Д-р Георги Давидов е роден през 1957 г., завършил в МА в София, специализирал физикална и рехабилитационна медицина във ВМА при проф. Троев. Учи магистратура по публична администрация в СУ и бизнес мениджмънт в УНСС като следдипломна квалификация. Специализира 6 м. военно здравеопазване, тогава „Организация и тактика на медицинската служба”. От 1981-ва е в структурата на ВМА. През 2010-а се пенсионира като полковник.
– Д-р Давидов, знаят Ви като Военния санаториум в Банкя и не можете да се оплачете от липса на пациенти. Но какво още е добре да знаят те за възможностите тук?
– Болницата ни, която е на 105 г., е специализирана за лечение на сърдечносъдовата система, но минералната вода е полезна и за опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Ние сме и от малкото болници в страната, които приемаме болния „от леглото”, веднага след изписване от болница. Болният след инсулт например или след сърдечносъдово заболяване се поема от нашия екип кардиолози, невролози, физиотерапевти, кинезитерапевти, рехабилитатори, профилирани в тези области. И тук, в Банкя, правим неговата ранна рехабилитация. Тежка за изпълнение задача е и заради клиничната пътека за инсулт от 7 до 10 дни. И все още с парезите и парализите си, с нарушения говор пациентът бива изписан… А първият месец е решаващ за възстановяването му. За ранната рехабилитация тези дни не стигат. Със сключването на договор с НЗОК приемаме по клинични пътеки и за опорно-двигателния апарат. Със заповед на министъра на отбраната работим с целия контингент на МО и членовете на семействата им, военноинвалиди и пострадали, пенсионираните военнослужещи и семействата им. Но вече и с цивилните български граждани. Сега те преобладават, доколкото с договор по НОИ пенсионираните военнослужещи например предпочитат времето след летните горещини. Ние не избягваме тежките случаи и сме болница в пълния смисъл на думата, нищо че пациентите ни наричат Военния санаториум.
– Ако бяхте пациент, коя сграда на болницата бихте предпочели?
– Новата сграда е строена през 1972 г., а т.нар. стара – през 1928-а. Но тя е реновирана с дарения на хора, 2/3 от които дори не са ни били пациенти. Та и в тази по-стара сграда се наложи да направим лечебен медицински център, защото топлата връзка между двете, за съжаление, се руши от свлачищата. Там ще има водолечение, електролечение, луголечение. И в „старата” сграда стаите не приличат на болнични, а на хотелски, и цветово включително. Пациентите ни имат нужда от усещане за едно междинно състояние – между болницата и дома, за да се социализират по-бързо. Киносалонът ни е обновен – за спектакли, концерти, а беше склад за строителни материали. И пак с помощ от дарители това днес е т.нар. конферентен център. Има вече и кафе-бар и в двете сгради, продават се вестници, защото сме на 1,5 км от центъра на Банкя. Във всички стаи има телевизор, а в почти всички – и хладилник, които не се заплащат, както в неведомствените болници, които са търговски дружества.
– Какво още ще променяте, какви мечти имате?
– Обновлението при нас става основно с помощта на ръководството на ВМА, каквато е голяма част от новата апаратура и с която създаваме и медицинския сектор в старата сграда. Не мечти, но планове имам – и аз, и екипът ни. Приоритетно сме ги разпределили на по-близки и по-дългосрочни, на по-реални и по-трудно изпълними. Основното, което дотук създадохме, е този медицински център, за да не прехождат пациентите за процедури до новата сграда. Това беше от краткосрочните ми цели, както и самият ремонт и обзавеждане на тази сграда, което постигнахме. В близък план 2 етажа от новата 8-етажна сграда очакват по-добри битови условия. Това са целите, а „мечтата” е да направим външен плувен басейн в размер 20/10 м с възможности за подводна лечебна физкултура след година. Според разчетите ни той ще се изплати максимум за 6 месеца. От септември въвеждаме и лечението с поморийска луга. Тя се различава по лечебни качества от бургаската. В нея около 120 химически вещества, ензими, продукти на водорасли имат лечебен ефект върху опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.
– Как градите екипа си, вземате ги „наготово” хора или ги специализирате и тук?
– Екипът ни е много силен и е създаван от всички началници преди мен през годините. Всичките служители са с по-голям стаж в тази болница от мен. Голяма част са 15–20 г. само тук. От 10-те лекари само един колега е нов. От останалите някои тук са вземали специалност. Рехабилитаторите, освен двама в екипа от 2 г., са с 15–20 г. стаж зад гърба си. Всички медицински сестри – също, много са работили и в реанимацията, и в клиниката по интензивна терапия, в хирургични клиники на ВМА преди това. Т.е. школата е на военномедицинската служба, доколкото болницата ни преди да бъде преподчинена на ВМА отпреди десетина години, е била подчинена на Медицинско управление на Българската армия, на Военномедицинската служба. Всяка година всеки член на екипа отива на курс във ВМА за усвояване на новостите по заболяванията, които лекуваме. Лекарите и медицинските сестри – задължително.
– Проблемът на държавните болници е финансирането, колкото и ВМА да се стреми да ни подпомага, все пак има лимит. А всяка стотинка, изкарана от нас допълнително, отива в националния бюджет, не се връща във ВМА или МО. Но всеки разход е за сметка на техния и съответно – на нашия бюджет. Отдавна е време да се промени финансирането и с някаква квота да се реинбурсира в дейностите ни. И парите няма да отидат „залудо”, а ще се похарчат в името на пациента. Защото апаратурата ни е добра, но част от нея, макар и в добро състояние, поддържана и ефективна, е от 70-те години… И би трябвало тя постепенно да се обновява.
– Конкурирате ли се с останалите лечебни заведения в Банкя?
– За държавна болница може да се говори за конкуренция, но от гледна точка на качество на лечението ние сме по-добри. Но болница като нашата, но частна в града, се финансира от НЗОК за около 2,5 млн. лв. годишно. А нашият бюджет от Здравната каса е 300 хиляди. Това предопределя и броя на пациентите, които можем да приемем.
– Каква е разликата в това да си лекар и да си мениджър?
– Голяма, защото в единия случай управляваш имущество за около 35 млн. лв., 78 души персонал и 120 пациенти. За съжаление, в рехабилитационните болници няма възможности за избор на екип, т.е. по-малко са възможностите за стимули на служителите. Но стимулът е и да виждаш как болните се връщат към живот. И как първоначалното отчаяние на близките на пациента се заменя с увереност и как се удължават посещенията им… Стимул в развитието на хората от екипа са и споменатите ежегодни курсове. Наскоро докладвах на началника на ВМА бригаден генерал проф. Мутафчийски за недостиг на кадри за поддръжката и ремонта на сградния фонд и получих разбиране и подкрепа. При необходимост от 10 човека бяха само трима… И той ми разреши по точно определена методика да стимулираме такива кадри, които работят на минималната заплата. Т.е. мениджърът трябва да мисли за всичко, включително и за лекаря в екипа. Лекарят също мисли за всичко, но той „управлява” здравето. А както се изисква в нашите болници мениджърът да е и лекар, когато пациентът дойде по определена клинична пътека, но има нужда от по-дълготрайно лечение или си е забравил документи в родния град, у мен натежава мисленето на лекаря. И намираме решение, защото са важни и нормата, но и здравето на пациента. Всичко е в негово име, нали, 24 часа в денонощието. Постигаме го със страхотните специалисти от екипа ни, който не съм създал аз, но от 3 г. се стремя да надграждам.
