– Полковник Вълов, ВМА–МБАЛ–Плевен* „покрива” стратегически регион. Как това определя работата на екипа?
– Длъжни сме да реагираме при всяко бедствие, авария и катастрофа или терористичен акт. Например при голямата катастрофа с над 20 ранени и няколко загинали с микробус в с. Микрево до Ловеч, първият реанимобил с екип, който се озова в Ловешката болница, беше нашият. Тогава помогнахме за евакуацията на всички пострадали. Ние сме длъжни да реагираме бързо и адекватно в тези 9 области, което е по-голямата част на Северна България – от Видин и Белоградчик през Белене, Ловеч, Плевен, Велико Търново до Русе и Шумен. А в района има и стратегически обекти като АЕЦ „Козлодуй”.
– С какъв капацитет разполагате за това?
– Навремето се е предвиждало болниците от системата на ВМА в Сливен и Плевен да се преобразуват в търговски дружества. Това тогава е демотивирало колегите и някои от водещите фигури са напуснали екипите им. Имало и министерска заповед за сроковете за закриването на двете болници. А Плевен е с най-много практиктикуващи лекари на глава от населението пред София и Пловдив, макар градът ни да е по-малък от един от кварталите на столицата… Така че екипът ни работи освен по отговорностите си в рамките на армията с доста военни задачи, така и в ожесточена конкурентна среда на частните болници. И пациентът ни оценява по професионализма, защото не сме привилегировани като военни на този пазар.
– С колегите си от другите т.нар. периферни болници на ВМА отчитате, че за последните 2–3 г. сте получили нови апаратура и техника, колкото за предишните 10. При вас какво е новото и с какво е силна болницата?
– Когато през 2013-та дойдох тук, в болницата нямаше асансьор. Отделението ни по ревматология е на втория етаж и спешните, възрастните пациенти са били носени на ръце, а ние сме вече членове на НАТО… Днес имаме товарен асансьор, последна дума на техниката. А и другата апаратура постепенно се подменя. Имаме изключително силна хирургия, много добра пулмология, ревматология и ендокринология – областите, в които сме пред другите плевенски болници.
– А как си представяте развитието ви в състава на ВМА?
– Трябва да се превърнем във високотехнологична болница, т.е. с нова апаратура, нови диагностични методи, с обновена информационна система, с оптимизиране на административните тежести, така че персоналът да се концентрира само в услуга на болните. Началникът на болницата наистина е основно мениджър, но не бива да се изпада в крайности и да се гледат само числата. За да не забравим, че съществуваме заради хората. Едно от най-ценните качества на екипа на болницата ни е отношението към пациентите, а не както в частните – да се гледа на тях основно като на клинична пътека. Ние лекуваме пациента, докато го излекуваме. Така има шанс, ако след време пак му се наложи лечение, да предпочете нашата болница. И това се случва.
– Какъв е проблемът ви с кадрите, осигурявате ли приемственост?
– Доста млади колеги наистина постъпват при нас, научават „а-бе”-то в специалността си и напускат, често и България. За 3 г. четирима млади реаниматори, но вече с опит колеги постъпиха при нас с желание да се учат, след което заминаха в чужбина при много по-високо заплащане. И този кадрови проблем ще се задълбочава. Има дори поделения, където няма нито лекар, нито сестра. И пращаме лекари и сестри от самата болница – при учение, при занятие, но не и постоянно. Доста от колегите са близо до пенсионната възраст и само след кратко време кадровата неосигуреност ще е огромен проблем, не само при нас, разбира се.
– А шансът, който отваря вече обучението на военни лекари?
– Ние също популяризираме тази възможност за обучение и осигурена работа след това. Това е значителна стъпка, но тя не може изцяло да реши проблема, защото след изтичане на договора им, не всички ще останат в системата на ВМА и на армията. Но все пак това е първата стъпка. Добър въпрос е какво ще правим с кадровите пробойни. Всъщност нямаме много опции. А при оптимизиране технологично на труда на лекаря неизбежно трябва и да се промени и заплащането. Не е необходимо само при бедствие и авария да си спомним, че военната ни структура е най-подготвена да поема голям брой ранени. Да не забравяме и че всички други болници са търговски дружества и община Плевен, както е и в други градове, няма лост за въздействие върху тях, дори МЗ няма… И ако ръководството на частната болница не реши да се включи, ако не калкулира печалба, няма кой да го застави, защото свободните легла са загуба за тях. Но след като държавата иска да има структура, която да гарантира медицинската сигурност на населението и това са екипите на военните ни болници, това струва и по-скъпо: за обучение и тренировки, за материалната база и за висококвалифицирания труд. Случаят с терористичния акт в токийското метро дори и при високоразвитата японска медицина показа слаби места и днес тези грешки се изучават. Ние декларираме сили за противодействие на химическо оръжие, а без подготвените военни медици как бихме противодействали при разпръскването например на бойно отровно вещество, на газ без цвят и мирис. На дарения от по-едрия бизнес не може да се разчита в региона. Но ние нямаме избор, освен да поддържаме стандартите във военната медицина – това или го правиш, или не. Изправяме се пред реалностите и решаваме проблемите, нямаме избор.
*ВМА–МБАЛ–Плевен е на 115 г., създадена през 1903 г. с Указ на цар Фердинанд като Девета дивизионна болница с цел медицинско осигуряване на армията в Централна Северна България – задача, която болницата изпълнява и до днес.
Безплатна профилактика на военните медици
Специалистите от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА консултираха за пореден път десетки граждани в рамките на кампанията „Заедно срещу метаболитния синдром”. Тази безплатна консултация е за профилактика срещу бича на здравето на века – затлъстяването и „производния” му диабет, а и срещу други социалнозначими заболявания. Специалистите съветват, че ранната диагностика е бариерата пред необратими промени в организма и не само при ендокринните заболявания. Метаболитният синдром е група от рискови фактори, която включва централен тип затлъстяване, повишена кръвна захар над 6.1 ммол/л или захарен диабет, нарушен мастен профил, повишено артериално налягане над 130/85 mmHg. Типът затлъстяване се свързва с възникване на инсулинова резистентност и развива и артериална хипертония, нарушава обмяната на мастите и е рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост.
Централният тип затлъстяване се открива лесно чрез измерване на „правилната” обиколка на талията: ≥ 89 см за жени и ≥ 102 см за мъже. Според статистиката при хората с метаболитен синдром има 2 пъти по-висока сърдечно-съдова смъртност и 3 пъти по-висок риск от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт в сравнение с останалите. А пациентите с метаболитен синдром са с 5 пъти по-висок риск от развитие на захарен диабет тип 2.
Специалистите слагат три удивителни пред темата за активния живот и здравословното хранене. Намалените порции, задължителната закуска, пълната чаша вода преди хранене за постигане на ситост, избягването на пържени и панирани храни, на пикантните подправки и солта, по-малко алкохол са азбучните истини, които специалистите от ВМА напомняха на потенциалните си пациенти. Както и предупреждението: да се пие не по-малко вода от 1.5 л на ден, а при физическо натоварване – поне 3 л течности – често и в умерени количества. Безплатните медицински прегледи във ВМА на много от клиниките й са си и чиста просветителска дейност за българския пациент, който обичайно търси помощ, когато му припари под краката.
