Димитър Илиев
Лятното екшън дежавю в държавата отново идва от Слънчев бряг. Всяко лято световноизвестният вече курорт за алкохолни турове поддържа имиджа си на бойно полесражение не без помощта на специализираната прокуратура. Основен герой е, както винаги, Димитър Желязков – Очите. След кървавата вендета между него и Божидар Кузманов – Кравата, през юни 2016 г. в ресторанта „4You“, в който Очите едва оцеля, след като е прострелян на няколко места, сега на прицела на държавното обвинение е цялата банда на Димитър Желязков. Очите успява да изчезне и името му липсва сред първоначално арестуваните от бандата му за рекет и търговия с наркотици. От прокуратурата заявиха, че информация за предстоящата акция не е изтекла, разследващите имали информация, че Очите ще напусне страната, но решили да не провалят операцията и да го оставят да излезе през границата. Може и да е обикновено съвпадение, че ден-два, преди полицаи и прокурори да завардят пътищата между Слънчев бряг и Бургас, Очите решава да вземе най-младата си любовница – 24-годишната Илина С., и да отиде на плаж в Гърция. Там по ирония на съдбата среща зам.-председателя на общинския съвет в Бургас Бенчо Бенчев и бившия кмет на Руен и ексдепутат от ДПС Несрин Узун. В това време Очите разбира за полицейската операция в Слънчев бряг и Бургас и тримата тръгват към Истанбул, където Бенчев има среща със свои турски партньори, за да договори бизнес с киви. Групата от общо 7 души се настанява в хотел до площад „Таксим“, където са задържани от турската полиция, след като България започва да издирва Очите с червена бюлетина чрез Интерпол. Така историята придобива сладникав политически оттенък, който поне още месец ще тресе БСП заради предполагаемите политико-мафиотски връзки на един от големите спонсори на партията и бивш военен Бенчо Бенчев, станал известен с притежанието на цяла поредица хиперлуксозни автомобили.
Този път Митьо Очите и бандата му от 6 души нямат обвинения за наркоразпространение за разлика от предишни полицейски операции. Всички аргументи на прокуратурата за новото задържане са за рекет. Според държавното обвинение Очите печелел по 1 млн. лв. на месец през летния сезон. Силоваците на бандита плъзвали из целия бургаски регион – започвали да плашат и рекетират собственици на заведения, барове, ресторанти. По стара традиция и запазена марка на Очите хората му обръщали особено внимание на пунктовете за химическо чистене, в които печалбите били огромни. Под контрола на несебърския мафиот били супермаркетите, такситата. Хората на Очите отивали при собствениците им с думите „вече работите с „Аркус“ (бургаския клон на столичната охранителна фирма, контролиран задкулисно от Митьо Очите и в която „случайно“ Бенчо Бенчев има дялове, б.а.). Само от такситата в джоба на Очите влизали между 300 000 и 350 000 лв. Още 500 000 лв. прибирал от търговията с дрога. Останалите пари на крими боса идвали от войната за погребенията. Десетки траурни агенции отчислявали тлъсти проценти от печалбата си за мафиотите. Гробищата били поверени на лейтенанта на Очите – Йордан Въчев – Данчо Ларжа.
Може ли някой в държавата да се справи с Димитър Желязков – Очите? Името му започва да се върти из медиите около 1997 г., след като е обвинен, че натискал свидетелка да мълчи след взрив срещу кмета на Несебър Живко Георгиев. Две години по-късно Митьо Очите участва активно в разчистване на наркотериториите из Бургас и Несебър, като се предполага, че по това време налага контрол върху дрогата. Очите обаче е публично осветен на 9 ноември 2001 г., след като взрив вдигна във въздуха автомобил и убива съпругата му Тянка, брат й Славчо и един от охранителите. Пред дома им в Несебър в продължение на два дни е паркиран лек автомобил „Лада” с шуменска регистрация и неизвестен произход. Съпругата на Желязков решава да извика брат си – Славчо, и един от бодигардовете им – Никола Бъчваров, за да проверят ладата. Докато се опитват да разберат защо тя е паркирана пред дома им на ул. „Отец Паисий“ 13, някой задейства дистанционно бомбата и убива тримата около колата. Осъдени са четирима души, ясно е, че мишената е самият Желязков, който осуетява два други опита за атентати срещу себе си през по-рано същата година. Причината е разпределение на пазара на дрога. В следващите години Очите е арестуван на няколко пъти, включително и за бомбения атентат срещу бизнесмена Рали Пенков в Обзор през 2005 г. През 2010 г. е осъден на 4 г. и половина и лежи в затвора в Белене. Останалите няколко висящи дела срещу него – за въоръжен грабеж, побой и отвличане, остават в небитието.
Това по никакъв начин не го превъзпитава, а веднага след излизането му от затворническата килия тръгват версии, че следващата му мишена е превземането на наркопазара в София. През 2018 г. Димитър Желязков – Очите, е единственият от старите времена на мутрите, членове на ВИС и СИК, който активно е на криминалния пазар – без височайши протекции, без съдействие на МВР. Напротив Желязков е единственият селф мейд престъпник, който успява в продължение на десетилетия да удържи контрола върху собствените си територии и да държи разпространението на наркотици в няколко големи региона в страната като Плевен, Стара Загора и Хасково. Вероятно „ключът от бараката“ се крие именно във факта, че той е оцелявал поединично. И се е научил на мафиотския бизнес от досега си с големите босове от ВИС и СИК, но без да е влизал в големите международни игри с наркотрафика. Което е спасило и живота му досега. Но пък на няколко пъти показва, че всякакви самозвани мутри трябва да му имат страха. Често
показва на съперниците си, че има „топки“ – участва в ресторантски сбивания с хората на вече покойния шеф на ВИС Георги Илиев, колкото да покаже, че никой не може да се бърка в териториите му. Истината е, че Димитър Желязков – Очите, става легенда още на 20 години. Тогава той е бодигард в дискотеката на Пламен Тимев – Ганди, „Ла Страда“ в курорта „Дюни“. На пиянски запой по повод рожден ден накиснатият до козирката Васил Илиев вижда, че някакъв младеж прави нескопосани опити да свали гаджето му. Вбесен от наглостта, Илиев с мълниеносно движение му прерязва гърлото от ухо до ухо. Момчето впрочем оцелява. До Илиев е бившият служител на УБО Стоил Славов –Телето, от СИК, който прави и невъзможното да не пусне дошлите полицаи в дискотеката. Идват униформени от подразделението БМБ и започва патаклама. Един от най-самоотвержените бойци от страната на мутрите е обикновеният охранител Димитър Желязков – Очите, който трябва да осигури изтеглянето на Васил Илиев със сив „Фолксваген“. Така Желязков спечелва уважението и е приет в редиците на зараждащата се силова групировка ВИС. По съвет на шефа на отдел „Убийства“ Ботьо Ботев Васил Илиев се предава в бургаската полиция, след като се е крил месеци в Сърбия. По-късно мутрите купуват мълчанието на момчето, осигуряват му лечение и студентство в Италия и той оттегля жалбата си. Оттогава за Очите отношенията с властта и правораздавателната система на България за Очите е цирк. Той си позволява да каже това публично само веднъж – след една от мерките за неотклонение, той произнася „Циркът свърши! Хайде да си ходим!“.
