нашата общинска организация е председател на ветераните, както и че двамата председатели и кметът на града са работили заедно и в рамките на три години са построили този паметник. Като ръководител на бъдещата обединена организация аз виждам наш колега, който ще бъде избран от делегатите на един бъдещ обединителен конгрес.
– Какво предстои пред СОСЗР, кое е онова нещо, което няма да отлагате?
– В момента се намираме в етап на подготовка на провеждането на Първия национален събор на запасното войнство. Той ще се проведе на 15 и 16 септември до Казанлък. Преди събора, в петък, на 14 септември, ще проведем военнонаучна конференция. Целта, която си поставяме с тези две мероприятия, е да изведем запасното войнство от статуквото и практически да покажем на нашите сънародници, че нашите структури са живата връзка между народа и функциониращите структури по сигурността и отбраната на страната. Важно за нас е завършването на разработването на Закона за запасното войнство, възстановяването на собствеността върху имотите, които са отнети от СЗО и СЗП с Постановление на Министерски съвет № 10/1948 г.
– Как ви подпомага Министерството на отбраната и диалогът с ръководството ползотворен ли е за вас?
– Имаме активен диалог с ръководството на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната. Особено удовлетворени останахме от разговора с министър Красимир Каракачанов по отношение на събора, промяната на Наредба Н-12, осигуряването на клубове във военните клубове и блокове – собственост на МО, а също и по Закона за запасното войнство – да бъде подкрепен и да бъде внесен в 44-тото Народно събрание.
– Какви са акцентите от приетата програма на СОСЗР за следващия четиригодишен период?
– Деветият конгрес на съюза прие с болшинство основните насоки и програмата за дейността на СОСЗР – 2017–2021 г. Основните акценти са четири: организационен, социален, военно-патриотичен и родолюбив, както и международен. В организационната дейност са заложени основно мероприятия, водещи към своевременната информираност от горе на долу и обратно, за което от април 2018 г. имаме и сайт на съюза. В социалната дейност грижата за нашите членове включва разкриване на фонд „Социални помощи“, за нашите членове, които са изпаднали в тежко състояние. Искаме промяна и актуализиране на наредбата за социалните кухни и използването на дома в „Орешак“, Троянско. В областта на военнородолюбивата дейност предвиждаме активно участие в първия национален събор на запасното войнство в Казанлък. Също така имаме активност и по поддържането, изграждането и възстановяването на паметници. В международната дейност продължаваме надграждането на постигнатото и особено с нашите непосредствени съседи.
– Какво трябва да включва стратегията за развитие на съюза?
– Разработеният проект на Стратегия за развитие на Съюза също е задача, произтичаща от приетите основни насоки и програма за дейността на СОСЗР – 2017–2021 г., но на заседание на ЦС се реши да се разработи дългосрочна 15-годишна стратегия до 2032 г. Проектът предстои да бъде приет през август, на поредното заседание на Централния съвет. Това ще бъде основният ни дългосрочен документ, който определя визията за развитието на съюза. Стратегията съдържа критичен анализ за състоянието на съюза, на базата на който анализ са формулирани стратегическите цели и дейностите за тяхното постигане. Съюзната дейност трябва да започва и да завършва с мисълта за грижата за хората. Стратегията ще се реализира на базата на изготвените програми и планове.
Служба в запаса
Преходът от действителна военна служба към тази в запаса се осъществява нормално, когато военнослужещият се чувства удовлетворен от прослуженото време в армията, смята генерал Стойков.
При нас не за всички обаче се получава този плавен преход. Повечето колеги напускат армията обидени, защото в много случаи не им се осигурява възможността да получават длъжност и звание в съответствие с тяхното образование, смята висшият офицер.
По думите му е важно армията да се реформира, а не да се съкращава. Службата на много колеги преминава при постоянно напрежение. Запасното войнство в България няма този авторитет, който го имат нашите партньори от НАТО и ЕС, казва още генералът.
