Димитър Илиев
България се превърна за няколко дни в страна, в която за отстрел нарочват полицаи, данъчни и прокурори. А това е символ единствено на слаба държава, нещо, подобно на Италия от 80-те и 90-те години, когато мишена на мафията бяха разследващи съдии като убития през 1992 г. Джовани Фалконе. Вероятно у нас ситуацията се повтаря повече откъм пародийната страна. Докато в Италия присъдите се раздават от босовете на мафията, то у нас организатор е почти невръстният син на страховития Йоско Йосифов – Костинбродския, който уговаря детайлите на вендетата в невзрачно кафене в столичния жк „Надежда“. По-важното всъщност е, че отмъщението е чисто по детски провокирана реакция срещу хората, които с всички сили разследваха и изправиха баща му на съд. Убийството им няма да промени ситуацията, нито ще донесе справедливост или промяна. Прилича, сякаш е фикция на обезправено дете, лишено от баща си заради системата.
Да, ама не. Защото нито Йоско е обикновен бандит, а най-големият главорез в държавата нито синът му Иван е 10- или 15-годишно момче, тръгнало на бунт. 19-годишният Иван е наследник на баща си в мафиотския бизнес. Лишен от скрупули, невъзпитан в морални или етични категории. Научен от фамилията си как се поръчва смърт, как се бяга от правосъдието, как се плаща за отстраняване на конкурент – било сред държавни служители, било сред дилърите на дрога.
Историята вероятно прилича на култовата черна екшън пародия „Списък за убиване“ от 2011 г. на Мин Колинс с Куба Гудинг-младши в ролята на убиеца Джонас Арбър. Мъж среща наемен убиец, който иска да му се отблагодари. Кара го да напише 5 имена на хора, които мрази. Малкият детайл е, че е наемен убиец и започва да убива един след друг хората от списъка. Прилича на игра, но смъртта е истинска. Култовата фраза от филма е „Гневът не убива, когато се излива на друго място – безопасно като бял лист…“ Не и в този случай.
Директната връзка с филма не са само 5-те мишени на убиеца Джонас Арбър, колкото са и на Иван Йосифов. Всички мишени на сина на Йоско Костинбродския са прокурори и висши полицаи – двамата прокурори Емил Галипонов и Георги Мойсеев, шефът на сектор „Убийства“ в ГД „Национална полиция“ Михаил Наумов, Алексей Василев и Даниела Димитрова от СДВР, стана ясно при задържането на групата преди 2 седмици.
Част от поръчката идвала от смятания като садист №1 на мафията Стефан Гевгелийски – Боксьора. Той е бивш лейтенант от бандата на Стефан Бонев – Сако, която преди 10-ина години бе превзела наркопазара в 
София. Гевгелийски, известен още и като Касапина, влиза зад решетките след спецоперацията на МВР с името „Чук” през 2012 г. Тя е срещу наркодилъри, които малтретирали конкурентите си с чукове и мачете. Две години по-късно Гевгелийски, който контролира столичния кв. „Дружба”, е арестуван като тартор на банда, която биела и рекетирала проститутки в квартала. Криминалното досие на бандита включва още присъда за рекет през 2009 г., според разследването той бил особено безмилостен към жертвите си, като ги изтезавал, биел и режел с мачете. Затова получил прозвището Касапина от „Дружба” 12 души от бандата за мокри поръчки начело с Боксьора е арестувана през май 2017 г. На практика бандитите са управлявани от затвора, защото Стефан Гевгелийски – Боксьора, лежи там с присъда от година и половина, получена като наркопласьор от групата на Сако. През 2017 г. бандата е уличена в разпространение на наркотици, извършване на тежки криминални престъпления, включително и убийства и грабежи. Боксьора е напът да излезе от килията, докато чака друга присъда като част от бандата на Сако. На първа инстанция Гевгелийски получи 5 г. затвор.
Тогава става ясно, че бандата стои зад убийствата на надзирателя от Софийския затвор Яни Янев в столичния кв. „Красна поляна“ и на известния столичен хирург проф. Стефан Станчев, който е шеф на Клиниката по ортопедия и травматология към столичната болница „Св. Анна”. Той е пребит с метални боксове на 5 април 2016 г. и по-късно умира. Причината е, че хирургът направил неуспешна операция на приятел на мафиотите.
Следващата жертва е началникът на смяна в Софийския затвор Янко Янев. През декември 2016 г. 4-ма от бандата го пребиват, след като слиза от таксито на баща си в столичния кв. „Красна поляна”. Заповед за наказателната акция издал Гевгелийски. Той поискал отмъщение за Янев, тъй като пречел на затворника в търговията му с дрога зад решетките. Не му давал и да ползва мобилен телефон в килията.
В същото време шефът на отдел „Криминална полиция“ в ГДНП Илко Илиев твърди, че колегите му са пресекли други 3 убийства на надзиратели, които били неудобни на Гевгелийски. Най-често босът на групата
давал поръчки на жена си при свиждания в затвора или по телефона. Тя действала като посредник и подробно обяснявала на хората му какво е разпоредил мъжът й, твърди обвинението. Гевгелийски обичал да пише заповеднически есемеси от килията. Сред другите жертви е и наркопласьор, който през 2016 г. отказал да продава дрога в столичния кв. „Дружба” и попаднал на мушката на бандата. Той е бил нарязан с мачете за назидание на 6 август 2016 г.
Разследването от 2016–2017 г. показва, че сред активните членове на бандата е и Иван Йосифов, синът на Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродския, който се укрива от правосъдието вече четвърта година. През 2016 г. босът от с. Безден получи 17 г. затвор задочно. Според разследващите синът му Иван имал разбойнически функции в групата. Освен него в бандата влизали и Георги Гълъбов, Христо Ангелов, Борис Кирилов, Георги Георгиев, Владимир Миланов.
Независимо от усилията на правораздавателните органи бандата продължава дейността си и през 2018 г. Този път мишени на бандата са хора, които през годините са разследвали мафиотите. На мушката са прокурорите от специализираната прокуратура, които работят по бандата на Сако и на Йоско Йосифов. Шефът на отдел „Убийства“ Михаил Наумов пък е човекът, който разкри, че Йоско Костинбродския се крие в Гърция и организира акция по залавянето му и довеждането му в България през 2013 г. Не е ясно дали всичко щеше да приключи благополучно, ако Даниела Димитрова от СДВР не се е усетила, че е следена
Така или иначе, опазването на държавните мъже от Йосковците трябва да е истинският приоритет на една държава, която претендира, че се е справила с криминалната престъпност и в която мафията и бандите за мокри поръчки нямат почва. Но това едва ли е така. Съществуването на подобни банди е натиск върху белия бизнес, а в подобна среда виреят рекет, побои и нелоялни конкурентни практики – все неща, които карат експертите да ни нареждат в долните части на всякакви изследвания за наличие на демокрация и свободна пазарна икономика.
Но това, че мишени са държавни мъже, наистина трябва да удари звънеца пред правораздавателните органи – една държава е такава, когато може да защити най-вече държавните служители, които осигуряват целостта й и съществуването въобще. Защото, когато главите на държавните мъже се търгуват срещу 10 кила хероин, независимо дали струва 450 000 лв., или повече, заприличваме повече на бананова република.
