Случайна среща на фронта през 1917-а на бъдещия старозагорски художник предопределя бъдещето му. Деветнайсетгодишният младеж е изпратен да се сражава за защита на Отечеството. Край Дойран сред ужасите на войната Марио Жеков попада в плен. Случайността го изправя пред френски офицер, който оценява дарбата му и го съветва да учи живопис във Франция. Това подкрепя младия мъж по мечтания му от детството път в изкуството, по който дотогава е наставник вуйчо му, художникът Васил Маринов. Марио Жеков е сред най-големите ни таланти в живописта на морския пейзаж. Името му става по-известно в чужбина – пътят на художника към столицата на изкуството Париж минава за година в Държавното художествено-индустриално училище в София (днешната Национална художествена академия). През 1921-а заминава за Цариград, за да се качи на кораб за Франция, но спестените пари не стигат… Но в Истанбул създава десетки рисунки и акварели, там са и първите крачки към бъдещето му на маринист.
Картините му се излагат в редица хърватски градове и след този прием той прави и самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. И продължава да рисува: Рила, добруджанското крайбрежие, Охрид, Гърция. И отвсякъде картините му носят неповторима атмосфера.. А след промените през 1944-а работи и в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавно стопанско предприятие “Балкантурист” Марио Жеков е сред най-активните фигури в рекламата у нас.