Народният театър остави зрителите си в очакване – само повдигна завесата пред бъдещата си премиера през есента на 40 г. очакваната нова постановка на Йордан-Радиковия шедьовър „Опит за летене“. Защото във второто издание на „Театър пред театъра“ само видяхме част от спектакъла, но не и неговата финална сцена. И само бяхме въведени в тайнството на театралния полет и случването на един спектакъл. Защото в т.нар. хепънинг с участието на режисьора Стоян Радев се разигра репетицията на спектакъла, който ще ни спомни героите Радичкови в съдбовния им опит да полетят поне веднъж в скромния си и дори мизерен живот…
В преследване на скитащия балон почти всички герои се изпълняват от звезди – от Георги Мамалев, Марин Янев и Валентин Танев до Христо Петков, Йосиф Шамли, Деян и Дарин Ангелови, Валери Йорданов, Зафир Раджаб, Павлин Петрунов и Благовест Благоев. Незабравими образи създават и Мария Каварджикова, и Николай Урумов.
А всичко в тази смешно-драматична история започва с появата на един скитащ балон, откъснал се от фронтовете на Втората световна война, който изневиделица се появява над Аврамови махали… И се започва едно преследване от селяните, които са толкова колоритни, че в един момент сякаш всички ставаме от този изоставен Северозападен район на България, откъдето са селяните – преследвачи на Радичков. И приказката им разбираме, и логиката в порива им да сбъднат поне веднъж мечтата си и се отлепят от живота си, в който нищо не се случва. А той, този живот, вече е разделен, белязан, на „преди“ и „след“ появата на балона… Затова, как да забравим Даскал Киро, Хаджи Аврам, Петлето, Илийко, Матей Нищото, Аврам Совалката, Игото, Павел, Петър, Аврамовица, Аврамчето или Бабина Душица. Щастлив е Георги Мамалев, че след 1979-а за втори път в актьорстването си играе в постановка по класическата Радичкова пиеса, макар и в друга роля.
Музиката, създадена от Теодосий Спасов, не е само фон, вплетен в спектакъла, а „самостоятелен играч“ на сцената. Музикантите от състава му я изсвириха наживо пред зрителите на това последно представление на театъра, буквално под летните звезди на София.
ххх
Така завърши и сезонът на Народния театър, с близо 600 представления и 120 хиляди зрители. Новият започва на 11 септември с премиерата „Един безумен ден“ по Бомарше. Директорът на първата ни сцена Мариус Донкин сбъдва една по една мечтите си, т.е. програмата, с която седна на горещия стол. За вече второто издание на „Театър пред театъра“, с което завършва сезонът, нямаше билети, а общо 9000 зрители видяха представленията. Догодина директорът обеща да покани на тази сцена и най-добрия спектакъл на извънстолична трупа. С 10 премиери този сезон на трите си сцени трупата получи 25 номинации и общо 10 награди „Икар“ и „Аскеер“. След 25 г. отсъствие от сцената на театъра актрисата Мария Стефанова се върна триумфално в „Три високи жени“ и грабна „Аскеер“ за водеща женска роля… Този сезон се създаде и Фондация „Основа-та“ и Асоциацията на балканските национални театри. Защо всички национални театри в държавите около нас имат, а ние нямаме театрален фестивал, беше казал Мариус Донкин, когато поемаше директорството. А наесен световноизвестният режисьор Робърт Уилсън ще постави свой спектакъл, за който кастингът е вече направен. Народният театър ще се включи с 3 спектакъла и в изданието на „Аполония“ в Созопол и в Античния театър в Пловдив през септември.
