Доц. д-р инж. Георги Маринов
предаден на Етнографския музей през 1897 г.
най-вероятно от Марин поп Луканов или от Христо Иванов (Книговезеца), но този факт не е отбелязан в музейните регистри. През 1947 г. револверът постъпва в НВИМ. При внимателно вглеждане в бронзовата фигура на Апостола от паметника в Карлово, в дясната му ръка се разпознава точно такъв револвер Gasser, модел 1870 г.
По сведение на негови съратници, Левски не се разделял с револвера и разчитал на неговите добри качества. Притежаването на такъв револвер е свидетелство за добрите познания на Левски по отношение на огнестрелните оръжия. Защото по това време австро-унгарските револвери “Gasser” се ползвали с висока популярност в Европа, където получили широко разпространение благодарение на високата си надеждност и поразяваща способност.
Трудно е да се оцени поотделно заслугата за създаването и производството на револверите от двамата братя Леополд и Йохан Гасер. По-големият от тях, Леополд бил роден на 31 март 1836 г. в австрийския град Спитал. До 1858 г. той учил занаят във Виена, след което през 1862 г. в гр. Отакринг създал фирма за производство на капсулни револвери система Adams (Адамс). През 1869 г. Леополд конструирал револвер, който през следващата година бил приет на въоръжение в австрийската армия.
Това дало стимул за мащабно производство
Много бързо, на базата на малката семейна работилница, възникнала голяма фабрика. За съжаление, Леополд Гасер не успял да стане свидетел на истинския възход на револверите. Той умира на 9 януари 1871 г. в гр. Отакринг.
Един от най-популярните модели бил армейският револвер, получил обозначението Gasser М 1870, който привлякъл вниманието и на Васил Левски. Той имал ударно-спусков механизъм с двойно действие. Рамката му се състояла от две части. В долната част се разполагал ударно-спусковият механизъм. Горната част се навивала на винт върху ос и се закрепвала към долната с помощта на масивен болт. Горната част на петзарядния му барабан оставала открита. Това давало основание на редица специалисти да твърдят, че такава конструкция (на рамка от две съставни части) не осигурявала достатъчна устойчивост на мощните патрони, използвани от карабините Werndl (Верндл).
Независимо от тези твърдения,
револверът работел при достатъчна надеждност
използвайки мощните патрони със синонимните обозначения 11,3х36R или 11,25х36R. Те били снарядени с около 1,5-2,2 г димен барут. Необлеченият оловен куршум с маса около 20,30 г се изстрелвал с начална скорост около 306 м/с и получавал дулна енергия около 920 джаула.
Презареждането на револвера се осъществявало чрез поединично екстрахиране на изстреляните гилзи и вкарването на патрони поотделно в задната част на барабана. Екстрахирането ставало с помощта на дълга ос, разположена под ъгъл под цевта. В челната част на оста била разположена направляваща пластинка. Поединичното ексрахиране била свързано с изразходването на определено време за презареждане, което се отразявало негативно върху скорострелността на оръжието.
Револверът бил снабден с хитро устройство против произвеждане на случаен изстрел и което позволявало съкращаване на времето за презареждане. То било разположено от дясната страна на рамката и представлявало плоска пружина с щифт, който застопорявал ударното чукче. В застопорено положение на ударното чукче,
барабанът можел свободно да се превърта
напред и назад, и лесно да се екстрахират изстреляните гилзи.
Интересна подробност при производството на револвера е, че неговите части се изработвали по трудоемкия и скъп метод на коването.
Револверът Gasser М 1870 се явявал сериозно оръжие. Той имал тегло около 1,3 кг при дължина на цевта 235 мм. При изстрел, трептенията на ръката се поемали и „гасели” от масата на оръжието. Дългата цев осигурявала дълга мерна линия, висока начална скорост и голяма кинетична енергия на куршума, което позволявало водене на ефективен огън на разстояния, непосилни за останалите късоцевни оръжия. Известни са варианти на револвера с по-къси цеви – 127 мм и 185 мм.
Обикновено от лявата страна на цевта на револвера са нанасяни надписите Patent Rast&Gasser, Wien или Gasser-Patent. Освен това може да бъде нанесена и годината на производство. Върху рамката на револверите, австроунгарско производство, е нанасяна фирмената маркировка – прободена ябълка със стрела и под нея надписът – SHUTZ MARKE.
След смъртта на Леополд Гасер, рамката на револверите
започнала да се изработва по метода на леенето
което значително намалило производствените разходи. По този начин бил изработван моделът с обозначение Gasser М 1870/74, който имал някои незначителни разлики от предходния модел. В литературата се посочва, че вместимостта на барабана му e шест патрона, но са изработвани и петзарядни образци. Рамката на револвера все още била отворен тип. Револверът е с калибър 11,3 мм, дължината му е 378 мм, а масата 1,3 кг. Върху рамката му била нанесена фирмената маркировка – прободена ябълка със стрела, буквите L и G (Леополд Гасер) и под тях надписът SHUTZ MARKE (защитена марка). Освен това са нанасяни надписите L. GASSER WIEN PATENT OTTAKRING и GUSS STAHL (лята стомана).
Армейския модел Gasser М 1873 е изработван с цяла рамка. Той имал 5-заряден барабан. Характерна особеност на модела е оста на екстрактора, която се разполагала в оста на барабана и по този начин не възпрепятствала бързото изваждане на револвера от кожения кобур. Калибърът на револвера бил 11,3 мм. Голямо количество от тези револвери са произвеждани в Белгия и по различни пътища са попадали у нас.
През 1876 г. конструкторът Алфред Кропачек предложил свой вариант на
пехотен армейски офицерски револвер
на базата на Gasser М 1870. Новият револвер получил обозначение Gasser Kropatchek М 1876. Външната повърхност на цевта му била шестостенна, но са изработвани образци и с гладка външна повърхност на цевите. Барабанът му бил шестзаряден, а ударно-спусковият му механизъм бил с двойно действие. Револверът използвал 9 милиметрови патрони с обозначение 9-mm Gasser-Kropatschek. Куршумът им бил почти два пъти по-лек от този на патроните с калибър 11,3 мм. Масата му била в границите 10,2-10,5 г. По-малкият калибър позволил намаляване на габаритите и на общата маса на револвера. Дължината му била сведена до 235 мм, а масата – до 0,770 кг.
Особен интерес за изследователите и колекционерите предстваляват т. нар. „черногорски модели”. Наименованието „черногорски” се свързвало с името на княза на Черна гора Никола І Петрович-Негош, който разрешил на цялото мъжко население свободно да притежава и да носи револвери Gasser.
През 1873 г. черногорският княз успял да получи от Русия кредит за закупуване на оръжие и за строителство на пътища. От това се възползвал австрийският капитан Густав Темел, който препоръчал на Никола І Петрович да сключи договор с фирмата Gasser за една първоначална доставка на 6000 револвера. Те трябвало да бъдат почти идентични с австрийския Gasser М 1870 г, като било поръчано
дължината на цевта да бъде 235 мм
при обща дължина 378 мм и маса около 1,5 кг. Чирените на ръкохватката на револвера трябвало да бъдат от дърво, с насечка, а върху цевта да бъде нанесен княжеският вензел, короната и под нея бувките NI (Никола I).
Маркировките върху револвера включвали надписа L. GASSER/PATENT (по-късно L. GASSER/PATENT/WIEN/OTTАKRING).
На 12 август 1879 г. на черногорските оръжейници бил предложен най-новият модел на изключително изгодна цена с обозначение Gasser M1870/74 Montenegrin. Право на внос на револверите получило само военното министерство, което наложило интересни ограничения. Притежателите на револвери нямали право да ги продават на чуждестранни лица. Револверите трябвало да имат само чирени от дърво, като били забранени чирените от слонова кост, сребро и от специална дървесина. Било забранено и закупуването на белгийски копия на револвера.
През 1880 г. в Черна гора бил закупен по-новия модел Gasser M1880 Montenegrin. Той се изработвал с цеви с дължина 133 или 235 мм. Особеност в конструкцията му била „чупещата се рамка”, която се състояла от две части, закрепени шарнирно помежду си. Те се заключвали помежду си с помощта на лост (един или два – от едната, или съответно от двете страни). Този метод на зключване е известен като тип „Франко” по името на създателя му Аугуст Франко.
В единият край на заключващия лост имало дебела и къса перпендикулярна ос, която влизала в отворите на двете части на рамката и изпълнявала ролята на ключалка. Другият край представлявал плосък бутон, разположен от едната или от двете страни над спусковата скоба. Револверът бил снабден с ударно-спусков механизъм с двойно действие. Екстрахирането на изстреляните гилзи се осъществявало с помощта на звездообразен екстрактор, който се задействал при „чупене” (отваряне) на рамката.
Барабанът имал пет камери
за патроните с калибър 11,3 mm. Върху рамката и барабана на револвера бил нанасяни различни надписи и маркировки. Върху револверите, изработвани в Белгия (във фирмата „Манифактура Лиеж”) може да се намери фирмената маркировка – коронованите букви ML и маркировките за заводски изпитания – коронованите букви R и F. Върху рамката са нанасяни надписите SCHUTZ MARKE, GUSS STAHL, EXELSIOR (превъзходен) и др. Върху горната част на цевта са нанасяни надписите VERO MONTENEGRO (Черна Гора) или само MONTENEGRO.
Полицейският револвер Gasser имал монолитната рамка. Външната повърхност на цевта му била шестостенна. Барабанът му имал 5 камери за патроните 9 mm Gasser-Kropatshek. Ударно-спусковият му механизъм бил с двойно действие. Дължината на цевта му била със сравнително скромна дължина от 84 мм, в сравнение с останалите „гасерови” модели. Екстрахирането на изстреляните гилзи се осъществява поединично. Липсвал специален екстрактор.
Този модел е посочен в литературата като полицейски, но има пълно основание да бъде причислен към т. нар. „граждански образци”. Основание за това е, че по това време
не са произвеждани специални полицейски образци
Армейският револвер система Rast-Gasser М 1898 бил създаден от Аугуст Раст, който работел като конструктор във фирмата Gasser. Той бил предназначен за патрона с обозначение 8 mm Rast Gasser. При изстрел куршумът му с маса 8 г. получавал начална скорост около 240-250 м/с и дулна енергия около 255 джаула. За сравнение следва да се посочи, че разработеният по това време пистолет Mauser C-96 бил предназначен за патрон, чийто куршум получавал дулна енергия при изстрел около 510-520 джаула. Барабанът му бил с увеличена вместимост и събирал осем патрона. Това не било случайно. По това време вече изгряла звездата на самозарядните пистолети с вместимост на пълнителя 8 патрона. За да бъдат конкурентноспособни, револверите следвало да имат аналогична вместимост на барабана.
Общата дължина на револвера била 225 мм, при дължина на цевта 114 мм. Масата му била 0,935 кг. Бил е на въоръжение в австро-унгарската армия през време на Първата световна война.
Револверът бил снабден с ударно-спусков механизъм с двойно действие. На ударното му чукче липсвало игла. Тя била изработена като отделен детайл и била закрепена отделно в рамката. Достъпът до частите на ударно-спусковия механизъм се осъществявало чрез отваряне на странично капаче на рамката и отстраняването на чирените. Страничното капаче се заключвало и отключвало посредство задната част на спусковата скоба, която била шарнирно свързана към рамката. Това осигурявало висока ремонтнопригодност, бързо отстраняване на възникнали неизправности и лесно обслужване. В конструкцията му
липсвали всякакви винтове и сложни сглобки
Екстрахирането на изстреляните гилзи се осъществявало поединично с помощта на ос, разположена под цевта. Характерна особеност на револвера е ръкохватката му, разположена под ъгъл 90 градуса спрямо рамката.
Интересна е преработката на револвера Rast Gasser за 7,62-мм патрони „Наган” Модел 1895 г. За да бъде пригоден към тези патрони, барабанът на револвера бил удължен. Вместимостта на барабана му била 8 патрона. Револверът бил изработван в белгийските оръжейни заводи в Лиеж.
Освен във фабриката на Гасер, револвери от този тип са изработвани в големи количества в Белгия. Австро-унгарските образци са по-редки и имат по-висока колекционерска стойност. Те се различават по наличието на надписи, включващи думите SCHUTZMARKE или BREVETE (патентна защита) и оригиналните фирмени маркировки в които присъстват буквите L и G (Leopold Gasser). По-разпространени у нас са револверите белгийско производство, тъй като през националноосвободителните борби белгийски търговци успешно успявали да пласират своята стока. Те се различавали по липсата на оригинална фирмена маркировка и по наличието на типичните белгийски заводски клейма – елипса с коронка и буквите L, E и G или буквите L, Н, R с коронка над тях (означаващи заводски клейма за различни изпитания).
