„Братя, часът на нашето съединение удари! Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено. На негово място е провъзгласено съединението ни с Княжество България под скиптъра на българския княз Негово Височество княз Александър I“.
Така започва възванието на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) за обявяване на Съединението на Източна Румелия и Княжество България (Българска военна история, подбрани извори и документи, Том II). Възванието излиза на 5 септември 1885 г. в Пловдив. В него членовете на БТЦРК се обръщат към гражданите, офицерите и войниците и към българското духовенство и ги призовават да подкрепят Съединението. В края на
Възванието се казва, че „Дордето просветена Европа припознае нашето народно и свято дело, дордето войските на Н. В. Александър I завземат Тракия, избира се временно правителство, което ще да разпорежда и управлява всичко. Нему е длъжен да се покорява всеки.
Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!“.
На 6 септември 1885 г., когато е обявено Съединението, БТЦРК издава и прокламация за създаване на временно правителство на Източна Румелия. Прокламацията съобщава на населението, че от този ден нататък правителството влиза в правата си, и обявява състава му. Негов председател е д-р Георги Странски, а подпредседател д-р Стоян Чомаков. За членове на правителството са избрани майор Данаил Николаев, майор Димитър Филов, майор Сава Муткуров, майор Райчо Николов, Яким Груев, Костаки Пеев, д-р Георги Янколов, Захари Стоянов, Данаил Юруков, Георги Данчев, А. Самоковец и Георги Бенев.
На 8 септември Временното правителство излиза с прокламация, в която съобщава, че вместо намиращите се в Действащата армия майор Димитър Филов, Сава Муткуров и загиналия майор Райчо Николов в правителството се назначават Петко Р. Славейков, капитан Коста Паница и Димитър Ризов. Това е същият Райчо Николов, който по време на Руско-турската война на 12 г. преплува Дунав, за да съобщи на руските войски, които са още в Румъния, разположението на турската армия на българска територия.
Още на 6 септември Временното правителство издава и заповед, в която се подчертава, че предвид обстановката и в интерес на реда и тишината в Източна Румелия се въвежда военно положение. Устройват се военни съдилища, в които ще съдят всички онези лица, „които биха нарушили тишината“. В прокламация от същия ден правителството свиква и всички запасни чинове на възраст от 18 до 40 г.
Прокламацията известява на населението, че жребият вече е хвърлен и Съединението с Княжество България под скиптъра на княза е провъзгласено. Затова от запасните воини се очаква да посветят силите и патриотизма си на отечеството, което „може да се тури в най-голяма опасност“.
След това прокламацията категорично пояснява, че „Временното правителство вече е взело нужните мерки, за да накаже най-строго всеки, който по този или онзи начин изгубва указанията на настоящата прокламация, като не ще се спира пред никакви средства. Затова всеки от нас подир 48 ч след разлепването на настоящата прокламация е длъжен да се намери в комендантското управление на своята си дружина, с въоръжението и облеклото си, до по-нататъшното разпореждане от страна на коменданта“.
В хода на Съединението опълченците не изостават и на крачка от великото дело. Още на 6 септември Централното опълченско дружество в Пловдив разпространява едно много героично възвание до членовете си. В него се казва:
„Народе! Часът удари и святото дело е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред – и Бог ще увенчае това дело с успех. На оръжие, братя!
Опълченци!
В тая важна минута за святото дело – Освобождението, за което сте подлагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате се да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 г., притечете се. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще се осъществи идеята на опълчението. Напред, братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!“.
Войската излиза на маневри
На 6 септември е заповядано войската да излезе на тридневно обучение – на маневри. Мобилизираните войници в Пловдив трябва да заминат на учението. Двама от съзаклятниците – Стоянов и майор Николаев, решават, че това е точният момент да се обяви Съединението, пише в „История на нова България“ Никола Станев.
Агитацията била направена от много по-рано из градовете и селата на Тракия. Жителите на с. Голямо Конаре са особено нетърпеливи да се обяви Съединението. Иван Стоянов и Коста Паница отиват в Чирпан да вдигнат народа. Още на 5 срещу 6 септември по разпореждане на БТЦРК в Пловдив пристига доволно голяма конна дружина от Голямо Конаре. Майор Николаев подготвя българските офицери, които извеждат войниците от казармите и заемат града и учрежденията. Самият Николаев с една военна част и Захари Стоянов с четата от Голямо Конаре през нощта обграждат Пловдивския конак, където е дворецът на управителя на областта. По това време – между 1884 и 1885 г., управител на Източна Румелия е Гаврил Кръстевич. Захари Стоянов и Данаил Николаев го вдигат от леглото и му известяват, че народът е прогласил Съединението между Северна и Южна България и той вече не е управител. Кръстевич, който си е „съединист“ по убеждение, не само че не се съпротивлява, но и казва: „Аз съм българин, турска войска от Цариград няма да викам, не мога да се противя, желая българският народ да бъде щастлив“. И с един файтон, под конвой, го изпращат в Голямо Конаре. На сутринта Захари Стоянов и неговите сподвижници отиват към телеграфо-пощенската станция. Началникът на станцията, който не е предупреден за събитията, мисли, че приближилата се група има лоши намерения и стреля. Така нелепо загива капитан Райчо Николов. Чиновникът е изведен от пощата и отвън тълпата се разправя на секундата с него. Захари Стоянов подава телеграма до окръжните управители да прогласят Съединението навсякъде. Румелийското правителство е смаяно от бързите действия на съзаклятниците и не взема никакви мерки. То е свалено и заменено с временното правителство. Под звъна на камбаните гражданите на Пловдив се събират и Съединението е обявено тържествено.
На 6 септември е заповядано войската да излезе на тридневно обучение – на маневри. Мобилизираните войници в Пловдив трябва да заминат на учението. Двама от съзаклятниците – Стоянов и майор Николаев, решават, че това е точният момент да се обяви Съединението, пише в „История на нова България“ Никола Станев.
