На война не само се убива, нито само се стреля, на война се проявяват и благородство, и човещина
Атанас Илев e председател на Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство. Роден е на 6 август 1923 г. в Стара Загора. Детството и юношеските му години преминават в Казанлък. 16-годишен постъпва в Морското училище. По-късно, като един от първенците по успех, е определен за подготовка във Военното училище в София. През 1944 г. випускът е произведен по-рано поради бушуващата война. Изпратен е на миночистача „Искър“, а по-късно на „Кирил Попов“, на който става командир. Като такъв участва в бойното тралене на р. Дунав, за което е награден с българския орден „За храброст“ и съветския „Красная звезда“. След края на почистването е преведен във Варна в отряда торпедоносци, откъдето се уволнява.
– Г-н Илев, Вие сте ветеран от Втората световна война, какво е отношението на държавата и обществото към вас, ветераните, достатъчно ли ви уважават?
– Първо, бих искал да благодаря за възможността да говоря пред читателската аудитория на в. „Българска армия“. Благодаря и за интереса към нашето 15-о юбилейно национално отчетно-изборно събрание. Това не е протоколно събитие. Искаме да се съберем, да си кажем и хубави, и критични думи, за да продължим напред. Уважението има към съвсем малко останалите вече герои от Втората световна война, почти всички сме надхвърлили 90 г. Винаги може да разказваме за тези кървави битки, които, дай Боже, никога да не се повтарят. Ние като ветерани, като сторонници за нашата свобода в обществото срещаме уважение.
– Какви проблеми най-често срещате?
– Най-често са свързани със социалното подпомагане. Много от т. нар. привилегии за нас са далеч под стандарта на живот и далеч от привилегиите, които се предоставят на ветерани от другите държави. А те наравно с нас са участвали във Втората световна война. Но това е държавен проблем, ние сега гледаме основно да сме живи и здрави?
– Кое е най-важното в живота Ви днес?
– Най-важното е да вдъхнем на новото поколение необходимия патриотизъм, защото това са нашите наследници, това е бъдещето на България.
– Предстои Ви юбилей – ставате на 95 г., от какво имате нужда най-много и кое е онова нещо, без което не можете?
– Най-много се нуждаем от хора, които да приемат нашите идеи, да започнат да ни разбират, да се върне тази хубава традиция на отношенията между общество, църква, училище и казарма. Тези неща някога крепяха духа на българския народ, а днес са разпокъсани и всеки води в различни посоки. Няма го общото дело и заради това страдаме и виждате в каква не много приятна ситуация е нашата държава.
– Кой е най-яркият Ви спомен от войната?
– Най-яркият спомен от войната ми е тогава, когато спасих девет съветски моряци. На война не само се убива, нито само се стреля, на война се проявяват и благородство, и човещина. Тогава когато помолиха от пристанищната служба да помогнем на един горящ съветски катер в румънското пристанище Турну Мъгуреле, ние с кораба се приближихме и направихме всичко, за да ги спасим. Те горяха, не можеха да се хвърлят във водата, защото беше много студена. Със саможертвата на моряците, с овлажнени одеяла ние се хвърлихме на техния катер, завихме ги и така ги угасихме. Прехвърлихме ги на нашия кораб и само след пет минути техният катер експлодира. Няма по-голям, по-щастлив, по-вълнуващ миг от това, да видиш просълзените очи на девет души, които щяха да загинат.
– Какво е за Вас войната и как се отнасяте към съвременните заплахи?
– Войната е една нежелана необходимост от миналото, с която можеха да се решат най-вече националните проблеми, които са застъпени и лежат върху корпоративните интереси. Войната някога беше начин българите да се борим за национална кауза, не сме се делили. Ние искахме обединение на нашето отечество, докато Великите сили, които започнаха войната, търсеха повече тяхното истинско самочувствие по отношение на държавното господство.
– Откъде черпите сили да ръководите този съюз?
– От Бог най-напред и след това и от всичко, което нашият род притежава у себе си – да обичаш родината, да бъдеш честен и да търсиш не само собствена изгода, но и всичко онова, което е необходимо най-напред за семейството, а чрез него – за общината и държавата.
– Как работите с останалите официални военно-патриотични съюзи и организации?
– Много добре. Засега с тези, които са признати от Министерството на отбраната – Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, както и Съюз „Атлантик“ и Асоциацията на летците, работим прекрасно. Може да имаме някакви различия, но това е по-скоро разнообразие във вижданията, някои въпроси ги тълкуваме различно, но, така или иначе, националната цел, борбата, която ние водим – да върнем старите традиции в съвременна България и във войската, ни обединява. Заради това винаги сме заедно, слушаме се, уважаваме се, миналото си е минало. Ние сме християни, има една приказка, че, след като човек се разкае, трябва да му се прости и той да прощава. Чрез това ние вървим напред.
– Какви са целите, които си поставете като военнородолюбива организация?
– Нашата основна цел е първо да продължи да блести съюзът. И сега в момента имаме около 40–50% членове – деца и близки на наши бивши командири и пълководци, които едва сега идват при нас, като научават онова, което по едни или други причини не са могли да чуят и да научат, че ние сме уважавали дядото, бащата, близкия, защото той е оставил една незабравима и неизличима следа в нашия живот. Биологията си е биология – нас след известно време няма да ни има, но поне споменът, който ние оставяме, те и Вие трябва да го съхраните, за да я има България!
– Благодаря Ви за това интервю!
– Желая Ви всичко най-хубаво и искам да Ви уверя, че ние винаги сме отворени към военния вестник и към военната аудитория, която е и ваша читателска аудитория!
Активност в обществения живот в запаса
В гражданския си път Атанас Илев работи на няколко места, но след 1955 г. започва като помощник капитан на българските търговски кораби. Отначало като 4-ти помощник, но постепенно става и капитан на кораб – капитан далечно плаване. И така до пенсионирането си през 1985 г. той има 22 капитански години.
След началото на демократичните промени кап. Илев се включва активно в обществения живот. Той е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, както отначало се казваше този съюз.
След възстановяването на Съюза на офицерите от запаса и създаването в него на Клуб „Военни моряци“ в София той става член и активно участва в неговия живот. Същото стана и след създаване в София на секция на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище през 2001 г. – кап. Илев е редовен член и на тази организация.
