Да намериш гърне със злато…

Малко факти
„Сутринта на 17 август под подовото покритие на помещение, опожарено в началото на XV век, е открито малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни  и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато“. Това гласи официалното съобщение до медиите. „Откритите златни, сребърни предмети, скъпоценните накити и монетите са от високо представителство от края на XIV век. Уникалното е, че в случая става дума не за позлата, а за масивно злато“, подчерта доц.

Петрунова на пресконференция. Тя допълни, че до момента Калиакра е малко проучена и в района има още много какво да се изследва в областта на археологията.
Съкровището от Калиакра не е единственото, откривано на полуострова. В годините назад, през които полуостровът е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чийто състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид, открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета – също на Баязид, и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е трезорирано, има 2 чифта златни и няколко единични обеци и други дребни накити. 

Съвременната наука археология се интересува от всичко друго, но не и от намирането на съкровище. Всеки учен от тази област изпада в радостна възбуда, когато намери яма с боклуци или запазен стъклен съд, а монетите за него са необходимост, тъй като му позволяват по-прецизно датиране. В този смисъл копнежът по намирането на гърне, пълно със злато, отдавна е нощен блян на едни други хора, за които ровенето в земята е опит за бързо забогатяване.

Сегашните археолози са фокусирани върху извличането на информация от намираните артефакти. За тези нужди златната монета и керамичният съд могат да носят еднаква по ценност информация. 

В зората на тази авантюристична дисциплина обаче не е било така. Бащите на археологията са тръгвали да копаят земята, въоръжени с идеята да открият несметно богатство, принадлежало на велик владетел от приказките. Или статуи от Елада и Рим, чиято естетическа стойност се е смятала дълго време за по-важна от научната. 

Такъв е Шлиман, откривателят на Троя, чиято съпруга се снима с накитите от т.нар. Съкровище на Приам. Смятаният за баща на археологията пък, немецът Йохан Йоахим Винкелман, се е занимавал и с търговия на антични предмети. 

А сър Артър Евънс, откривателят на Минойската цивилизация, прави разкопки на собствен терен – той купува земята, под която се намира дворецът в Кносос, от местните. Единствено фактът, че има нужда от финансова подкрепа, определя изпращането на откритите артефакти в Британския музей. 

Днес никой в науката археология не прави неща като изброените. Въпреки това намирането на ценности, укрити в гърне, е класика, културно клише, събитие, извадено от приказка, от пещерата на Али Баба. Много от археолозите нямат този късмет по време на цялата си научна кариера. Такава находка няма как да не помогне на науката, като даде много информация за мястото, на което е намерена, за епохата, за бойните действия, евентуално за човека, скрил съкровището. 

Ето защо, когато археолози попаднат на гърне с монети и накити от злато и сребро, съвсем закономерно откритието е обречено на медиен успех. Така се случи и с находката, намерена това лято при редовни археологически разкопки на нос Калиакра от екипа на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. Намереното получи името „Татарската плячка” заради историческите обстоятелства, при които е било укрито, но според мен ще стане известно като Калиакренското съкровище. Авторът на този текст имаше удоволствието да присъства на откриването на може би най-интересната находка за целия археологически сезон, като част от екипа.

Къде беше намерено съкровището?

Калиакра е една от знаковите крепости, свързани с историята на Второто българско царство. В самия край на епохата носът е предполагаема столица на Добруджанското деспотство. Това е град, населяван в продължение на 18 века – между III в. пр. Хр. и ХVI век. Носът е преграден напречно от три крепостни стени, строени в различни времена. 

През вековете жилищата са били заменяни от обществени сгради или църкви, църквите са отстъпвали място на гробници или некрополи, за да се построят отгоре след век-два отново жилища. И така векове наред. Именно такава усложнена картина намират археолозите при изследването на Калиакра. 

Мястото, на което е открито гърнето, не прави изключение. То е намерено под плочника на сграда, строена в края на ХIV век и изгоряла до основи през ХV век. Ясно се виждаха на места падналите от стихията зидове и керемидите, разпръснати върху плочника. Самата къща е вдигната върху богати християнски гробове, използвани през ХIV век. В един от тях през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон номизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222–1254). Под руините на къщата, апропо не особено представителна постройка, са открити основите на грижливо оформени стени на сгради от Късната Античност. 

Тъй като изгорялата сграда се разкопава като част от редовните археологически разкопки на крепостта, които продължават без прекъсване вече 15 г., археолозите могат да споделят и намереното в нея през изминалите сезони. А то също е много интересно. Това е съхранен комплекс, запазен във времето, а под пропадналия покрив от 2015 г. насам са откривани интересни и ценни артефакти като монети, обков на богослужебна книга, а миналата година и нефритената украса за колан, изработена в Китай. 

Една от хипотезите на учените е, че в тази къща е имало хранилище за ценни предмети. Счита се, че ценностите, открити там, са били военна плячка, събрана в кратък период от време. 

Какво в действителност беше открито?

В малкия глинен съд са събрани множество златни и сребърни монети и предмети. Според доц. д-р Бони Петрунова обеците, достойни за ушите на деспотица, са направени от най-висока проба злато и са с великолепна ювелирна изработка. Такива досега са откривани само в големите центрове на Второто българско царство. 

Съкровището, открито през 2018 г., съдържа и изключително ценни монети. Срещат се такива, сечени от българския цар Иван Александър, има монети на сина му Иван Срацимир, византийски златни хиперперони, турски акчета. От направения първоначален преглед учените установиха, че то не съдържа само сребърни османски монети, а и много български. Акчетата обаче заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на Султан Баязид Йлдъръм (1389–1402) и малка част на неговия предшественик Мурад I (1362– 1389). 

Кризата личи в асприте на Иван Александър

Българските сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър (1331–1371), са втората по големина група монети от съкровището след акчетата. „Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по разменните единици. Лично за нас като учени тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър, и то извън Търново“, се казва в медийното съобщение на сайта на НИМ. 

„Друг интересен факт, който ни предостави тази извадка, е наличието на макар и малко екземпляри на видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа.

Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в едрите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки“, допълват учените.

Византийските монети са цели 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те обаче са орязани и с намалено златно съдържание, така че трудно се идентифицират. Състоянието им също говори за инфлация. Тези, които са разчетени, са Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. 

След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон. Едра сребърна монета, наричана от нас „ставратон“, и неговите малки номинали. Находката съдържа няколко и от тези редки екземпляра. 

Ценните дукати

Едни от най-интересните монети са венецианските, наречени дукати. Рядко са откривани по нашите земи. Открити са 8 броя златни венециански монети. Наричани „зечино д’оро“, те тежат 3,5 гр. И са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. 

Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365–1368) и Андреа Дандоло (1343–1354). За Нова телевизия доц. Петрунова разказа от кабинета си в Националния исторически музей, че първите 100 монети от съкровището вече са обработени и зорко пазени.

Две от монетите – от венецианските дукати, са много рядко срещани. На културната борса една от тях се търгува за 1 млн. евро, поясни доцентът. Още по-висока е историческата им стойност. 

Присъстват и неизменните влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят. 

Какво предстои?

Всички изброени дотук сведения са резултат само от предварителното проучване на находките. Изваждането им една по една от гърнето отне на екипа повече от шест часа. Предстои по-задълбоченото му изследване, което археолозите нямат търпение да започнат през есенно-зимния период. 

Целта на изследването е да се извлече максимална информация за времето, в което находката е била скрита в земята. В края на ХIV век столицата на Добруджанското деспотство е била нападана множество пъти. Вероятно притежателят на съкровището също е бил грабител – предметите в гърнето са плячка. Той очевидно е скрил заграбеното под пода на къщата, но не е имал време да си го вземе, тъй като тя е била изпепелена. Възможно е находките да хвърлят повече светлина върху тези събития. 

След проучването почистените и консервирани находки ще бъдат изложени в Националния исторически музей.