Хърватите казват, че президентът им Колинда Грабар-Китарович е майстор да върви по ръба между националния кич и здравия патриотизъм, между сериозната политика и популизма
Лука Модрич, капитанът на хърватския национален отбор по футбол, бе провъзгласен за най-добър футболист на завършилия неотдавна световен шампионат в Русия. И напълно заслужено. Но това не бе достатъчно той да стане и най-популярният хърватин в света. Неговата футболна слава бе засенчена от една негова съгражданка – президентът на страната Колинда Грабар-Китарович. Въпреки че тя е политик, а той е футболен артист, въпреки че сцената беше „неговата”, а не нейната – футболният терен, въпреки че той е мъж, а футболът, извинете, е мъжка игра. Въпреки всичко това светът след Русия говори повече за Колинда, отколкото за Лука. Парадокс, ама красив.
Ето, минава толкова време от финалната вечер в Москва, когато на „Лужники” хърватската президентка се радваше като дете на второто място на своите сънародници, хърватските футболисти. В компанията на нейни колеги – видни европейски и световни политици като Емануел Макрон и Владимир Путин, които участваха в закриването на шампионата, Колинда Грабар–Китарович обра овациите на публиката на стадиона и по цял свят заради нескритата емоция, с която поздрави всички – и победители, и победени. И когато над Москва заваля проливен дъжд и само бодигардовете на Путин сложиха чадър над главата му, тя не даваше пет пари нито за скъпата си прическа, нито за дрехите си, които станаха вир-вода. С еднаква енергичност прегръщаше и френския президент Макрон, и френското футболно дете чудо Килиян Мбапе, 22-мата свои сънародници със сребърния медал на гърдите, както и треньора, и целия му екип. Голяма вечер беше, голяма радост, която продължи и в Загреб след два дни, когато Колинда бе заедно с футболистите на открития автобус по време на посрещането им в родината. И през цялото време тя не свали от гърба си шахматната червено-бяла фланелка на футболистите от националния отбор, даже, казват, че е подарявала такива при всички срещи по време и след Мондиала на политиците, с които се вижда, само че с написано името на всеки от тях отзад на гърба. На Путин, на папата, на този, на онзи…
Впрочем Колинда Грабар-Китарович беше през цялото време в Москва заедно със своите футболисти. И така организирала програмата си, че хем да изпълнява задълженията си на държавен глава, на главнокомандващ на ВС на страната и на главен координатор на външната политика на Хърватия, каквито конституцията й възлага, и заедно с това, да пътува всеки път до Москва. При това – не в бизнес класа, не със собствен правителствен самолет, а с икономична класа, като сама си е плащала билетите
И след всеки мач, при това – успешен на хърватските футболисти чак до финала, Колинда е намирала за нужно да слиза при тях в съблекалнята, за да ги поздрави. Нестандартен ход…
Самата тя впоследствие обясни защо го е правила и от думите й става ясно, че просто не е виждала друга възможност да се срещне непосредствено с момчетата лице в лице и да ги ободри и похвали, каквито думи те заслужиха през целия шампионат. Та и затова присъствието й и поведението й по време на награждаването на футболистите след финалния мач изглеждаше естествено и закономерно, още повече че нейните Модричи, Субашичи, Перишичи и другите с класирането си на второто място в света достигнаха върха на спортната си кариера.
Е, намериха се и хора, които видяха в нейните изяви по време на световния шампионат прекалена доза популизъм, която надхвърля нормалната дипломатичност. Доста хора в самата Хърватия не бяха във възторг от нейните „изпълнения”, приемайки емоционалните й изблици с чувство на срам. Не трябвало да става за смях, потвърждавайки всички клишета на европейците, например за „провинциалните и примитивни балканци“.
От друга страна пък, същите тези хървати казват, че Колинда е майстор в това, да върви по ръба между националния кич и здравия патриотизъм, между сериозната политика и популизма. Тя не крие, че се радва, когато я определят като „народен президент” и често ползва тази позиция, за да критикува работата на правителството заради опитите му да се самоизолира от избирателите.
А Колинда Грабар-Китарович не е случаен човек в политиката и дипломацията, въпреки че и досега някои продължават да се учудват как успя на президентските избори преди 3 г. да спечели срещу популярния социалдемократ Иво Йосипович. Тя има зад гърба си достатъчно устойчива кариера, „въртяла се е“ в централата на ЕС, била е министър по европейските въпроси в хърватското правителство, заместник-генерален секретар на НАТО, посланик на Хърватия в САЩ. Политолог е, с богата езикова подготовка – говори английски, испански, немски и ползва още три чужди езика.
Но все пак тя не е само един зрял, умен и интелигентен президент на държава – членка на НАТО и на ЕС, а преди всичко човек. Който познава Колинда отблизо, твърди, че тя се показва на своите съграждани като един от тях: ще се повози на обществения транспорт на път за работа и обратно, ще си купи плодове и зеленчуци от кварталния пазар, ще обядва в някакъв стол – работнически или студентски, беседвайки с хората наоколо.
Сега, когато популярността й като футболен фен нарасна неимоверно, в почти всеки сайт могат да се видят снимки тъкмо от подобни места. Тя стана нещо като „майка на нацията”. И какво, че ползва футболната еуфория за своите си лични политически сметки. Кой не го прави, е, не толкова емоционално и с толкова прегръдки, които тя раздаде в Москва… Случайно или не, през следващата година в Хърватия ще има президентски избори. Колинда все още не е казала дали ще се кандидатира за втори мандат, на какъвто има право, но никак не изключено това да стане. Досегашната й практика показва, че енергичната красива дама има амбицията да се превърне в трети център на властта
в страната, независим от правителството и от парламента. За това, казват в Загреб, нито една акция не й се струва прекалено странна, нито едно публично действие не е прекалено. Ето, когато почина преди дни хърватската естрадна икона Оливер Драгоевич, президентката бе една от първите, която реагира със съболезнователна телеграма до семейството му. Кончината на Оливер тя определи като загуба, с която всяко хърватско семейство губи по един свой член.
Впрочем за семейството на президентката се знае много малко. Колкото тя е открита за ефектни външни прояви, като тези в Русия, толкова е старателна при опазването на семейството си от прекаленото външно любопитство – на журналисти, политически противници, от когото и да било. Дори и днес, толкова време след края на световното първенство, един от въпросите, които продължават да се задават, е: тази Колинда има ли съпруг и ако има, къде е той, къде гледа… Естествено, че има съпруг, щом като след своето име, разделена с тире е поставила фамилията на съпруга си Китарович. Яков Китарович заедно с двете им деца – Лука и Катерина, бяха заедно с майка си на финала в Москва, даже цялото семейство се срещнало и разговаряло за няколко минути с Владимир Путин, изобщо, човекът Яков си е около съпругата, но отдавна си е дал сметка и е приел позицията на мъж, който подкрепя жена си в нейната успешна политическа кариера. Дъщеря им Катерина е талантлива фигуристка, но се намират хора, които приемат успехите й като заслуга повече на позицията на майката Колинда, отколкото на подготовката и таланта на детето.
Иначе Колинда като повечето хървати си пада и малко националистка. Тя настоява за повече права на хърватите в Босна и Херцеговина, за окончателно изясняване на истината около концентрационния лагер „Ясеновац”, въпреки че за него са изписани томове хартия. Не се уплаши в парламента на Косово да заяви, че хърватите и албанците са братя по оръжие, което пък разгневи Белград, откъдето обвиниха Колинда, че размахва братството с албанците само защото и те, и хърватите са се борили с оръжие в ръка срещу сърбите. И т. н…
Все пак, ако попитате кой в момента е най-популярният хърватин по света, повечето отговори ще сочат – президентката Колинда Грабар-Китарович.
