Автор:Гергана Попова
Книгата на Люк Фери „Трансхуманитарната революция“ се фокусира около някои основни тези на различните течения на трансхуманизма – предмет на множество дискусии в Америка и Западна Европа и почти непознати у нас. Трансхуманизмът е движение, чиято цел е да способства за подобрение на физическите и интелектуалните способности на човека чрез всички средства – генетични, химически, механични, информативни. В крайната си форма той проповядва физическото сливане между човека и бъдещите компютърни мрежи, надарени с изкуствен интелект. Техномедицината е основана на високите технологии и на широкото прилагане на генното инженерство. Целта й е да лекува болните, но и да „подобрява” здравите. Книгата на Фери е опит да ориентира в множеството трансхуманистични визии, в етическите и екзистенциални последствия, които биха възникнали при реализирането им, в критиките, отправени към тях, както от страна на християнските вероизповедания, така и от мислители като Фукуяма, Хабермас и Сандел. Фери проследява трансхуманистичните идеи, като посочва, че макар общата им цел да е преобразуването на човешкото чрез развитие и повсеместно прилагане на технологиите, много от тях се различават. Според някои далечната цел на трансхуманизма е безсмъртието, а други се стремят само към намаляване на страданията, предизвикани от немощта на човешкото тяло. Част от близките до трансхуманизма учени работят върху криогенното замразяване, други – върху изнамиране на начини за трансплантация на човешкото съзнание в електронен носител, трети – върху създаване на изкуствени органи и забавяне на процеса на стареене с помощта на нанотехнологиите, четвърти – върху терапевтичното или репродуктивното клониране, пети – върху опитите за постигане на изкуствен интелект, шести – върху разширяване на способностите на човешкия мозък чрез медикаменти, невро-импланти, генно инженерство или протезни кибер мозъци. Фери категоризира тази проблемна област в два основни дяла. Първият тип трансхуманизъм определя като „биологически трансхуманизъм“, който се вписва в дълга хуманитарна традиция, посветена на усъвършенстването на човека не само в социално-политически, но и в биологически план. Тя работи за увеличение на естествения потенциал на човешките същества. Вторият тип се стреми да постигне хибрид между човек и машина, като тук не става въпрос да се усъвършеснства „биологическото“, а по-скоро то да бъде изоставено в проекта за създаване на нов постчовешки вид – по-могъщ, по-интелигентен от човешкия и радикално различен от него. Значимостта на книгата на Фери обаче е не просто в систематизацията на трансхуманистичните идеи, но и в опита да анализира основанията за безпокойства, свързани с тях, да представи обективен анализ както на постиженията на учените, близки до трансхуманизма, така и на основните им критици, да излезе извън лесното противопоставяне за и против. „Трансхуманитарната революция“ ни ориентира в една сложна проблематика, която рано или късно ще се наложи за размисъл и у нас, извън ограничените университетски кръгове.
