На 18 септември 1878 г. руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков изпраща редовния си отчет до военния министър на Русия, в който описва състоянието на Българската земска войска, създадена няколко месеца преди това – на 25 април (7 май) (Българска военна история, подбрани извори и документи, том втори). Като най-крупният факт от този процес князът отбелязва събирането на 20 400 новобранци, извършено за по-малко от половин месец – през август. „Призоваването на новобранците“ преминава безпроблемно във всички български губернии, както първоначално се наричат големите области у нас. В Пловдив се събират 4000 души, които нямат търпение да бъдат приети в новата българска войска, но независимо от слабия полицейски контрол, те се държат безукорно и не се случва никакво произшествие. Във войската като доброволци се записват и младежи от българските окръзи, останали извън границите на България според клаузите на Берлинския договор, като Лозенградския и Джумайския.
Офицерските кадри и нисшите чинове в Българската земска войска по разпореждане на главнокомандващия на руската армия се назначават от 11-корпус на Северния отряд, от частите на 4-ти, 8-ми и 9-ти корпус, от Бургаския и Галиполския отряд. В земската войска постъпват и някои млади офицери от гвардията.
Полевата артилерия на Българската войска се формира от 8 батареи. Шест от тях са полеви, една планинска и една скорострелна. По предложение на княз Дондуков в българските войски се формират и две сапьорни роти с руски кадри, които включват 6 офицери и 80 нисши чинове. Едната от тези роти е превърната в учебна, за да подготвя сапьорски кадри от българите, освен унтерофицери и специалисти по минна, понтонна и телеграфна техника.
В Българската земска войска са създадени 27 дружини и за тях са предвидени 27 000 пушки „Кринка“. Дондуков пише на военния министър, че от тях са доставени само 10 000, но превозването им по частите продължава. Князът обръща специално внимание и на необходимостта от създаването на оръжейни работилници към българската войска, защото пристигащите пушки са доста износени по време на войната и повечето от тях се нуждаят от ремонт.
Тъй като в складовете на руската войска няма достатъчно униформи, от империята изписват материали за тяхното ушиване. Само че в нашата войска няма шивачи и кроячи и се налага да бъдат повикани частни шивачи, които срещу заплащане започват да шият униформи. За шивачите се изписва и необходимото количество шевни машини, за да могат да облекат армията.
По-нататък в доклада си княз Дондуков отбелязва, че „мирният изход на нещата на Берлинския конгрес и окончателното решаване на въпроса за евакуирането на нашите войски дадоха възможност да се постави по-определено въпросът за нуждите на Българската войска по отношение на бойните запаси, за увеличаването на които послужи преди всичко височайшето позволение (на руския император) да се предадат на България турската артилерия и пушки, предназначени за Черна гора и Сърбия“.
Дондуков споменава в доклада си факта, че главнокомандващият руската армия дава разрешение всички пушки, пленени от турците по време на войната, да се оставят на Българската земска войска, включително и кремъклийките. Освен създаването на редовна българска войска грижата на княза е насочена и към осигуряването на запасните войници и офицери. Той успява да получи разрешението на императора в България да бъдат оставени още 30 000 пушки „Кринка“. Дондуков смята, че тези пушки могат да се получат от окупационните войски при замяната им с пушки „Бердана“.
За пехотата са предвидени 18 000 000 патрона
Като прави равносметка на цялото въоръжение, което трябва да получи България като трофеи от войната или като доставка от империята, княз Дондуков ни показва количествено всичко до последния патрон. В Полевата артилерия ще има 8 батареи, обзаведени с 64 9-фунтови оръдия, като от тях 48 са запрегнати (оръдия, теглени от коне или волове). Двете планински батареи получават 14 оръдия, 8 от тях – запрегнати. Останалите 6 са подарени с височайшето разрешение на императора, те са били предназначени за Черна гора. Двете скорострелни батареи получават 16 оръдия, половината от тях – запрегнати. Двете далекобойни батареи се сдобиват с 12 оръдия, като 4 от тях са били за Черна гора. Пет батареи са оборудвани с 30 турски недалекобойни оръдия.
В крайна сметка Полевата артилерия ще разполага общо с 20 батареи със 142 оръдия, като от тях запрегнати са 64. Общият брой на оръдията с голям калибър е 31. От тях 19 са мортири, а останалите 12 са 24-фунтови.
Според княз Дондуков главният недостатък на така оборудваната артилерия, в която могат да настъпят и промени, е голямото разнообразие от калибри. Независимо от това положение той е убеден, че дори броят на пехотните дружини в Княжество България да се увеличи двойно, на всяка една от тях пак ще се паднат по 4 оръдия, а това е достатъчно дори и за такава млада армия като българската.
Лекото огнестрелно оръжие се състои главно от различни видове пушки. Трябва да се доставят 57 000 „Крнка“, като в момента в армията са 27 000, 15 000 – пушки „Шнайдер“ и 8 000 – „Шаспо“. Тези пушки са осигурени общо с 18 000 000 патрона.
Освен това има и известно количество пушки „Шнайдер“, „Пибоди-Мартини“, с капсули и кремъклийки, които подлежат на ремонт. Те са общо 16 000.
Освен това Дондуков предлага за удобство оръжейните складове да бъдат в Разград и Плевен. Тези два пункта са отдалечени от границите на княжеството и освен това са удобни за извозване. Те отговарят и на условията за безопасност при внезапно неприятелско нападение и евентуален опит за овладяване на складовете, и дават възможност за спокойна мобилизация. Дондуков предлага склад за леко оръжие да има и в София, както и към всяка пехотна дружина. Освен оръжейните складове ще бъдат създадени и складове за вещево имущество. Вещеви и оръжейни складове ще има към всяка дружина, ще има и общи за цялата войска. Към тях ще бъде предаден и запас от шанцов инструмент и инженерно оборудване.
