„Докато лежах и умирах“ в превод на Рада Шарланджиева (изд.“Колибри“) е единствената творба от големия романов шлем на американския писател Уилям Фокнър, непредставяна на българските читатели. Тя е епична трагикомедия за 9-дневно пътуване с каруца през 20-те г. на миналия век из въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от бедния селски Юг е на път, за да изпълни завет, приет за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. Но пътуването е бурна одисея на битки с природата стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.
Писателят от Мисисипи, който е бил и пилот на боен самолет, пощаджия, писар, огняр и сценарист в Холивуд, казва, че няма черна работа, с която да не може да си изкара толкова хляб, колкото му е необходимо, за да си освободи време и тишина да пише. Не е особено известен извън литературните кръгове на модернистите в САЩ и Европа, докато през 1949-а не получава Нобелова награда за литература. Той има и две награди „Пулицър“. С романите „Врява и безумство”, „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” и „Авесаломе, Авесаломе!“ Фокнър остава сред колосите в световната модерна класика.
