За достойната си 33-годишна офицерска служба той получава награди – от името на министъра на отбраната, началника на отбраната и началника на Централното военно окръжие. Колегите на подполковник Колев от военните окръжия го изненадват с модерна телескопична въдица, за да се отдаде с още по-голяма страст на риболова.
Развълнуван от присъствието и вниманието на много колеги и близки, подполковникът се връща накратко към лейтенантските си години. Не забравя да спомене първия си командир на рота капитан Христос Сталев. Подчертава, че като офицер е срещнал изключителни професионалисти, хора с голям опит, с които се е работело лесно, защото е имало ред. И въпреки че службата е била тежка, но затова пък продължителна, благодарение на тези хора той е успял да придобие необходимия опит и да развие своята кариера. Благодари на тези, които са дошли на тържеството, и задочно – на отсъстващите. Не пропуска да отбележи и умелото ръководство на Централното военно окръжие.
Но… стана въпрос за любовта на подполковник Колев. И ако към жена му Виолета тя не е била от пръв поглед, но за сметка на това – за цял живот, не така е възникнала любовта му към танковете. Баща му Кольо Славов е бил танкист, живеели са близо до района на полка в Чирпан и от малък е слушал грохота на машините, тръгващи или връщащи се от занятия и учения. Земята се е тресяла, когато са минавали с мощен рев. И не е отделял поглед от тях. Влюбил се е в танковете от пръв поглед, та и досега. Завършил е СОУ „Васил Левски” в родния си град и пред Мандатната комисия във военното училище във Велико Търново не се е колебал и е поискал категорично да бъде танкист – строеви профил.
От 1 юни 2008 до 25 февруари 2010 г. е заместник-началник на полеви учебен полигон „Корен”, а след това – до 2 април 2012 г., подполковник Колев е командир на този полигон. След тази дата преминава в системата на военните окръжия. Заема длъжността началник на областен военен отдел – I степен, във Военно окръжие – Стара Загора. От 1 юли 2015 г. до песионирането си е началник на Военно окръжие – II степен, Хасково. Такъв е накратко пътят на подполковника в армията. Доволен е от развитието си, равносметката му е – 27 г. служба в строя и 6 г. във военните окръжия. Не съм стигнал върхове на кариерата, но може би и аз съм предпочел да е така, да запазя семейното огнище. А офицерът трябва да рискува донякъде семейния уют, за да може да достигне върхове в кариерата, най-вероятно жена ми не е на това мнение. Аз съм си повече работохолик и от голямо значение са ми били хората, с които работя, за да си изпълняваме задълженията, разсъждава подполковник Колев.
С какво ще запомни службата си на полигон „Корен”? Отговаря – с големите учения, не толкова големи като мащаб, а като осигуряване. „Корен”, продължава той, е полигон, на който трябва голямо осигуряване, за да се проведат нормални стрелби. Службата е трудна на тези, които служат на полигона. Колкото по-малко средства има, толкова по-трудно е осигуряването.
Може ли да се каже, че във Военното окръжие му е било по-леко? Обяснява, че спецификата е била по-различна. На полигона е имало повече осигуряване, а в окръжието – повече организация, команди, връчване на повиквателни, административна работа… А танковете? Любовта към тях е за цял живот. Започнал е службата си на Т-55 и е продължил на Т-72. Признава, че като е служил на „Корен”, не се е стърпял и е покарал малко Т-72. Какво да се прави – тръпка. И сега е готов да направи това.
Какво мисли жена му Виолета за него? Беше много настоятелен при първата ни случайна среща, а аз даже не си казах и името. След една година се оказахме в един и същи клас в гимназията в Чирпан. След това аз учих в Бургас за химик-инженер, а той беше във Велико Търново. Още си пазим писмата между нас, споделя Виолета. Оженили са се веднага, след като са завършили.
