Смразяващи кръвта истории на български класици излизат в сборник под това име на издателство „Милениум”. Сред историите на майсторите на жанра Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов има такива, които излизат за пръв път. Ужас и безумие, изчадия, изпълзели от митовете и фолклора или от дълбините на патологично съзнание… Дяволи и върколаци, вампири и вещици, самодиви, обсебени от духове и психично болни предизвикват най-дълбоките ни страхове и провокират фантазията ни. Този тип забавление свързваме и с хитовите филми и сериали за паранормалното като „Досиетата Х“.
Сред 28-те разказа са най-добрите образци на българския диаболизъм. А авторите са от малкото ни писатели, които в първата половина на ХХ в. оставят отпечатък в модернистичното литературно течение. Разказите им звучат изключително актуално и днес. Те са огледало на най-тъмните кътчета на човешката душа, но и лакмус за психологичните терзания на модерния човек. Естетическата платформа на диаболизма в световната литература черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия тя добива гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. А в много от историите е залегнало исконно българското, от фолклора и митологията ни, което свързваме с приспивните приказки на нашите баби. Тези творби не се изучават в училище и диаболизмът е малко познат на широката публиката, а те са незаслужено в забрава.
