Жан Бедел Бокаса е един от най-жестоките диктатори в човешката история. Той управлява Централноафриканската република (ЦАР) между 1966 и 1979 г. първо като президент, дошъл на власт чрез военен преврат, а след това като самопровъзгласил се император. Церемонията по коронацията на новоизпечения монарх през 1977 г. струва една трета от целия годишен бюджет на страната. Бокаса е обут в обувки, записани в книгата на Гинес като най-скъпите в света, сложил корона с 5000 брилянта, той сяда на златен трон, тежащ два тона. Управлението му е белязано от жестокости, впечатляващи дори и за известния със суровите си нрави африкански континент. Бокаса, който е бивш френски офицер, воювал в Индокитай, лично измъчвал и убивал част от арестуваните си противници. Според някой информации той бил и канибал като понякога хранел гостите с човешко месо, естествено без тяхното знание. Чашата на международното търпение обаче прелива след като Бокаса заповядал да бъдат бити и убити стотици деца, които отказали да си купят задължителната училищна униформа, доставяна от една от 19-те жени на диктатора. Бившата метрополия Франция изпраща военни части, които го свалят от власт.
Близо четири десетилетия след края на злополучната империя ЦАР въобще не е станала по-спокойна и сигурна страна. Тя влезе в международните новини в началото на месеца след като трима руски журналисти бяха отвлечени и убити на нейна територия. Репортерът Орхан Джемал, кинорежисьорът-документалист Александър Расторгуев и операторът Кирил Радченко отиват в ЦАР да правят разследване за участието на руската частна военна компания „Вагнер“ в гражданската война в страната. От началото на тази година
Москва се намеси активно в гражданската война
в ЦАР след като изпрати военни съветници и оръжие на президента Фаустен-Арканж Туадера.
Не е ясно какво е дало кураж на убитите руски журналисти да тръгнат без охрана, само с един местен шофьор на път извън столицата Банги, но постъпката им изглежда безумна при положение, че в ЦАР ожесточено воюват помежду си поне 14 по-големи въоръжени групировки. Първа предпоставка за почти непрекъснатата през този век гражданска война в страната е нейната етническа и религиозна пъстрота. Територията на ЦАР е по-голяма от тази на бившата метрополия Франция, а населението – малко под 5 млн. души от над 80 различни етнически групи, всяка от които говори свой собствен език. При това е малко вероятно някой етнос да вземе връх във войната, защото най-многобройният от тях е едва 10% от населението на страната.
Още от края на 2014 г. страната фактически е разделена между различните фракции на мюсюлманската групировка „Селека“, действаща в североизточната част на ЦАР, и християнските въоръжени милиции, именуващи се „Антибалака“, които контролират югоизтока.
Именно бойци от групировката „Селека“ са най-вероятните убийци на тримата руски журналисти. Формално тя е разформирована още през 2013 г., но от нея произлизат поне седем по-големи бандитски групи, които действат и в момента. Бившият лидер на „Селека“ Мишел Джотодия сега възглавява т.нар. Народен фронт за възраждане на ЦАР. Неговата програма-максимум е установяване на власт на мюсюлманското малцинство в страната. Това обаче не изглежда реално и може би поради тази причина още в края 2015 г. Джотодия провъзгласява създаването на
мюсюлманска държава Логон
в северната част на ЦАР. Любопитно е, че самият лидер на „Селека“ е живял в СССР повече от 10 години и е завършил Университета за дружба между народите в Москва.
През октомври 2016 г. Народният фронт за възраждане на ЦАР се обединява с две други фракции от бившата „Селека“ и така се създава т.нар. Коалиция. Тя се стреми да усилва своята военна мощ и влияние и в крайна сметка да постигне официално разделяне на страната. Останалите мюсюлмански групировки са просто банди въоръжени бойци без ясна политическа програма. Може би с изключение на т.нар. Съюз за мир в ЦАР, който действа в централните южни райони на страната и се стреми към представителство в централните органи на властта, а не към сепаратизъм. Тази групировка е етнически еднородна, нейните бойци са от племето фулбе, което в ЦАР е малобройно, но за сметка на това има милионна диаспора в съседните Нигерия, Гвинея, Сенегал и Камерун.
По-голяма част от западните райони на страната са под контрола на групировката „Антибалака“ – име, което на местния език се прежда като
„Против автомата „Калашников“
Формално това е християнска формация, но много от нейните бойци изповядват местни анимистки религии. Групировката се появява през 2013 г. в отговор на овладяването на властта в страната от „Селека“, като в редовете й се вливат доста бойци с опит още от сблъсъците от 90-те години на миналия век. „Антибалака“ печели незавидна репутация със своята жестокост – в хода на борбата срещу мюсюлманите много от техните села са унищожени, а самите жители – изгаряни живи.
Най-западните райони на ЦАР са зона на групировка, носеща звучното име „Завръщане, протест и реабилитация“. На френски тези три думи започват с буквата „R“, поради което организацията е известна като „3R“. Тя също е съставена от племето фулбе, но за разлика от Съюза за мир в ЦАР „3R“ има сепаратистки амбиции и разчита на подкрепа от съседен Камерун.
Групировка с името „Революция и справедливост“ контролира северозападните части на ЦАР, на границата между районите, владяни от „Селека“ и „Антибалака“. Тя е малка, но доста добре организирана. И за да добавим последния щрих в тази мрачна картина на вражди и убийства, трябва да споменем може би най-печално известната групировка – т. нар. Господна армия за съпротива. Това е секта, бореща се за създаването на християнска теократична държава на основата на Десетте заповеди от Тората (свещена еврейска книга) и традициите на племето ачоли, което живее в Уганда и Южен Судан. В ЦАР тази групировка не издига политически цели, а просто се занимава с отвличания и убийства в източната част на страната.
На фона на тези битки между вождове, главорези, сектанти и бандити, се наслагват и
геополитическите сметки
на няколко външни играчи. Доскоро ЦАР категорично бе в орбитата на френското влияние. През 2013 г. в страната е вкаран миротворчески контингент под флага на ООН, който се състои предимно от французи. За официален Париж обаче става ясно, че ситуацията в ЦАР просто не подлежи на контрол. Самата ООН е принудена да признае провала на своята мисия. През 2016 г. повечето френски войници напускат ЦАР като Париж оставя в страната само няколко десетки военни специалисти. Новият президент на Франция Еманюел Макрон дава знак, че няма никакво намерение да връща масираното военно присъствие на бившата метрополия в ЦАР.
Дежурният заподозрян в геополитически амбиции спрямо всяка африканска държава е Китай. Наистина, китайски компании получават концесии да търсят и добиват нефт в северната част на ЦАР, но през 2017 г. изтеглят работниците си поради ужасната ситуация със сигурността. Сега Пекин се опитва да навлезе на оръжейния пазар в ЦАР. В страната действат и китайски строителни фирми. Като цяло Китай се стреми да обвърже властите в Банги с проекти и заеми, които гарантират геополитическо влияние.
Новият играч в Банги е Русия, която обучава армията на президента Туадера и се стреми да получи концесии за добив на полезни изкопаеми. През последните години в ЦАР са загинали поне няколко хиляди души, а половин милион са избягали в чужбина. С годишен доход на човек от $400 ЦАР е сред петте най-бедни държави в света и стабилно заема последното място в класацията на Световната банка за условия за правене на бизнес. Половината от експортните доходи на страната идват от диамантите. Като цяло безпорядъкът и насилието в ЦАР са илюстрация за това колко трудно е за бедните и етнически пъстри африкански държави без излаз на море да се измъкнат от капана на гражданската война.
Пламен Петров
