Женският футбол като емблема на еманципацията от времето на соца

Автор: Д-р Боряна Ангелова-Игова, Национална спортна академия

Помним голямата еуфория, която преживяхме с българския футбол през 1994 г., когато застанахме сред най-силните, четвърти в света. Еуфория с мачистко самочувствие – гърди изпъчи мъжкият ни футбол, олицетворение на нацията. Но ако проследим поредицата от успехи на българския женски футбол, международните му успехи са доста повече на брой и далеч по-равномерно разпределени във времето. А неговият фурор започва с една загуба.

През април 1981 г. българките от „Академик“ играят срещу шведския „Гайс“, отбора на Гьотеборг, един от световните фаворити на женския футбол. Губят с 0:4. Логичен резултат за нашите момичетата, които имат отбор от няколко месеца. А Швеция е сред световните фаворити. Но само 2 г. по-късно – през 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски” пред 35 000 зрители е изиграна срещата между отборите на „Академик” и „Триенжелс” – Швеция. И българките се реваншират убедително с 6:2. До 1989 г. „Академик“ нямат загубен мач срещу Швеция! Между 1981–1983 г. се създават отборът на Русе – „Дунав“, и този на Варна, носещ името на Гранд хотел „Варна”, междувременно се играят мачове в Плевен, Свищов, Панагюрище, Пловдив, Нови Пазар и др. градове.  Женският футбол в страната набира скорост.

Началото е през 1981 г. – Лъчезар Димитров и Стефан Капралов стават едни от първите селекционери и треньори на футболистките. Те пускат съобщение до различните спортни федерации, че се набират кандидатки да играят футбол. Явяват се над 300 жени, желаещи да станат футболистки. До този момент те са тренирали различни спортове – от джудо, хандбал, баскетбол, през лека атлетика до момичета, играли мачле с братята си. Избрани са 12 момичета, които да се състезават за отбора на образователното министерство – „Академик“. Три месеца по-късно идва първото им международно участие. Стахановки, багеристки, футболистки – не сме по-долу от мъжете!

Еманципацията в социалистическа България е целенасочена държавна политика. Необходимостта от работна ръка и официалната витринна политическа идеология поставя в основата си равенството между хората, логично и между половете. Жените биват насърчавани да се изявяват в различни сфери на живота, до преди това смятани за чисто мъжки. Стахановките, инженерките, багеристките и спортистките стават популярни образи и част от социалистическата действителност. Доколко този модел е успешен, може да разберем и като проследим историята на женския футбол от този период в България. 

Сред по-големите успехи на отбора са завоюваната 4-та купа на Алпите през 1986 г. и 7-о място (от 35 отбора) на международен турнир в Милано. За награда българските футболистки получават правото да гостуват на клуба „Милан“, който в онзи момент е най-добрият отбор в Европа, и да се срещнат с едни от най-известните футболисти на планетата по онова време, а именно: Марко ван Бастен, Франк Рийкарт и Рууд Гулит.  1987 г. българката Христина Христова става първата жена с трансфер в чужбина – тя става футболистка на „Милан“. В същата година в България има 26 женски отбора, а през 1989 г. участие само в столичното първенството взимат цели 9 отбора. През 1987 г. е създаден и женският национален отбор по футбол на НРБ. 

През 80-те се дава един безспорно успешен старт на женския футбол в България, за съжаление той се оказва неустойчив. По думите на Галина Донева една от първите футболистки на „Академик“ и по-късно ляв защитник в женския национален отбор, а през 1996 г. става и първата жена международен съдия от България, жените футболистки по времето на соца са добре приемани от публиката на трибуните. Хората ги обичали и почитали с плакати като: „Жени, засрамете мъжете“, „Браво български тигрици!“ и т.н. Сред проблемите, които тя изтъква, е липсата на заплащане и екипировка. Макар да пълнят стадионите, те не получават нищо от продажбата на билетите. Не са имали собствени бутонки, давали са им ги преди международно състезание и после е трябвало да ги върнат. Ако женските шведски отбори са имали възможност да тренират в България, на Албена, като са плащали на НРБ с така желаната валута, то за българките единствена възможност е била сгурията на стадион „Академик”, и на „Герена”, но едва след като мъжете приключат тренировките си. В най-добрия случай, за да се доберат до трева, е трябвало да тренират с момчетата. Въпреки че са имали сериозна състезателна дейност, те не са били на заплата към отборите си. Едва през 1987 г., когато се създава специалност женски футбол в НСА (тогава ВИФ), те получават стипендии, общежитие и безплатна храна. 

От витрина на политическия режим от пропаганден инструмент на политиката, водена от НРБ, развитието на женския футбол у нас се превръща в реклама на държавните фирми, т.е. забелязва се опитът и у нас да установи държавен капитализъм. На мачовете вече не стоят политическите лозунги,  най-отгоре на стадионите се веят рекламите на държавните фирми – „Рила“, „Панагюрище“, „Кореком“ и пр. Един от най-добрите женски отбори е „Гранд хотел „Варна“ – име, което недвусмислено показва желанието на страната ни да се представи като туристическа дестинация и пред туристите от „капиталистическите“ държави. Имената на фирмите заместват тези на партизаните и партийните вождове. 

Въпреки добрия старт на женския футбол, изградените структури се оказват неустойчиви без държавна подкрепа и регулация и много клубове спират дейността си след промените от 1989 г. Преминаването от етатизъм към неолиберализъм в управлението на спорта води до това, че близо десет години женският национален отбор не участва на европейски първенства. Положителната пропаганда по отношение на равенството между половете също се оказва неустойчива. Галина Донева споделя, че след 1989 г. отношението на публиката към жените футболистки също се променя. Идват агитки специално, за да се подиграват на момичетата, вече няма хвалебствени лозунги, а освиркване и подвиквания. Пресата, която доскоро възхвалявала успехите на футболистките, бързо сменя тона и са налице сексистки заглавия и коментари за момичетата. В общественото пространство наложеният образ на футболистката прекалено бързо е заменен от този на мутресата.