На срещата в Хелзинки между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин всъщност бе даден старт на предизборната надпревара за изборите в САЩ през есента за Конгреса и за една трета от Сената. Уволнени от президента чиновници го обвиниха в държавна измяна. И успехът на срещата беше засенчен и в медиите в САЩ, но и в Европа. А голяма част от политиците като Меркел, Туск, Мей и на президентските избори твърдо подкрепяха Хилъри Клинтън и се обявиха директно срещу Тръмп. Той помни, че някои от тях бяха заявили по негов адрес „повръща ми се“ и че е престъпник…
Затова да не се учудваме на поведението на Тръмп към някои европейски лидери и на срещата на върха на НАТО, и при двустранните им срещи. Заради неправилните анализи на техните щабове и прибързаните им действия, резултат от непознаването на американската действителност. А Тръмп ще остане първият американски президент, който не общува с американските медии, а директно с американския народ – чрез „Туитър”. А в коментарите се вижда колко много хора го подкрепят, но и разломът на американското общество. Но той е най-влиятелният политик в САЩ и никой друг не е близо до неговия рейтинг.
Още по-важни са
посланията за Европа и нейната сигурност
след срещата на върха на Алианса и тази между Тръмп и Путин. Американският президент имаше стратегия и я изпълни в пълен мащаб. Срещата на НАТО беше използвана от него като трамплин за тази в Хелзинки. Първо, с категоричната заявка, че членовете от НАТО трябва да повишат разходите за отбрана на 2% от БВП, с похвалата към страните членки, които са го достигнали, и нахокването на онези, които не са, но той заяви като неотменимо намерението си това да стане с крайна дата 2019 г.
И не бива да имаме илюзии, американската политика ще настоява това да се случи.
Това беше пълна демонстрация на несравнимата тежест на САЩ в НАТО и всички се съгласиха с него, каквито и да бяха предварителните им резки реакции на резките му думи. Така срещата на Алианса завърши с консенсус. Няма съмнение, че по тази линия в американската политика има абсолютно съгласие, независимо че по други позиции Тръмп е критикуван от Конгреса и от Сената. И това ще е векторът на политиката на САЩ спрямо съюзниците от НАТО.
И така, вече на срещата в Хелзинки, Тръмп ясно показа на руския президент, че ако иска „да си говори с НАТО“, трябва да говори с него, защото в Алианса се случва, каквото той каже… И че Америка е водещата сила в пакта, а САЩ са го конструирали и без тях този съюз не се нарича НАТО.
А от гледна точка на европейската политика и сигурност на срещата на върха на Алианса беше направено нещо, което никой преди не го беше правил. На масата беше поставено едно чисто търговско споразумение за енергийна сделка във връзка със „Северен поток-2“ като елемент от срещата на Алианса. Въпреки че НАТО не разглежда търговски договори. Това не е предмет в дейността нито на политическия, нито на военния му комитет. Но Тръмп не скри, че това кореспондира с политиката на САЩ да доставят на Европа втечнен газ.
Така в Хелзинки американският президент вече ясно и категорично заяви пред руския, че са водени преговори за „Северен поток-2“. И именно от Путин беше консенсусно заявено: Защо пък да не обединим усилията си, след като САЩ и Русия ще са най-големите износители на газ и петрол в следващите няколко години. Всъщност Тръмп заяви, че те ще си поделят европейския енергиен пазар и срещна разбиране.
А къде е Европа в този картел…
Двамата президенти се разбраха и най-вероятно в бъдеще негласно ще направят картелно споразумение за общо регулиране на цените на газ в Европа. В това време част от американските медии погледнаха на срещата в Хелзинки едва ли не като на шоу… И загубиха фокуса върху случилото се, замъглен от приказки за компромати, с които Москва държала американския президент. Така американската страна ясно демонстрира както, че НАТО се представлява от САЩ, така и че ролята им на енергийния пазар в Европа е водеща (делът на САЩ на европейския газов пазар е под 1% – бел. ред.).
Всъщност срещата Тръмп–Путин беше ползотворна спрямо обявените предварително цели. Беше ясно, че двете страни нямат илюзии за отношенията си, които са на най-ниската точка, по-ниска, отколкото по времето на Студената война, когато се сключваха споразумения и договори, които регулираха световната стратегическа сигурност. А след Студената война, особено след 2006 г. насам, сме свидетели как тези договори се денонсират едностранно: от САЩ – този за противоракетната отбрана, от Русия – за обикновените въоръжения в Европа и за оръжейния плутоний. Провеждат се формално и срещи на Съвета Русия–НАТО, но реално това е неработещ механизъм, а той беше много важен за европейската сигурност. Експулсирането на 20 руски дипломати, акредитирани в централата на НАТО в Брюксел, и недаването на възможност на други 20 да ги заместят също прекъсва диалога с Русия.
В Хелзинки не се очакваше подписване на споразумение или договор, но срещата е начало на ползотворен диалог между държави, отговорни за световната сигурност. Беше препотвърдено желанието им да се сформира отново стратегическа група за подготвяне на нова фаза на договора за стратегическите настъпателни оръжия, който изтича след 2 г., докогато трябва да се изготви ново споразумение. Да не забравяме общото разбиране, че договорът за ракетите с малък и среден обсег на действие трябва да се продължи, което е важно за сигурността на Европа и на света, както и ангажиментът за неразпространение на ядреното оръжие. А неподписването на договора за среден и малък обсег означава автоматично денонсиране и на договора за неразпространение на ракетните технологии. Абсолютно ново е
предложението за сътрудничество в киберсигурността
а особено важно е разбирането за общи действия по Сирия. И само седмица след срещата в Хелзинки т.нар. „бели каски” се изтеглиха от страната с установен коридор в Израел. Тръмп заяви няколко важни неща по повод Сирия и с Путин се съгласиха, че трябва да започне процес по връщането на бежанците, което косвено гарантира и сигурността на Европа. А най-голямата тежест на бежанския поток носи тя, този процес преобърна политическата й карта, а Европа не се оказа способна да го реши.Но президентите Путин и Тръмп заявиха, че именно те ще го решат.
Друга точка на разбиране беше заявена с благодарността на американския президент към руския, че интересът на Израел в Сирия е бил защитен. И на трето място, двамата президенти заявиха, че на тактическо ниво на бойното поле в Сирия и на ниво министерства на отбраната Вашингтон и Москва добре си взаимодействат. Това беше и препратката към едни протоколи, подписани в началото на 2016 г. за взаимодействие за недопускане на инциденти, което означава, че те са валидни и са препотвърдени.
Имаше и едно мълчаливо съгласие, нерепликирано от Путин заявление на Тръмп, че не бива да се допуска под формата на борба с „Ислямска държава” Иран да разшири влиянието си в Сирия и да остане трайно в региона.
Може да се очаква
нова рамка на договора за стратегическите настъпателни оръжия
Старият договор е сключен между Съветския съюз и САЩ. Вероятно в новия ще бъдат включени и другите ядрени държави – Франция и Великобритания, Китай, а най-вероятно и държавите, които притежават неофициално ядрен арсенал, и така те да излязат на светло и да бъдат поставени под контрол. И затова е важен диалогът между Вашингтон и Москва. В този договор има огромен пропуск, защото сега двете държави носят отговорност само за собствените си ракети. А в големи региони има липса на сигурност и контрол: в Тихоокеанския заради Северна Корея, заради ядрените програми на Иран и на Израел, на Пакистан и на Индия, а не са под механизми за контрол и ядрените арсенали на Париж и на Лондон в момент на нова архитектура на сигурността на ЕС с излизането на Великобритания от Съюза. Така дори само този договор се проектира силно върху европейската сигурност. Даже поканата за посещение на Вашингтон към президента Путин е категорично послание, че диалогът е нужен и че Хелзинки дава възможност за нови разговори и формати на сътрудничество. Въпреки че изборите в САЩ през есента ще са финален акорд на надпреварата между американски президент и влиянието на т. нар. „дълбока държава“, започнатият диалог между двете мощни държави и пълното им разбиране, че той е закъснял, но необходим и трябва да се ускори, дава шанс за такъв и след изборите.
